Божидар Димитров: Цепенето в Македония - точно по български

На изборите в Македония не получи превес нито една от двете - някои ги наричат македонски, аз ги наричам български партии. Така оставиха властта практически в ръцете на четирите албански партии. Тъй като най-вероятно ВМРО-ДПМНЕ ще бъде принудена да направи компромиси с изборната си програма в името на това да състави коалиция с някоя от албанските партии. Това разказва Божидар Димитров пред Марица.

Вижте какво още каза той пред пловдивската медия:

А такива компромиси са много опасни. Всички албански партии например твърдо настояват албанският език да стане равноправен държавен език на Македония и най-вероятно той ще бъде приет. Очакват се и други подобни отстъпки, които ще доведат до юридическата федерализация на Македония, тъй като политическата практически отдавна вече е станала.

След 2001 г. в областите в Западна Македония т. нар. македонско население беше прогонено со кротце и со благо - просто албанските родове организираха изкупуването на имотите им на цени, два-три пъти по-високи от пазарните. Така македонците продадоха Западна Македония. 

Така че резултатите от изборите в Македония и това, че ключът от бъдещия кабинет е у албанците, никак не ме изненадва. Наясно съм, че те не могат да се споразумеят за най-лесното нещо - да направят т. нар. голяма коалиция като тази в Германия. Но те са българи и както при нас, българите, не могат да направят голяма коалиция двете големи партии и да се махнат от зависимостта от ДПС, така и македонците не могат да направят същото. Ако  ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ можеха да се коалират по германски модел, Македония щеше да се избави от натиска, който я превръща постепенно в албанска, или поне в двунационална държава. 

Двете основни македонски партии са толкова непримирими врагове точно защото са българи. Ежбите им са едно от доказателствата, че са българи, без да го осъзнават. И при тях големите партии не могат да се разберат, както у нас ГЕРБ и БСП се джавкат.

Край Вардара оттук насетне ще правят съюз с една или с две дори албански партии, тъй като депутатите само на една май не стигат за мнозинство. И македонците ще отстъпват пред това, което искат албанците. Не само за езика, и за други неща. 

Жалко, че по отношение на Македония България няма никаква програма. А би трябвало да имаме. Най-скромната би включвала постепенна ребългаризация на националното съзнание на славянското население на Македония. Термина не съм го измислил аз, а първият македонски президент Киро Глигоров. Той казваше, че тече опасен процес на ребългаризация, който наистина тече, дори в този момент. 
От 2000 г. досега 120 000 са получили българско гражданство. 

Ето и любимия ми виц за разликата между бесарабския и македонския българин: Бесарабският обяснява, че е българин, на чист руски език, а македонецът на чист български обяснява, че не е българин.

Много македонци ме обвиняват, че искам да деля Македония - не искам да я деля, искам я цялата, барабар с албанците. Ще се справим с тях, имаме си методи. Нямаме сметка от присъединяване на нови територии. Най-добре е Македония да се превърне във втора държава на българската нация.  Много нации имат по две държави - гръцката има Гърция и Кипър, албанската - Косово и Албания, германската - Австрия и Германия.  

Македонците отдавна са дали заден по темата евроатлантизъм. Формално искат, но на македонския политически елит не му трябва нито Европа, нито НАТО. В частни разговори насаме споделят: Защо ни е, няма да можем да крадем, както го правим сега! Европа означава мониторинг, контрол! 

Смятам, че корупцията в Македония ще продължи, това е всекидневие там. Зоран Заев вади документи, че политическите му противници крадат, но и те вадят записи, че той искал подкуп от 100 000 евро. Но на Балканите да умееш да крадеш се харесва на хората, предизвиква дори възхищение. 

Това е македонска болест. Тези хора живеят в лъжа и знаят това. Няма македонска нация, древно минало. Когато живееш в една лъжа, започваш да лъжеш и за другите неща.  

Докога ще съществува такава държава на глинени крака? Докато рухне. Засега се държи, щедро я подкрепят отвън с мощни заеми. Една велика сила скоро им даде милиард и половина, след като се поохарчиха с паметниците - вдигнаха над 100, за милиарди. За македонските вестници беше сензация, че нашият паметник на цар Самуил струва само 100 000 лева, там паметник със същите размери струва 15 милиона заради кражбата.  

И Русия, и САЩ им помагат, нямат сметка тази държава да рухне. И Македония е на много мощно изкуствено дишане. Не можем да се възползваме от ситуацията, забранили са ни. Казали са на политическия ни елит: Натам няма да гледате! Отношенията ни с Македония приличат на роман на Джордж Оруел. Но циреят ще се спука и без нас. Бивш американски посланик ми обясни, че в Държавният департамент има два лагера - едните предлагат да дадем Македония на България, другите, по-многобройните, искат да е самостоятелна държава. И аз съм за самостоятелна държава Македония в днешните граници, с преобладаващо българско население, при което е осъществен процесът на ребългаризация, от който толкова се боеше покойният президент Киро Глигоров. 

Истината е, че се албанизира западната част, източната, на изток от Вардар,  я бранят по български безмилостно  - засели ли се там албанец, същата вечер му пламват я колата, я къщата. И си знаят - не преминават на изток от Вардар. 

А се наблюдава и процес на християнизиране на някои албанци в Албания, строят се  църкви, включително и в Тирана.