Б. Томалевски: Ако имахме електронно гласуване щяхме да бъдем първа политическа сила

София, България 21 Юни 2009, 18:40 676 прочита 0 коментара

Ако бе прието от Народното събрание електронно гласуване щяхме да бъдем първа политическа сила. Другата България получи подкрепата НЗП “Никола Петков” за парламентарните избори, съобщи в интервю за БЛИЦ председателят на партия “Другата България” Божидар Томалевски. Ние се позиционираме в център и по-скоро стоим в център-дясно, отколкото център-ляво, макар че в днешно време трудно може да се каже кое е лявото и кое е дясното, обясни Томалевски.

- Г-н Томалевски, с кого стоите най-близо и сключихте ли политически споразумения? &bdquo;Другата България” получи подкрепата на НЗП “Никола Петков”, с което те безапелационно подкрепят инициативата на партия “Другата България” и призовават техните сподвижници да гласуват с бюлетина № 15. Причината, поради която сближихме отношенията си с НЗП “Никола Петков” е че това е партията, чиито сподвижници са били гонени от България по време на тоталитарния режим или са напуснали страната , се намират в редиците на “Другата България”. Такива има в Белгия, в Канада, в САЩ. Така че, като цяло те са емигранти и се приобщават към нашата партия по този белег.  - Не изземате ли по този начин част от гласовете на НДСВ, за вас имаше предварителни предположения, че вие сте резервния кон на царя, но сега се вижда, че вие не се прикрепихте към никого и има ли шанс една по-малка формация като вас? - Не съм убеден, че партия &bdquo;Другата България” може да се определи като малка формация, тъй като много от хората, които дадоха кредит на доверие на НДСВ 2001 г. и които останаха разочаровани, са при нас. Аз съм един от хората, който също е помогнал на НДСВ и предложих модела на &bdquo;Другата България”, който не бе възприет. Това бе поводът да напусна НДСВ. Като човек, който е бил 30 години в емиграция и който се е формирал като личност именно в чужбина, аз се чувствам близък до проблемите на нашите сънародници извън територията на България. - Една по-малка партия, която излиза тепърва на политическата сцена, какви са най-големите трудности, които среща от т.нар. по-големи политически хиени? - Ако приемем, че &bdquo;Другата България” в момента е малка партия,то трябва да имаме предвид, че тя е с огромен заряд и за разлика от другите, “Другата България” с всеки изминал ден набира скорост. Големият проблем е статуквото и начинът, по който функционира то в полза на големите партии. Веднага ще ви дам пример. &bdquo;Другата България” като партия на българските емигранти застава зад интересите на сънародниците ни, живеещи в чужбина. В моемента един милион и половина български граждани, които живеят в чужбина са в изолация, което е ясна заявка за подмяна на вота на българския избирател и лишаването им от техните основни конституционни права. На тези хора не им се дава възможност да входират заявления за гласуване или се възпрепятства организирането на секция. За организиране на секция в чужбина са необходими заявления от 100 човека, желаещи да гласуват, за да бъде ситуирана такава. А какво става, ако в съответното населено място живеят не сто, а 92-ма българи, те по-малко българи ли са от тези в България или от тези в столицата на съответната държава, където има посолство. Мисля, че това е недопустимо и няма такава практика в нито една европейска държава. По света вече се организират алтернативни начини на гласуване по интернет или по пощата. Именно по този повод преди една седмица, когато бях в Чикаго разговарях с конгресмена Джо Уилсън в продължение на час. Той остана много учуден, че една държава като България, която е член на НАТО и ЕС и на практика се квалифицира като демократична държава, няма никакви алтернативи, чрез които българските граждани да могат да осъществят своя вот. Ето това са едни от препятствията, които статуквото създава на прохождащите партии, каквато е “Другата България”. Тъй като ние очакваме голям потенциал от чужбина със съответните законови промени той ще бъде във всички случаи ограничен. - За или против мажоритарния вот сте? - Партия &bdquo;Другата България” е за мажоритарния вот, но не по начина, по който е организиран в България, защото е организиран така, че в българския парламент да влязат основно представители на големите партии и в ущърб на малките. - Слогънът ви е “Всички сме нужни на България”, но българите в чужбина не са най-задружните хора, “Другата България” би ли могла да ги обедини и интересува ли го българина в чужбина това, което се случва у нас. Как бихте върнали тези българи, какво бихте променили, ако влязат ваши депутати в парламента? - Действително българите в чужбина не са много сплотени, но както знаете тук в България комшия с комшия не се обича, така че това не може да бъде основен упрек. Аз лично поддържам контакт с приятели и сподвижници, с които учредихме партията, които живеят в различни места на света и дойдоха за учредяването й. Ето виждате, че може да има общество, което по една или друга причина се обединява около една идея. Мисля, че създаването на емигрантска партия, каквато е “Другата България”, е една кауза, около която могат да се обединят още много българи извън територията на България и които да припознаят в лицето на “Другата България” един политически инструмент за решаване на техните проблеми. Нещо повече - първото нещо, което се случва, когато се срещам с приятели извън България, е да си говорим за спомените за нашата страна и за това как да станем част от бъдещето й. Така, че в никакъв