Демокрацията роди две служебни правителства

Процедурата за това започва след гласуване на оставката на премиера от Народното събрание. Президентът е длъжен да предложи мандат на най-голямата политическа сила, след това на следващата и накрая на трета по избор. Вече е ясно, че в сегашната ситуация никоя партия няма да се нагърби да спасява положението. Затова президентът Росен Плевнелиев има тежката мисия да подбере подходящ служебен кабинет.<br /> <br /> Преди 19 години в същата ситуация изпадна тогавашният държавен глава Желю Желев. На 17 октомври 1994 година той назначи служебен кабинет начело с Ренета Инджова. Първата и единствена жена министър-председател управлява до 26 януари 1995 г.<br /> <br /> До влизането й в &quot;Дондуков&quot; 1 се стигна, след като през лятото на 1994 г. лидерите на БСП и СДС Жан Виденов и Филип Димитров постигнаха договорка за снемане на доверието от кабинета на проф. Любен Беров, избран с мандата на ДПС. Инджова пое поста със закана за тотална борба с престъпността.<br /> <br /> Тя предприе офанзива срещу охранителните фирми, които брутално &quot;набираха&quot; клиенти. Желязната лейди бързо овладя продължителното обезценяване на лева и успя минимално да повиши заплатите и пенсиите. Извършена бе и мащабна кадрова чистка в отделните министерства. Инджова изненада чиновниците със заповед, забраняваща им да изнасят документи, дискети, касети и ленти.<br /> <br /> Дамата премиер вдигна цените в почивните станции на МС и спря отпуските на всички полицаи до деня на изборите. &quot;Привилегии никому и никъде&quot;, заяви Инджова и иззе дипломатическите паспорти на бившите министри.<br /> <br /> В края на 1994 година кабинетът отпусна допълнително 3 милиарда тогавашни лева за компенсация на заплати, пенсии, детски надбавки, обезщетения за безработни. Служебният кабинет даде и летящ старт на приватизацията - за 3 месеца правителството успя да придвижи 22 сделки на стойност 5,3 милиарда лева. И остана в историята с рекорден рейтинг на одобрение.<br /> <br /> На 13 февруари 1997 г., точно преди 16 години, встъпи в длъжност служебното правителство на премиера Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов. То управлява страната до 27 май 1997 г. До този ход <br /> се стига след кошмарната Виденова зима, довела до всенародни протести срещу червеното управление. На 4 февруари 1997 г. БСП преценява, че е невъзможно и опасно да поеме управлението на страната, и покойният Николай Добрев връща на президента мандата за съставяне на правителство. <br /> <br /> Министрите в служебния кабинет са предимно от СДС, въпреки че някои от тях влизат като независими. Сред членовете на правителството са Стоян Сталев, Богомил Бонев, Румен Христов, Александър Божков, Светослав Гаврийски. Мандатът на този кабинет съвпадна с най-трудния за България момент след Десети ноември. Страната бе изпаднала в дълбока социална, политическа, икономическа и финансова криза. Фалират 14 банки, чиито активи представляват около една четвърт от цялата банкова система.<br /> <br /> В началото на 1997 г. големите градове са блокирани от масови демонстрации и протести, а в страната цари пълен хаос. Кабинетът &quot;Софиянски&quot; ще се запомни с валутния борд, който оцеля и до днес. Решението за борда бе взето още на 15 февруари 1997 г., но реалното му въвеждане стана на 10 юни същата година, когато парламентът гласува Закон за Българската народна банка. Той фиксира курс от 1000 лв. (1 деноминиран лев) за една немска марка, по който БНБ трябва да продава и купува марки. В закона се предвижда по-късно курсът да бъде преизчислен към еврото, което стана реалност през 1999 г. и оттогава едно евро се търгува по курс 1.95583 лв.<br /> <br /> За своите 3 месеца управление кабинетът на Софиянски успя да овладее огромната хиперинфлация. От 242% през февруари инфлацията падна на 1-2% през май, а лихвеният процент от 16,5 стана 5,2% в рамките само на един месец. Правителството започва и изготвянето на национална програма за присъединяване на България към НАТО. /БЛИЦ <br /> <br />