Борбата за бухалката: Записът, който свали маските и каза всичко

Съдебна реформа ли? Борба с корупцията? Прозрачност и свобода на словото? Честно ли?! Един 13-минутен разговор, участниците в който – по злополучна за тях случайност - бяха записани без да го осъзнават, показа ясно това, което всички си знаехме. Че тези повтаряни от сутрин до вечер фрази от всякакви представители на политическите проксита на олигархията и задкулисието у нас – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, за тях са ни повече, ни по-малко хвърляне на прах в очите на обществото.

Уточняваме, че за тях, защото за самото общество те са жизненоважни морални принципи. Но за въпросните подставени лица са само красиви думи, призвани да прикриват грозната прозаична истина, че единственото, за което се борят е власт. И – забележете - превръщането на държавните институции в бухалки, които да бъдат размахвани срещу неудобните им хора.

За тези, които по някаква случайност още не са попаднали на въпросния скандален запис, ще посочим, че в петък камерите и микрофоните в зала „Запад“ на Народното събрание запечатаха за историята впечатляващо в откровенията си рандеву между депутатите от „Демократична България“, начело с председателя им Христо Иванов. На въпросната среща, записана вероятно заради разсеяността на някой чиновник, забравил да спре излъчването към парламентарния сайт на пропадналата малко преди това в залата комисия за меморандума с GEMCORP, Иванов без маска и без грим – както би казал поетът – разказва на съпартийците си хода на преговорите за кабинет в рамките на третия мандат.

И така, докато участниците не са предупредени от свои колеги, че репликите им се предават на живо и по спешност не прекратяват откровенията си. Нещастна за ДБ случайност, но пък щастлива за обществото, което благодарение на нея видя истинското лице на хора, претендиращи да са морални стожери. Така за историята бяха запечатани реплики на Христо Иванов, от които ясно лъсва, че единствената цел на така настойчиво прокарваните от ДБ и ПП промени в закона за КПКОНПИ е комисията да бъде превърната в бухалка. Както и че от ИТН настоявали измененията да бъдат окончателно приети, чак след като бъде съставен кабинет, за да могат и те да участват в размахването на бухалката. „ИТН, Тошко Йорданов казва: Ако вие си направите бухалка, ние ще сме в коалицията, която ще управлява тази бухалка. Иначе няма ви гласуваме бухалка, ако след това ще отидем на избори и вие ще я държите“, гласи детайлното обобщение на Иванов. От чието резюме на преговорите стават ясни още множество показателни неща.

Като например, че ПП си има крила и едното е парламентарното, а другото…. на шефката на кабинета на премиера в оставка Кирил Петков – Лена Бориславова. ПП вече не можели да кажат, че ИТН са 100-процентова мафия, а те - 100 процента бели, защото нещата се размили. А също, че ДБ продължават с практиката да си обсъждат „опорни точки“, които Иванов напоително спуска без да казва как ги е получил.

Но предвид предния скандал с изтекли разговори с участието на Христо Иванов – този със стенограмите АРГОгейт, едва ли има някой, който да се съмнява в авторството им. Все пак навикът на олигарха, кукловод на ПП и ДБ и медиен монополист Иво Прокопиев да спуска опорки по мейли, тайни седянки и по телефона бе разкрит именно от тези стенограми и е вече ноторно известен.

И като сме на темата, друга реплика на Христо Иванов, изпусната веднага, след като му казват, че в сайта dariknews върви на живо запис от срещата им, показва как точно стои въпросът със свободата на медиите и словото за отрочетата на Прокопиевия политинженеринг от „Демократична България“: „Въпросът е да се махне от сайта. Който видял - видял“. Как изобщо махаш от сайта на независима медиа каквото и да било вероятно трябва да каже Прокопиев – медийният монополист, наритващ трагично свободата на словото и медиите в ъгъла на машината си за манипулации, създаваща паралелна реалност, за да държи цялото ни общество в плена на лъжите и клеветите си.

Ако някой не го е осъзнал досега, то скандалният запис го показва наяве, демонстрирайки как политически проксита, самообявили се за морални стожери и последна инстанция кое е истина и кое не всъщност са ни повече, ни по-малко службогонци, лицемери и лъжци, вкопчили се във властта, за да я превърнат в бухалка. Срещу хората, дръзващи да вадят наяве далаверите им -техните и тези на кукловода им олигарх. И срещу обществото като цяло, което отчаяно искат да държат в плена на беззаконието, за да продължават да източват ресурсите му.