случай емиграцията не е аполитична към ситуацията в България. Напротив, тя е пряко ангажирана с икономическия живот в България, внасяйки близо 2 милиарда евро годишно чрез помощи за своите роднини. При това положение, смятам, че е редно българската емиграция да има свое политическо представителство в българския парламент. Или както казвам, когато ви шият костюм ви взимат мярка, което значи, когато се твори даден закон, той би трябвало да бъде в помощ на хората, за които е предназначен, а не в защита на тяснопартийни интереси. Трябва да ви кажа, че има редица безумни закони и регулации в България, които утежняват ситуацията на българина в чужбина, а не я облекчават – един от тях е свързан със здравните осигуровки. Веднага мога да цитирам хора, които са работили в чужбина с трудови договори и ги карат да платят, идвайки в България, за шест месеца назад здравна осигуровка, за да могат да бъдат включени в системата на здравеопазването. В същия случай техен приятел, който е чужденец или приятел, работил на същото място и в същата фирма идва в България и получава здравната услуга, без да плаща такава осигуровка. Как той ползва здравната осигуровка в държавата, в която е внасял пари? Защо българина, който работи във Франция и французина, който работи в собствената си държава в една и съща фирма да нямат равни права в България? Необходимо е България да спазва тези регулации като държава-членка на ЕС. - Кое освен здравните осигуровки бихте променили, ако влезете в Народното събрание, кои интереси на българите в чужбина бихте защитили? - Темата за здравните осигуровки е само един елемент от програмата на &bdquo;Другата България”. Ние не цитираме проблемите като леви и десни, а като реални казуси, които трявба да бъдат решени. За съжаление, всички политически партии в България, без изключение, говорят за ляво и дясно пространство, за леви спасители, десни обединители, но никой не казва - ето го проблема и той трябва да бъде решен така. Давам и втори пример – вследствие на икономическата криза много от българите, ангажирани в Испания и в Гърция се завръщат. До края на лятото те ще станат 200 000. Това са хора, които са неквалифицирани кадри, основно жени между 58 и 60 години, които са работили като домашни прислужници и бавачки без трудови договори. Естествено след като са работили без трудови договори те нямат и съответно трудов стаж. Вследствие на икономическата криза, която е в световен мащаб, на тази възраст те не са атрактивни на пазара на труда и по този начин 200 000 души остават на улицата. Искам да ви кажа, че до момента никой от правителството не обърна внимание на нашите многократни апели за актуализация на Бюджет 2009 и антикризисния бюджет. - Завръщащите се от чужбина повечето казват, че социалната политика е много по-добре уредена в чужбина, какво искате у нас да се промени? - Нашето желание е социалната политика в България да функционира така, както това се случва в цяла Европа. Защото в момента парадоксът е, че българите по света получават по-добро социално обслужване, отколкото в собствената си държава. - Едно регистриране за вас бе голям успех, а колко депутати имате за цел да вкарате в парламента? - Независимо от сериозните перипети, ние изминахме дълъг път. Неслучайно в този парламент се избират 31 мажоритарни кандидата. Това намалява възможността с повече гласове да се избират повече хора, сега се избират с повече гласове по-малко хора и това беше умишлено направено. Затова ние не можем да имаме по-големи амбиции от 8-10 депутати. - Как виждате бъдещето управление? - Аз, за разлика от другите политици, се въздържам от конкретни анализи, тъй като те биха могли да се изтълкуват погрешно. Постоянно слушаме социологически прогнози, но това, което мога да ви кажа със сигурност е, че срещу определена сума можете да достигнете &bdquo;социлогическа прогноза от 18%”, без да участвате в изборите. Преценката оставам на гласоподавателите. Това, което е сигурно е, че ще ни управлява коалиция от няколко партии, една от които е възможно да бъде &bdquo;Другата България”. Искам да добавя, че проекцията на &bdquo;Другата България” в международен мащаб е много сериозна. Не е тайна, че ние работим съвместно с емиграционните власти на няколко държави и една от амбициите на “Другата България” е политическа легитимация на българите като малцинства в тяхното местопребиваване, което на практика им осигурява едно участие в местното управление, както и в другите управленски органи като консултативен орган. - По евроизборите голяма част от българите в Англия и Испания са гласували за представители на държавите, в които живеят, а не за българи... - Да, защото вече не вярват на българските политиции и не виждат алтернатива за това да гласуват за български избраници. - Как ще съумеете да ги обедините българите в чужбина? - Като поставяме основите на политическа легитимация по тяхното местопребиваване. Ние - като “Другата България”, като хора, които представляват част от българската диаспора, можем да комуникираме еднакво добре както с българския парламент, така и със съответните изпълнителни власти в чужбина. Това именно е създаването на естественото българско лоби. Тогава при едно концентрирано българско общество, без значение къде е то - дали е в Германия, дали е в Америка, имате пряк достъп чрез него до един лост за лобиране пред съответната местна власт. Така виждам ролята на политиката в бъдеще. В условията на 21 век все повече и повече ща намират място пяртии като нашата, които ще изместват статичните. Калина Петрова, БЛИЦ