Анализът на ИСА за януари: И новото правителство влезе в спирала от кризи

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец януари 2022 година. Резюме на основните изводи и прогнози споделят от Епицентър.
 
Политическият дневен ред стана плътен и екстремно натоварен. Правителството се завъртя в спирала от рискове.

Към предизвикателства, които имат общо сечение със световните проблеми - ковидкриза, инфлация, цени на горивата - се добавят изцяло български като отношенията със Северна Македония, правосъдната система и корупцията. Всичко това се съчета с ескалиращо напрежение НАТО - Русия и риск от военни действия.

На преден план излезе необходимостта да се формулира националния интерес. Докато спрямо Северна Македония бе постигнат политически консенсус, то въпросът за разполагането на чужди войски у нас и степента на нашата ангажираност в евентуален конфликт разделя елита.

В края на първия пълен месец от управлението на новото правителство се усети мирис на война.
Напрежението нарасна, изказванията са противоречиви и се менят. Всички опции остават отворени.
Управляващото мнозинство може да се разцепи, ако се стигне до гласуване на официално искане за допълнителни военни части у нас.

Въвличането на България във военен конфликт с Русия носи заряд за предсрочно прекратяване на мандата на правителството „Петков“.
Очакваме различия и в позицията на президент и премиер, което обяснява и дистанцирането на държавния глава от свикването на КСНС по тази тема.

Ястребското крило в българския елит атакува остро позициите на военния министър Стефан Янев.

Една от целите на сегашното напрежение е „подравняване на редиците“ на съюзниците и партньорите. „Излизането от строя“ без заповед на „началника“ се наказва. Това е ясно на управляващия ни елит и той няма друга опция освен да демонстрира спокойствие „в строя“ по тази тема и да чака решение.

Янев изразява най-адекватната в момента позиция, а поведението му излъчва увереност и спокойствие.

Прогноза на ИСА е, че дори да покажем кураж и демонстрация на суверенитет, дори да се опитаме да изразим по-неутрална позиция в НАТО, няма да можем да останем встрани от проблема.

Отношенията София-Скопие станаха интензивни, но с нисък коефициент на полезно действие спрямо ключово важните за България проблеми – антибългаризмът, езикът на омразата, фалшифицирането на историята, правата на българите.

Премиерът Кирил Петков подценява възела „Северна Македония“.
България оттук нататък трябва да работи на принципа на „китайската капка“ по основните си искания.

Политическият елит на България трябва приоритетно да неутрализира професионалната работа на дипломацията на РСМ, която наложи интересите на страната си като интереси на ЕС и ги направи разбираеми и популярни.

Задължително е настояването София и Скопие да подпишат протокол към Договора за приятелство, който да се инкорпорира в преговорната рамка с Европейския съюз и страните-членки да контролират какво е постигнато и какво не.

Тактиката на северномакедонския елит е да не стигне до подписването на протокол, но да отчетат активност пред Брюксел, Берлин и Вашингтон.
Влошава се средата, в която оперира новото правителство.

Негативните новини – режим на тока, евентуални военни действия, инфлация - доминират информационния поток и преподреждат приоритетите на изпълнителната власт. По-малко се говори за ревизия, повече – за новите предизвикателства.

Пандемията и корупцията отстъпват водещите си позиции в дневния ред.

Кабинет и електорат са на ръба на медения си месец, но доверието не е изчерпано. То може да свърши бързо само при рязко влошаване на икономическата и социалната среда.
 
Комуникацията на правителството и управляващото мнозинство тече основно през премиера Кирил Петков.

Ако Симеон Сакскобургготски беше господар на мълчанието, то Петков може да се определи като господар на говоренето. Има риск да си стигне до инфлация на думите, не само на парите.

Румен Радев влезе политически по-силен в по-труден президентски мандат.

След седем месеца на служебно управление той вече няма пълния контрол върху процесите, докато очакванията на гражданите са
огромни – и към новата власт, в чийто генезис има дял, и към президентската институция, която няма правомощия на терена на оперативната политика, но бе генератор на тези очаквания.

Акцентът, който президентът поставя, е върху върховенството на правото. Това, според ИСА, е целта, която ще бъде преследвана в следващите месеци и която консолидира управляващата коалиция на този етап.

ПРОГНОЗАТА ни е, че и ветото за европреговорите на РСМ ще остане, докато задачата на задачите – преустройство на правораздаването и нов главен прокурор - не бъде финализирана. Следва се логиката, че казусите, които могат да дестабилизират правителството и да го свалят от власт, трябва да се отлагат.

Конституционно мнозинство за желаните промени обаче няма и няма да бъде постигнато.

Като реализъм, но и като застраховка срещу неуспехи тълкуваме думите на Радев, че „старият режим е в миналото, но демонтажът на завещания властови модел ще отнеме време.“

Радев спечели втори мандат и има свободата да действа без да калкулира плюсове и минуси за преизбиране.
Президентът има амбиции да бъде много активен във външната политика. Първите разминавания с премиера (Северна Македония) са факт.

