Както можеше да се очаква, поредният доклад на ЕК за съдебната система, борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България предизвика коренно противоположни оценки. За тях е анализът на Ясен Бояджиев за Дойче веле.
Като слуша тези оценки, непосветеният наблюдател би казал, че за едните чашата е наполовина пълна, а за другите – наполовина празна. За човек, който обаче живее в България и чете внимателно доклада, нещата не изглеждат така. Той би казал, че просто в празната чашата са пуснати няколко капки, които, ако останат така, бързо ще се изпарят.
Начало на опит за начало
Въпреки очевидното, неистово желание за дипломатичност и неутралност, забележително е, че никъде в „доклада за напредъка” не е употребена думата напредък. Положителното, отчетено в него, са само няколко първи стъпки, няколко начала, от които още нищо не е последвало и не е ясно, дали ще последва. Показателна е формулировката за така наречените съвместни екипи за разследване – "начало на пилотния проект". Преведено на недипломатичен език, това би звучало така: начало на опит за начало.
Тоест на третата година от членството в Европейския съюз едва-едва, само на книга е поставено някакво начало в някои от проблемните области. Всичко останало е повторение на стари недостатъци, липса на реални резултати и даже "низходящи" тенденции, както например при борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Ако оставим на страна тона, от гледна точка на реалните резултати на практика сегашният доклад не констатира нищо ново в сравнение с доклада през юли и даже с идентичния технически доклад през февруари миналата година.
2008 – Батко, 2009 – Мургина, тоест нищо ново
Впрочем, случаят ни предостави добра възможност да преценим дали нещо се е променило. През февруари 2008 година, часове след публикуването на европейския доклад, премиерът прие оставката и отстрани шефа на пътната агенция Веселин Георгиев, след като медиите разкриха как той е давал на фирмата на брат си поръчки за милиони евро и като резултат Еврокомисията вече беше спряла първите пари за България.
Въпреки това обаче Веселин Георгиев, по-известен като Батко, продължи да шества по медиите и по коктейлите, за известно време дори беше съветник на регионалния министър, който пък заедно с финансовия месеци наред защитаваше бившия си подчинен. И двамата пламенно уверяваха, че няма конфликт на интереси и злоупотреби, а само технически грешки. Днес делото срещу Батко още не е влязло в съда, два от договорите с фирмата на брат му бяха анулирани едва съвсем наскоро, а други - още си действат.
Година по-късно тази схема се повтаря
Часове след публикуването на новия доклад премиерът прие оставката и освободи шефа на агенцията по приходите Мария Мургина, която също отдавна бе медийна героиня. Показателно е обаче станалото по-рано същия ден. От сутринта в медиите се понесе слухът, че Мургина е подала оставка. След известно колебание по обед Министерството на финансите пусна официално опровержение и уведоми, че всъщност тя си е взела 10-дневен отпуск.
Чак четири часа по-късно от подведомствената на министерството Агенция по приходите, сякаш нищо не е било, разгласиха, че директорката им още сутринта е подала оставка пред министъра на финансите. После министърът я похвали и й благодари за дейността. И два дни обясняваше, че оставката й няма нищо общо с далаверите с ДДС. Като се има предвид какви интереси са замесени, похвалите не са за учудване.
Дотук, както виждате, нещата се повтарят. Докога ще продължи този път замазването, ще видим. Някои твърдят, че повече нямало накъде.
Засега обаче чашата си е все така празна и жадните за промени, за справедливост и върховенство на закона има още да почакат. А няма и гаранции, че въобще ще дочакат. /БЛИЦ