Парламентът прие окончателни промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, предава „Фокус“. Измененията са внесени от председателя на Вътрешна комисия и депутат от ГЕРБ Пламен Нунев и група народни представители. Една от основните цели на законопроекта е намаляване на административната тежест. 

Съгласно текстовете данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание в съответния регистър като физически лица.

Когато лицата действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните - данните за тях се заявяват за вписване. С промените ще отпадне режимът за утвърждаване на вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма от дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС.

Задължителното утвърждаване на вътрешните правила се заменя с възможността отделните органи на агенцията да извършват проверки по документи за запазване на изискванията. Друга основна цел е предприемането на ефективни, отчитащи, спецификата на национална правна система, транспониращи мерки по отношение на лицата, упражняващи адвокатска дейност.

Изискването за предоставяне на информация от дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за операции, сделки или клиенти няма да се прилагат за лицата, които по занятие извършват правни консултации и тези упражняващи регламентирана по Закона за адвокатурата дейност. Това изключение няма да се прилага, когато става въпрос за участие в дейности по изпиране на пари или финансиране на тероризма, дава правна консултация по искане, което има за цел изпиране на пари или финансиране на тероризма или знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансирането на тероризма.