Най-рискови за разпад на „антимафиотски консенсус“ (по думите на Радев) са именно отношенията между тях.
„Изчегъртване“ на президентски кадри от различни нива и органи на властта може да взриви баланса, който двамата пазят в момента.

От президентската институция бе даден знак (вицепрезидентът Илияна Йотова: „Ако управляващата коалиция не се справи, ще се отиде на избори“), че победата на ПП е с малко и не е завинаги.

Задействането на План Б под формата на президентска партия обаче би било рисков ход, още повече че липсва всякаква гаранция за успех.
Ресурсите за партийно строителство не са безгранични, дори да визираме само кадрите.

На Народното събрание му предстоят важни решения - бюджет, промени в закона за съдебната власт, а атаките на опозицията ще се засилват. Мнозинството или ще овладее ситуацията, или ще изгуби играта в парламента.
Засега опозицията налага темповете и дискурса.

Институционалното достойнство на Народното събрание бе брутално поругано с щурма на 12 януари, без да бъде осъдено с реципрочна сила – достатъчно масово и достатъчно строго.

Българският феномен за отчетлив отказ от ваксинация трябва да бъде обект на научен анализ, както и самите ваксини.
България се превърна в голямото изключение на модерния свят; страна, където ваксини има, желание няма.

След изтощителния изборен цикъл през миналата година партийните промени, включително лидерски, са на стендбай. Няма да има промени и в курса на политиката на всяка от тях.

ПП са със силует на политически стартъп. Проектът получи кредит на доверие, който трябва да връщат.
Докато не се структурира като партия, всеки, дори и неясен анонс за нов политически проект е потенциална заплаха за формацията.

Огромният опит, който ГЕРБ натрупа в управлението, им носи дивиденти в опозиция. Най-ценното за тях време за атака е точно сега, докато новата власт не се е стабилизирала.

От партията реагират с негативни оценки буквално на всичко. Но когато критикуваш всичко, не ти вярват за нищо.

ДПС се налагат като реактивна опозиция със специален акцент върху законодателни инициативи в Народното събрание. Партията разкритикува остро разточителните параметри на проектобюджета. Предстои сблъсък за две визии по отношение на управлението на държавните финанси.

Финалът на 50-ия конгрес на БСП, който не прие оставката на Корнелия Нинова, е същинският старт на партията в сегашното управление. Тя се върна във властта след дългата ера на Борисов, на когото бе безкомпромисна опозиция.

Напрежението в БСП преди Конгреса бе екстремно високо, а кампания за избор на лидер можеше дори да я взриви отвътре.

Темата за нова лява партия набира скорост. Проект, чийто донор е вътрешната опозиция или напуснали партията лица, трудно ще има успех.

Христо Иванов стана първият партиен лидер, който заговори за предсрочни избори, но ДБ не е готова за тях. Съществуват напрежения както в партията „Да, България“, така и в съюза ДБ. Подводните течения се множат.

„Възраждане“ се превръща в рисков фактор за цялата политическа система.
Партията сърфира само по вълни, които я издигат нагоре. С радикален популизъм тя експлоатира недоволството както от самата система, така и от ситуационни проблеми каквито са зелените сертификати.

Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2021 г. спрямо периода януари - декември 2020 г. е 3.3%. На фона на тези числа истерията около инфлацията изглежда нелогична.

В същото време обаче в някои стоки и услуги инфлацията вече е двуцифрено число. Липсват сериозни анализи за причините и факторите на инфлацията, което дава възможност да избуяват редица заблуди като тази, че инфлацията се дължи само на външни фактори и че увеличенията на доходите, изпреварващи производителността на труда, не водят до инфлация.

Проектобюджетът отговаря на предизборните очаквания от миналата година за все повече доходи и държавни помощи, а не на реалната икономическа среда. Правителството има късмета да управлява в условията на икономически растеж, за който няма принос, но има и шанса да подпомогне този растеж да се ускори.

Един от „греховете“ на бюджета е, че компенсира вместо да стимулира икономиката, бизнеса и домакинствата. Продължава се практиката на субсидии и помощи вместо стимули

Дори и политически слабостите на този бюджет да бъдат подминати за целите на запазването на управлението, те ще ерозират кредита на доверие на новата власт пред партньорите, рейтинговите агенции, международните финансови институции.

Напрежението между САЩ/НАТО и Русия продължи да се покачва.
В руските предложения към САЩ има два компонента – политически, който предлага съществена промяна и дори изцяло нова структура на европейската сигурност, и военно-технически – свързан с ограниченията на обикновените и ядрените въоръжения.

Дипломатите на двете страни работят в условията на практически тотална американофобия в Русия и крайна русофобия в САЩ. За преодоляване на взаимното недоверие и двете страни трябва да направят сериозни компромиси, и то така, че компромисите да не нанасят значими репутационни щети както за Байдън, така и за Путин.

Червените линии на Вашингтон (поне тези, които се обявяват публично) са доста стегнати и не оставят много място за компромис.

Запазването на надеждността на НАТО и свободата на действие в Източна Европа като че ли остава приоритет за САЩ. И като се вземат предвид всички предварителни консултации със съюзниците и баланса на силите, преговорната позиция на Вашингтон засега изглежда по-силна от руската.