Кризата води до рязък спад в обема на преките чуждестранни инвестиции в Източна Европа, установяват експерти от Виенския институт за международни икономически анализи. Подробности от кореспондентката на Дойче веле Юлия Дамянова.
Стратегията за икономически ръст на новите страни-членки на Европейския съюз, базираща се на преките чуждестранни инвестиции, се намира в критичен момент. Подобно е положението и в останалите страни от Югоизточна Европа, се казва в нов анализ за ситуацията в региона, чийто автор е Виенският институт за международни икономически анализи.<br /> <br /> Очаква се свиване с около 50 процента<br /> <br /> Още миналата година преките чуждестранни инвестиции в новите страни-членки на ЕС са намалели с около 9% на почти 45 милиарда евро. Спадът в Югоизточна Европа е с 22% на 7,4 милиарда евро. Прогнозите за настоящата година са още по-мрачни. Бушуващата глобална финансова и икономическа криза запраща преките инвестиции от чужбина в региона до нивото им от 2001 и 2002 година. <br /> <br /> Един от анализаторите на виенския институт Габор Хуня казва: &ldquo;Много по-голям спад обаче се очаква през настоящата година. Притокът на преки чуждестранни инвестиции ще спадне с 40-50 процента в сравнение с нивото през миналата година.&rdquo; В България, например, само през първото тримесечие на 2009 година преките чуждестранни инвестиции са намалели с 46%, сочат анализите на Виенския икономически институт.<br /> <br /> Ситуацията около намаляващия приток на капитали от чужбина може да се интерпретира по два начина, смята Хуня. &ldquo;От една страна, това е голям спад, защото притокът на капитали намалява наполовина. Има по-малко нови инвестиции, по-малко преустройства и разширения.&rdquo;<br /> <br /> Проблемът има още една страна, предупреждава икономистът: &ldquo;От друга страна, нещата трябва да се погледнат и така: други източници на капитал, като портфолио инвестиции и кредити, всъщност почти изцяло са пресъхнали.&rdquo;<br /> <br /> България ще трябва да търси нови пътища<br /> <br /> Настоящата ситуация е особено трудна за страни, чиито икономики досега силно са разчитали на притока на капитали отвън, предупреждава Хуня. &ldquo;Когато една страна, като например България, се е ориентирала много силно към притока на чужди капитали и всъщност с тази експанзия на дефицита по текущата си сметка през последните няколко години е увеличила потреблението, такива страни, разбира се, ще трябва да намерят нов път на развитие.&rdquo;<br /> <br /> Сегашната криза е не само по-силна, но и ще продължи по-дълго, отколкото се предполагаше в началото, категорични са експертите на Виенския институт за международни икономически анализи. /БЛИЦ<br />