Българин от РСМ след срещата с Петков в Скопие: По-добре да не бяхме ходили, дано България не ни предаде отново

Владимир Перев, българин от Македония, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия в периода от 1968 до 2004 година, уволнен заради пробългарските си прояви, говори пред пред Радио "Фокус" за срещата на македонските българи с българският премиер Кирил Петков в Скопие.

Баща му – Харалампи Перев, е български офицер, служил в Българската армия и в двете световни войни и бил избиран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяването на българското управление.

- Как оценявате срещата с премиера Кирил Петков, г-в Перев?15 минути достатъчни ли бяха да си кажете нещо смислено?
- Терминът „среща“ не бих го употребил. За това, което беше, не мога да намеря думи нито на български, нито на македонски. Първо, всичко това започна със закъснение от почти един час. Премиерът се беше задържал някъде по посещенията.

Изчакахме го в салона на посолството, всички на крака стояхме. Мина г-н Петков, поздрави се с всички нас, фотографира се, поговорихме си – всеки по две думи, с които изказахме нашата почит към поста и функцията, които заема и изпълнява, както и надеждите, че сериозно ще се заеме с решаването на македоно-българския въпрос по отношение на македонските българи.

Но всичко това беше казано с много по-малко думи от всички нас, отколкото аз сега го казвам при вас. Във всичко това имаше нещо малко обидно за нас и малко нетактично от страна на администрацията на премиера, защото тя е уредила срещата. Хвърлена бе тъмна сянка над всичко това, остана едно недоволство у всички присъстващи.

Повечето от хората казаха, че по-добре щеше да е да не ни бяха поканили, да не бяхме дошли. По този начин и ние щяхме да си запазим достойнството, и премиерът щеше да си запази неговите позиции, щеше да си говори с хората в Македония от македонския политически естаблишмънт. Така че всичко това мина с неудовлетвореност и недоволство, това мога да ви кажа.

- Всъщност вие какво мислехте да кажете на премиера, нещо, което той не е имал време да чуе?
- А, колко мислех да кажа на премиера… Първо, ако ми позволите, нещата започнаха много по-рано. Нещата започнаха на 3 януари, когато като някакъв специален депутат, специален пратеник на българското правителство в Македония дойде Весела Чернева да уреди срещата между двамата премиери.

Винаги когато има някакъв специален пратеник, както се казва, винаги едната страна остава с подкъсени ръкави, т.е. остава някак изиграна в отношенията. Това се случи и този път, когато се видя, че България остана в миноритарна позиция в срещата. Това беше непрофесионално уредена работа.

След това истинската трагедия започна една вечер преди идването на премиера, когато той в София даде интервю за познатата антибългарска телевизия в Македония „Сител“, където журналистът, който се представи като пазител на македонските ценности и македонската държавност, без и малко уважение към премиера – прекъсваше неговите изказвания, поставяше му въпроси, които са несъвместими с отношението журналист-гост в студиото.

И най-интересното е, че тук няма вина журналистът, премиерът прие това отношение на някакво приятелство с македонските журналисти и с журналиста конкретно от „Сител“.

Мисля, че администрацията на премиера не го е подготвила добре за срещата, не му е посочила нещата, направила е погрешен избор. Това уж приятелско отношение позволи на македонския журналист да постави премиера на България в блендер, да кажем, и направо да го смеле и изцеди така, че да не остане нищо от казаното. Не знам дали някой въобще на този човек му е казал, че премиерът няма приятели, премиерът няма роднини.

Има едно по-тясно семейство и само толкова. Премиерът я има само България и никой друг. И той трябва да мисли само за добруването на България, и за никой друг. Няма тук добри – лоши отношения, няма интереси, няма нищо. Има само добруването на България с позициите, и целите на България.

След това дойде посещението и не минаха и 12 часа, и излезе Стево Пендаровски, президентът на Македония, и каза, че г-н Петков се бъркал във вътрешните работи на Македония, след това, че е казвал къде има, къде няма малцинства.

И така, едно абсолютно политически дисхармонно изказване пред македонските медии на македонския президент, което може да говори само за него и за неговата политическа култура. Тук премиерът Петков е абсолютно невинен, поне от наша гледна точка. И след това вече започнаха да се редят нещата.

Например, видя се пълна дисхармония – администрацията на премиера, пиарите на премиера въобще не кореспондират с Външно министерство, защото на сайта на Външно министерство ние днес четем, че г-жа Генчовска се е справила отлично с Буяр Османи, казала е чисто и ясно позициите на България, без никакво двоумение.

Така че в тоя момент не само ние, македонската политическа общност не знае какво да мисли за правещите българската политика и за позициите на българската политика по отношение на Македония, по отношение на присъединяването на Македония и условията, които Македония трябва да изпълни, и по отношение на правата на македонските българи: да бъдат записани в Конституцията, да имат право да съществуват.

- Защо се изкривява, г-н Перев, въпросът – България настоява вашите права да бъдат вписани в Конституцията като държавотворен народ, а не като малцинство?
- И не само като държавотворен народ, ами като част от съседен народ. Ние сме част от българския народ и сме държавнотворна част от македонското общество. Това са ясно изразени позиции на президента Радев.

