Борис Джонсън шашна всички с първата си премиерска реч

Пълния текст на речта на Борис Джонсън беше публикуван в британските медии. Днес той официално влезе на „Даунинг стрийт“ 10.
 
Коментар на речта пък направи Джесика Елгот – главен политически кореспондент на британския вестник The Guardian, пише „Фокус“.
 
Ето какво каза Джонсън:
 
„Искам да започна с благодарност към моя опонент, Джереми - абсолютно непреодолим участник в кампанията, голям лидер и голям политик. В хода на 20-те събития в рамките на кампанията... Вие сте бил приятелски настроен, добродушен, с изобилие от блестящи идеи, които планирам да открадна. И преди всичко, искам да благодаря на нашия напускащ лидер Тереза Мей за нейното изключително ръководство на тази партия и на тази страна. Беше привилегия да служа в нейния кабинет и да видя страстта и решителността, които тя положи по много въпроси които са наследство отпреди.
 
Това е щедро признание към Хънт, който проведе по-нападателна кампания, отколкото мнозина очакваха, оспорвайки сериозността и способността на съперника му да избягва трудни въпроси. Неговата похвала за „брилянтните идеи“ на Хънт предполага, че той ще има значителна роля в кабинета на Джонсън до сряда вечерта. Признанието към Мей е по-скоро от куртоазия, коментира Елгот.
 
„Около мен ще има хора, които ще поставят под въпрос мъдростта на решението ви. Може да има и някои хора, които се чудят какво са направили. И никой човек, нито една партия няма монопол върху мъдростта“.
 
Това е намекът на Джонсън, че в собствената му партия ще има много хора, които се чувстват дълбоко загрижени за назначаването му и сериозността, която ще донесе в офиса - да не говорим за обещанието си „да направи (Брекзит) или да умре “.. Вероятно има намек, че той възнамерява да търси хладнокръвни съвети, тъй като смята, че той няма “монопол върху мъдростта”. Това е надеждата, която мнозина от хората, които се съмняват в него още таят.
 
„Днес, в този ключов момент в нашата история, ние отново трябва да примирим две групи инстинкти, два благородни инстинкта, между дълбокото желание за приятелство и търговия и взаимната подкрепа и сигурност между Великобритания и нашите европейски партньори и едновременното желание за демократичното самоуправление в тази страна. Някои хора казват, че те са непримирими и това не може да бъде постигнато.“
 
Това е началото на офанзивата на Джонсън към останалите в неговата партия - трима от които напуснаха правителството през изминалата седмица в очакване на победата му. Той заявява, че разбира техния инстинкт за поддържане на тесни връзки с ЕС, но също така говори за една от най-малко противоречивите причини за Брекзит - желанието за самоуправление - нещо, което ще се хареса на повечето консервативни депутати, независимо от позицията им за Брекзит.
 
„Тази сутрин прочетох в The Fianacial Times, че никой от новите лидери не се е сблъсквал с толкова обезпокоителни обстоятелства. Е, гледам Ви тази сутрин и си задавам въпроса: изглеждате ли обезсърчени? Чувствате ли се обезсърчени? Не мисля, че ме гледате отнесено. Мисля, че знаем, че можем да го направим и хората от тази страна ни се доверяват да го направим и знаем, че ще го направим.“
 
Джонсън със сигурност е изправен пред обезсърчаващ набор от обстоятелства - обещание да извърши Брекзит само за 18 работни дни, след като парламентът се върне от отпуск, тежки икономически прогнози, ако преследва Брекзит без сделка и бунтовнически настроен парламент, където мнозинството му може да бъде само с един глас от края на следващата седмица. Но тази част от речта е червеното месо за вярващите в партията, които са го издигнали - вярвайте, и всички тези неща могат да бъдат преодолени. Както се очаква, няма подробности за това как.
 
„Ние знаем мантрата на кампанията - в случай, че сте го забравили - това е да извършим Брекзит, да обединим страната и да победим Джереми Корбин и това е, което ще направим. Някои вече посочиха, че постигането, обединяването, победата не е перфектният акроним за предизборна кампания, тъй като за съжаление съкращението е dud. Но те забравиха е-то накрая, което мои приятели, е за енергизиране. И на всички съмняващи се казвам: пич (dude), ще активизираме страната.”
 
Някои вестници писаха, че новоизбраният Джонсън ще влезе сериозен в Даунинг стрийт. Тази част от речта изглежда, напомня за това , че е класическият Джонсън, който може би дори е успял да се усмихне на най силните си критици. Това също дава знак на парламентаристите, които биха могли да се изкушат да саботират премиерския му пост, напомняйки им за възможния изход от правителството на Джереми Корбин.
 
„Ние ще извършим Брекзит на 31 октомври, ще се възползваме от всички възможности, които ще донесат нов дух на възможности. И отново ще повярваме в себе си, какво можем да направим и като някой спящ гигант ще се издигнем и ще разкъсаме дебелите въжета от съмнения в себе си и негативизъм.“
 
Джонсън се връща на удобна територия, набор от метафори за вярата във Великобритания, „спящ гигант“, вързан с въжета човек. Подобно е на предшественика му, Мей и нейния финансов министър Филип Хамънд, които се вслушаха в предупрежденията за опустошението, което може да бъде предизвикано от Брекзит без сделка. Сега Джонсън си е поставил незавидната задача да покаже, че силата на волята и оптимизма са достатъчни, за да се преодолее политическата реалност, завършва коментаторът.