Европейският парламент формално няма как да повлияе директно на политическата криза в България и по-специално на поведението на "Атака" и нейния лидер. Нито една от европейските институции няма право да се намесва в живота на националните държави. Единственото, което може да се направи в случая, е изразяване на становище и позиции като следствие от докладите на мониторинга върху България. А и казусът с "Атака" не е нов - тя оказваше парламентарна подкрепа и на предишното правителство. Така че става дума за един процес, който има предистория в европейски мащаб.
&quot;При всички случаи обсъждането в Европарламента е полезно за България. Чрез него и правителствата, и евродепутатите се запознават със ситуацията у нас&quot;, коментира пред &quot;Стандарт&quot;&nbsp;политологът Иван Начев. Според него:&nbsp;&quot;Съответните &quot;сестрински&quot; партии на БСП и ДПС се опитаха да окажат подкрепа за правителството на Пламен Орешарски. И същевременно да окажат натиск върху ГЕРБ, който сега стои някак си настрани от събитията у нас, като бойкотира парламента. Защото както видяхме от изявленията на лидерите на ЕНП, там очакват да се постигне някакъв консенсус и разбирателство между ГЕРБ и БСП&quot;.<br /> <br /> Начев твърди, че сега нашето Народно събрание е конструирано именно по един съвременен европейски модел - голяма лява, голяма дясна партия, либерална в лицето на ДПС и популистката &quot;Атака&quot;. &quot;Трите първи партии имат абсолютно мнозинство в парламента. Що се отнася до формацията на Сидеров, подобни партии ги има вече навсякъде в Европа. Но национализмът има различни лица. Сигурно затова пропадаха и опитите да се създаде и някакъв националистически алианс в Европарламента. За разлика от партиите от трите традиционни типа, които са обединени съответно в ЕНП, ПЕС и Либерален алианс&quot;, казва политологът.<br /> <br /> &quot;Те имат голям исторически опит в преодоляване на подобни кризи. И мисля, че усилията им ще бъдат в тази насока - да убедят ГЕРБ да протегне ръка на БСП и да се стигне до голяма коалиция. Едно такова решение ще бъде съвсем европейско. Нека не се връщаме в 60-те години в тогавашна Федерална република Германия, когато социалдемократи и християндемократи направиха подобна &quot;голяма коалиция&quot;. И в днешна Германия на Ангела Меркел й се наложи да направи подобен алианс. А нея самият г-н Борисов я нарече свой учител в политиката&quot;, коментира Начев.<br /> <br /> Според него при подобна конфигурация на парламента и в условията на криза е най-нормално да се стигне до подобно сътрудничество.<br /> И това трябваше да стане още след изборите. Защото това би осигурило не само широка законодателна подкрепа, но и доверие в обществото.<br /> <br /> &quot;Още повече че от идеологическа гледна точка проблемите на България не са чак толкова различни. Още повече че идеологическите различия между лявото и дясното днес все повече се размиват. И не могат да играят тази разграничителна роля както в миналото.<br /> Никой в Брюксел не иска нестабилност, в която и да е от страните членки на Общността&quot;, коментира политологът.<br /> <br /> &quot;Така че ще бъдат използвани всички лостове за въздействие върху българските политици в посока на създаване на стабилно парламентарно мнозинство. В крайна сметка не бива да се забравя, че предстои договарянето на европейските финансови средства за следващия период. Никой няма да даде пари на правителство, ако то не се ползва с нужната подкрепа - и от парламента, и от обществото. Сегашната ситуация в България наистина е притеснителна и за Европарламента, и за брюкселските институции. Затова е и натискът БСП и ГЕРБ да се разберат&quot;, казва Иван Начев. <br />