- А защо се изкривяват те в Македония, така че и българският премиер беше подведен? Защо се изкривяват и се слагат в графата „малцинства“, за да може от македонска страна също да претендират пък за македонски някакви малцинства в България, каквито ги няма?
- Правата на македонците в България и някакво македонско малцинство е много отдавна приключила и изоставена тема. Тя сега се манифестира и се разказва само като противотежест на това, което го говори официалната българска политика, олицетворена от президента Радев – дано да не греша, защото и аз вече не знам, коя е официалната политика на българското правителство.

От друга страна, обаче, Македония има друго впечатление. Да бъда точен, ясен: в България съществува една групировка на интелектуалци и образовани хора, завършили престижни университети, които в Македония се оценяват като петата колона на македонците в българската политика и които ще свършат работата на македонците пред българското общество, които изговарят разни тези, че не е необходимо да се пишат македонците „българи“, говорят за това, че македонците и българите са един народ, пък няма нужда от това да се правят разлики и така.

Тая теза тук дава надежди, че вътре в България ще бъде извършен някакъв – не искам да кажа военен или политически, но ще бъде извършен някакъв интелектуален преврат. Българите са познати като превратаджии и винаги отиват на левите позиции. Така че някакви леви позиции ще извършат преврат и ще се подтиснат правата на българите в Македония, а ще се възстановят правата на македонците в България, които са били притежавали в периода там до 50 и някоя година македонска националност.

Тук става дума за нещо съвсем друго. Тук става дума за замитане на проблема някъде под тепиха, за прикриване на изкривяване на истината. Ние се опитахме, и македонските българи, и българите в България, и политиката да кажем, че ние сме били винаги един народ в последните хиляда и триста години, последните стотина години нещата са се променили. И тогава ние казваме и твърдим: да, ние сме македонските българи или българи от Македония, или въобще българи в Македония – както искате го кажете, това е едно и също.

Да, има и македонци. Дали са тези хора, които са се отметнали от българската кауза и са приели македонизма като своя емоционална и политическа идеология, което е бард на антибългаризма в Македония - това е въпрос, за който ще разговаряме. Но тия са тук и съществуват и ние искаме, македонските българи, да ни се признаят историческите права за изграждането на македонската държавност.

За новата. И всичко ние им признаваме след 2 август 1944 г. Преди това всичко е българско – и писмеността, и културата, и историята, и героите. Тогава, ако някой мисли в България, че македонските българи, които съществуваме днес – толкова малко, колкото и сме, сме същите с македонците, тогава защо се сърдят, когато македонците говорят, че Гоце Делчев или Самуил са македонци?

Тогава защо, къде е проблемът? Ако някой в София мисли, че тия, които се казват, че са македонци, са също като българите, тогава няма никакъв проблем, тогава нямаме нужда и от Историческа комисия. Да, и когато вече споменахме комисия – тук се чува, че премиерът Петков ще посегне на състава на комисията, за да го смени.

- Съобщил го е в Скопие.
- Да, ще отклони известни членове от комисията или ще направи някаква реконструкция на комисията. Не мисля, че това е правилният подход към темата. Мисля, че в България Българската академия на науките, българският Исторически факултет, интелектуалците и образованите хора в парламента – моите надежди са в парламента най-вече, че там има свестни хора, които няма да позволят това нещо.

Пипането на комисията, върху комисията, промяната не само на един член, говори само за силата на македонистката политика и антибългаризма, вгнезден не само в Македония, а инсталиран в отделни институции и интелектуални кръгове в България. Ние това нещо няма да го позволим.

Да, истина е, че желанието да влезем в Конституцията е №1 от нашите изисквания и това един ден по-рано или по-късно даже – при мен вече аз съм на сериозни години, при мен вече времето е относителна работа, аз и Бог сме на link, комуникираме директно вече, не ни трябват посредници за горния свят, аз вече съм си привършил земните работи. Обаче другите поколения ще трябва да продължат борбата. За тая борба вече те трябва да имат аргументи.

Историческата комисия с нейните позиции дава аргументите за запазване на българската идентичност в България, не в Македония, в България и в Европа. Аз говоря в един друг тон. За пръв път от последните 100 години Македонският въпрос показа опасностите по идентификацията, по себеидентификацията на българите пред европейската общност.

И затова се вдигна много силно гласът на протест в България. И затова се появиха и толкова много организации, които искат да представят България като държава, която е расла на чужди македонски национални традиции, различни от българските. И в този момент и заради това позицията на президента Радев е най-вярната позиция. Очите ни и нашата надежда са отправени към него.

Дано да не се случи някакво поредно предателство в българската официална политика, защото ние тук, в Македония, ние, които сме чували поне нещо от нашите семейни и лични традиции, български традиции, семейните ни спомени, ние сме свикнали, че в България по някой път се случват предателства в интерес на някакви други цели на международни органи и организации, както е било и по времето на Коминтерна, и след Втората световна война, и след Първата световна война, когато България е била победена страна и тук не можем много забележки да правим.

Но през другото време българската политика не е внимавала особено за запазването на своите национални идеи, традиции извън границите на България. Президентът Радев не е президент на България. Той е покрай това президент на всички българи и трябва да си поеме отговорност за позицията, която има.