Европейската комисия одобри разпределение на петте милиарда евро по плана за възстановяване на икономиката и за укрепване на енергийната сигурност на ЕС. Определеният за България дял от тези средства е повод за анализа на Ясен Бояджиев за Дойче веле.
Миналата седмица поне на думи България се надяваше да получи над 1 милиард евро. Ако се съди по официалната информация, България е поискала 130 милиона евро за газова връзка с Гърция, 30 милиона за същото с Румъния, 250 милиона за разширяване на хранилището в Чирен, 220 милиона за ново хранилище в Галата, както и няколкостотин милиона за терминал за втечнен газ на гръцка територия.
Може би изненадващо за мнозина обаче на България бяха обещани само 20 милиона евро, които да изразходва заедно с Гърция за връзка на газопреносните мрежи на двете страни. По-късно след намеса на българския еврокомисар бе обещана и неопределена засега, но далеч по-малка сума за връзка с Румъния.
Пак „всички са против нас”
Изненадата за някои веднага изби в обида – видяхте ли какъв е Европейският съюз, явно е решил, че трябва да си останем привързани към Русия, не стига, че ни спира парите от еврофондовете и ни забранява да си ползваме реакторите в Козлодуй, ами не ни дава да си направим газови връзки със съседните страни и да си оправим хранилището, въпреки че България най-много пострада от кризата и т.н...
Разбира се, простонародната обида от несправедливия Запад е далеч от действителността. Защото не Европейският съюз е виновен за привързаността ни към Русия, нито пък ни е спрял газа. Въпреки тази очевидност обаче обидата от стандартния тип „всички са против нас” е жива, защото е постоянно пропагандно подхранвана. В случая тя е пряко следствие от спешния кризисен пи ар на управляващите в разгара на газовата криза.
Тогава премиерът и енергийният му министър, за да потушат недоволството и да отклонят вниманието от собствената си отговорност, надълго и нашироко обясняваха как ще поискат и ще получат помощ и компенсации за какво ли не, как имали готови проекти и от години водели разговори и работели по тях. Въобще, както България се оказа „най-подготвената за финансовата криза страна”, така сега бе обявено, че няма друга държава, която да е работила толкова за диверсификация на газовите източници и пътища.
Кризисният пи ар обаче бързо се сблъска с реалността
Запитан защо парите за най-силно пострадалата от кризата България са толкова малко, говорител на Еврокомисията бе лаконичен, но пределно ясен – защото основният критерий е бил да се финансират само готови проекти, които могат да стартират още тази или следващата година.
Българският случай очевидно не е бил такъв. Очевидно става дума не за готови, аргументирани проекти, а за набързо натрупани идеи, по които не е направено нищо конкретно. А вече стана ясно, че пари на доверие не се дават, още по-малко като се има предвид и без това лошата ни слава при усвояването на европейските средства.
В сблъсъка с реалността такава най-вероятно ще е съдбата и на другите основни лайтмотиви на кризисния пи ар – нито двата стари реактора в Козлодуй ще заработят, нито някой ще плати компенсации за загубите на пострадалите от газовата криза потребители. Ще пошумим още малко и ще забравим. И ще останат само празните приказки.
Ситуацията е като в късния социализъм, когато поредният кух пропаганден лозунг „Дела, дела и пак дела!” бе разчетен от зевзеците като „Дела, дела и пак ... думи”. /БЛИЦ