Бивши дисиденти си пожелаха след още 20 години да видят идеите си реализирани
снимки: Иван Григоров
Рухването на Берлинската стена означаваше не само раздяла на Източна Европа с тоталитарния комунизъм, но и премахване на разделението и противопоставянето на народите в Европа. Това каза на сбирка по случай 20-годишнината от началото на демократичните промени в България президентът и изтъкнат дисидент д-р Желю Желев.
В клуба "Яйцето" на Софийския университет се събраха емблематични фигури от българската опозиция срещу Живков, сред които Петко Симеонов, Михаил Неделчев, проф. Николай Василев, Александър Каракачанов.<br /> <br /> Фондацията "Д-р Желю Желев" предстови две книги: „Началото – СДС политически обзор и хронология“ със съставител Калин Йосифов и „Клубът“, посветена на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, със съставител Петко Симеонов. На годишнината е посветена и книгата "Независимо сдружение Екогласност " съставена от Лиляна Александриева и Александър Каракачанов.<br /> <br /> Падането на Берлинската стена стана символ на онова ужасно наследство, което оставиха тримата големи лидери на антихитлеристката опозиция - Сталин, Рузвелт и Чърчил, при подялбата на Европа в Ялта през 1945 година, каза в словото си Желев. Според него, когато се говори за събарянето на стената като символ на борбата срещу комунизма, се бърка ролята на това събитие, смесват се или се разменят причината и следствието.<br /> <br /> Русофилството в новата история на България винаги е имало пагубна роля с изключение на два случая, когато по парадоксален начин е изиграло прогресивна роля - през Руско-турската освободителна война и по времето на съветската перестройка, когато гласността разрушава моралните, идеологическите и политическите основи на комунизма и по такъв начин открива пътя за нежните революции в страните от Централна и Източна Европа, каза още първият шеф на СДС. <br /> <br /> Той припомни проявите на дисидентските организации, демонстрациите на творческите съюзи и организираната съпротива на българските турци, довели до падането на Живков от власт. Тези събития накараха реформаторски настроените членове на ЦК на БКП да избързат и да направят преврата на 10 ноември, отбеляза Желев. С това те искаха да вземат стратегическата инициатива за по-нататъшното политическо развитие на България.<br /> <br /> Според Петко Симеонов началото на прехода беше великото време на теоретиците и поетите. Активните герои на либералната революция бяха елитът на страната, водачите на обществото, посочи той.<br /> <br /> СДС се състоеше от идеалисти, добави Александър Каракачанов.<br /> <br /> Преходът икономически свърши през 2000-та година, а социално продължава и в момента, обобщи Желев. Участниците в сбирката си пожелаха среща след 20 години отново и да видят идеите си реализирани.<br /> <br /> <br /> <b><img height="131" alt="https://t1.gstatic.com/images?q=tbn:rrld0-0Rz2DQGM:https://razkritia.com/wp-" hspace="1" width="100" align="left" vspace="1" border="1" src="https://t1.gstatic.com/images?q=tbn:rrld0-0Rz2DQGM:https://razkritia.com/wp-" />Господин Желев, Вие бяхте първият президент, който се нагърби с болезнените промени в България. От дистанцията на времето каква оценка бихте си поставили за извършената работа тогава ?<br /> </b><br /> - Каквото можахме, това направихме. Каквото не можахме, остана ненаправено, какво да правим. Все пак важното е, че преходът зъвърши в общи линии и доказателство за това е, че България стана член на основните континентални институции - Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. Примането ни в тези организации е своеобразно признание за това, че България е станала демократична държава с изградена инфраструктура и не на последно място, че България вече е страна с пазарна икономика.<br /> <br /> <b>Казахте каквото не можахме, това не направихме. За какво съжалявате, чене успяхте да направите, когато бяхте начело на държавата ?<br /> </b><br /> - Най-много съжалявам, че нещата не можеха да се развият по-бързо. Съжалявам за това, че имаше провал на нашият преход в икономическата част. Това доведе до загубването на 4 безценни години. Много бързо трябваше да направим икномическите реформи, свързани с приватизацията, реституцията и връщането на земята в реални граници. Освен всичко друго, трябваше да направим и преструктуриране на икономиката. Точно тогава правигтелството на Филип Димитров абдикира.<br /> <br /> <b>Много хора свързват прехода с така наречения план " Ран-Ът ". Осъществи ли се той докрай ?<br /> </b><br /> - Този план, доколкото си спомням, беше свързан с развитието на средния и дребния бизнес в нашата страна. Ние трябваше да се движим съобразно нашите ресурси, с които разполагахме тогава. Преходът имаше три етапа. Това беше валидно не само за България, но и за всички социалистически страни в Европа, които се ориентираха към пазарната икономика и демокрация. Първият етап беше свързан с разрушаването на цялата тоталитарна схема. Ние това го направихме с митингите, протестите, шествията, нощните бдения със свещи. Те изразяваха натиска на хората, на обикновенните граждани срещу крепителите на тоталитарната система. <br /> <br /> Вторият етап беше кръглата маса между зародилата се опозиция и управляващите. На нея обсъдихме начина, как да демонтираме старата тоталитарна комунстическа система, което и стана.<br /> <br /> <b>Темата за ролята на ДС по време на прехода не престава да бъде актуална. Някои хора продължават да виждат дългата ръка на ДС в политическите процеси в държавата. Наистина ли кадрите на комунистическите спецслужиби продължавата да влияят ?<br /> </b><br /> - Няма такова нещо. Явно някои хора се поддават на теорията за "Световната конспирация ". Отдавна им мина времето на тези структури. Те са опасни, когато са работещи. Много време мина оттогава. Една голяма част от тези служители се пенсионираха и ги занимават съвсем други проблеми. Други са починали, трети са на преклонна възраст или са болни. Решението на правителството да пенсионира всички служители от сегашните спецслужби, които са служили, макар и няколко години в бившата ДС, е наистина радикално решение. Тези служители могат да са носители на тоталитарните традиции и навици. Но не виждам как могат да ги внушат на по-младите си колеги. Всичко в света се развива и променя. Нещата не са същите, каквито бяха и това не е наша заслуга. Това е заслуга на цялото човечество. <br /> <br /> <b>Извършихме прехода и станахме член на евро-атлантическите структури. Какви трябва според вас да бъдат приоритетите на България от тук нататък. За какво трябва да се борим ?<br /> <br /> </b>- България вече е стъпила на правилният път на евро-атлантическата интеграция. Тя вече е член на ЕС, Съвета на Европа и НАТО и не трябва да излиза от този коловоз, защото на този етап ние като държава нямамаме друг път.<br /> <br /> <br /> <b>Николай Божков, БЛИЦ</b>