Брутална гавра! Синът на комунистката Бойкикева пише декларация за жертвите на комунизма
Движение "Да, България" на проваления министър на правосъдието Христо Иванов оповести специално изявление по повод навършването на 72 години от изпълнението на смъртните присъди, постановени от т.нар. Народен съд.
В изявлението се изтъква, че има хора, отговорни за политически репересии и убийства в годините преди и по време на Втората световна война, както и такива, които носят отговорност за обвързването ни с нацистка Германия. Според "Да, България" въпросът за отговорността на тези хора не може да бъде отричан. От формацията обаче изтъкват, че т. нар. Народен съд не е легитимен и трябва да бъде заклеймен, защото е форма на брутална политическа репресия по модела на Сталин.
Брутална всъщност е наглостта на Христо Иванов - точно той да говори за репресивния комунистически режим. Нека преди да произведе поредното обръщение към нацията, да огледа добре собственото си семейство и да реши - не е ли гавра с жертвите на режима, точно той, синът на комунистката Бойкикева да пише декларации, съобщава Канал 3.
А за тези, които не знаят биографията на лидера на "Да, България", ето и нейната нецензурирана версия. Няма да я намерите в медиите на Иво Прокопиев, Огнян Донев, Стояна Георгиева.
Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там.
Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина, и дори държи надгробно слово на погребението ѝ.
И днес Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в ж.к. „Гео Милев“. Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин.“
Човек не трябва да се срамува от роднините си. Мария Бойкикева е достойна жена. Тя още е поддръжник на левите идеи. Недостойни обаче са действията на тези, които днес пишат новите си биографии. Те са също толкова страшни, колкото и Народният съд.