Дипломат, уволнен по заповед на Желю Желев, разкри конспирацията за създаването на турски анклави у нас
И до днес крият безобразията си зад несъществуващата ДС, казва Любомир Шопов
Любомир Шопов е един от най-авторитетните ни дипломати от времето на соца. Завършил е Московския държавен институт по международни отношения. Работи по международни въпроси в апарата на МВнР. Бил е ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори между държавите - членки на НАТО и на Варшавския договор за разоръжаване в Централна Европа, началник на т.нар. отдел „Трети” на МВнР – Балкански страни.
<br /> Автор е на книга за същия отдел, в която разкрива тайни от кухнята на българската външна политика и дейността на турското разузнаване за дестабилизиране на България през 80-те години на миналия век. Заради дейността си в сферата на българо-турските отношения, а и „като син на баща си” – дългогодишния ръководител на ДС Григор Шопов, през 1991 г., в първите години на т.нар. демократичен преход, Любомир Шопов е уволнен по личното разпореждане на президента Желю Желев. <br /> <br /> <em>Сега дипломатът страни от политиката, но изразява позициите си в редки интервюта. Особен интерес представляват книгите му „Отдел „Трети“ и „Геноцид“, отличаващи се с безпощаден анализ както на „онова” време, така и на сегашната безпътица и хаос в обществото. Журналист от „ШОУ” разговаря с експосланик Любомир Шопов за сегашната геополитическа обстановка в света и региона на Балканите. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Шопов, вие сте дългогодишен дипломат. Познавате политическите процеси в света и вътре в страната. Книгите ви доказват едно изключително умение да тълкувате събитията „изпод хастара”. Днес всеобщото впечатление е, че нямаме служби, нямаме дипломация, нямаме действена армия и респектираща полиция... Какво мислите за това?</strong><br /> - Констатациите са практически верни. Въпреки че има държавни структури и работещи в тях хора, които получават добри пари от залъка на народа, те бездействат. Причината за това е, че България от 89-а година насам се движи по инерция. Тя е като една състезателна шейна по бобслей – пусната е по улея и няма начин да не измине пътя и да финишира, но не е изключено и да излезе извън пистата и да катастрофира. Този „улей”, в който сме пуснати, е улеят на глобализма. И по-точно, на либералния капитализъм и на неоосманизма.<br /> <br /> <strong>- Ние сме пуснати в „улея” на Европа и НАТО, но пък един Виктор Орбан доказва, че когато има един силен политик, той може здраво да държи „кормилото” на шейната в свое управление...</strong><br /> - Не е така. Аз разговарям с много хора и в Щатите и в Западна Европа, където съм работил много години, и то в сърцето на Западна Европа – във Виена, и затова ще ви кажа: НАТО и Европейският съюз са само част от причините. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Българските политици злоупотребяват с ЕС</strong></span><br /> <br /> и от негово име тук докладват неща, които на тях им „харесват”. С две думи – целево изопачават действителността. Евродепутатите гледат интересите на своите политически централи. Това е съвсем различна гледна точка от тази на държавния служител, който води преговори. Причината за недоразуменията е простият факт, че тези хора, пратени там от името на България, не се проверяват един друг. И идват тука и казват „ЕС настоява за еди-какво си...”, а то изобщо може да не е така. И понеже българите свикнаха да приемат ЕС като нещо абсолютно задължително, безкритично изпълняваме нарежданията, без да си даваме сметка, че някой ни е пуснал с шейната по нанадолнището в „кривия” улей. <br /> <br /> <strong>- Хора като Кунева и Кристалина Георгиева имаха възможност да „превеждат” правилно препоръките отвън, съобразно нашия интерес, обаче ние ли нещо не разбрахме, та според болшинството българи тези дами съвсем не създадоха впечатлението на патриотки у нас...</strong><br /> - Казват, че бащата на Кунева бил виртуозен буфосинхронист, а тя, явно има вроден талант. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За Кристалина - не съм чул да е свършила нещо</strong></span><br /> <br /> конкретно, затова нямам мнение. Всички обаче овладяха в съвършенство ръкостискането и широките усмивки за пред камера. <br /> <br /> <strong>- Навремето сте участвали в секретните преговори между НАТО и страните от Варшавския договор...</strong><br /> - Това беше единственият секретен форум на двете най-големи военнополитически групировки по времето на Студената война. Тогава като представител на България аз отстоявах на първо място нашите интереси. Независимо от членството ни във Варшавския договор. Разликата със сегашната ни политика в това отношение е много голяма. В архива на МВнР се пазят документи за дейността на т.нар. отдел „Трети” - за Балканите, и ако ги прочетете, ще установите разликата, за която ви говоря. Някога имахме политика и кадри. България беше постигнала максималното, за да подобри живота на хората в социално отношение – имахме безплатно здравеопазване, безплатно образование, перфектно почивно дело. Дори промишлените предприятия и ТКЗС-та в България имаха свои почивни бази. Може да не се хареса на мнозина това, което ще кажа, но каузата на тогавашната политическа партия, макар и с много минуси и грешки, дори и с наличието на някои направо казано безобразия, беше в голяма степен постигната – хората бяха икономически задоволени, живеха в сигурност и много по-спокойно. <br /> <br /> Докато съм бил соцпосланик във Виена, колегите ми от Холандия и Дания изразяваха възхищение от живота в България! Факт! Ами, дайте да не търсим много примери – един въпрос ще ви задам: Имате ли представа <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>колко процента от населението на България е неграмотно в момента</strong></span><br /> <br /> И това не е случайно. Онова, което ме шокира през всичките тези години, е липсата на национална кауза.. И ще ви кажа нещо още по-страшно – че ние нямаме определение за това - Що е то българска нация. В момента в България битуват две доктрини – едната е конституционната, според която българите сме единна нация, т.е. състои се от българи и етнически групи от цигани, турци и др. Те обаче не са малцинства – сред циганите, например, има много подгрупи, които отделно имат както етническа, така и религиозна специфика. Съгласно Конституцията не е позволена политическа или друга дейност на етническа или религиозна основа. Другият модел е политическият модел на ДПС. На практика той залага на обратното – че в България има етнически и религиозни малцинства, които трябва да получават привилегии, в това число да имат собствено управление. Е, питам: Как тогава ще бъдем единна нация, при положение, че не сме решили националния въпрос?! <br /> <br /> <strong>- Сега са актуални споровете около това имало ли е турско робство у нас. Вие направихте връзка между неграмотността и липсата на национална кауза, а тези дни учители от цялата страна разискваха съдържанието на учебниците по литература и история относно „робство” или „присъствие”...</strong><br /> - Ще започна с един пример: През 2013 г. се навършиха 100 години от геноцида на българите от Тракия и Мала Азия. Какъв е историческият факт: в рамките на два месеца <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>редовна турска армия избива 60 000 български жени</strong></span><br /> <br /> деца и мъже. 280 000 са прогонените от земите им и от 1913 г. до 1925 г. присъствието на българи в Тракия и Мала Азия е ликвидирано и узаконено с договор. На прогонените и избитите са конфискувани 3.5 млн. дка частна българска земя в европейската част на Турция. Унищожени са десетки християнски църкви. Описал съм всичко в книгата си „Геноцид”. И нашето правителство изобщо не поставя този въпрос пред международната общност и Турция. През 2013 г. българското Народно събрание не излезе дори с една декларация по повод 100-годишнината от геноцида. <br /> <br /> Това българско Народно събрание ли е според вас?! <br /> <br /> <strong>- Как гледате на конфликта „Доган – Местан”?</strong><br /> - Темата е много по-сериозна. Тя опира до турските доктрини в десетилетията назад във времето и българската външна и вътрешна политика. Ако тръгнем да анализираме пантюркизма, неоосманизма и пр., ще видим, че по същество между тях няма разлика – най-общо казано, всичко тюркско е турско. Турция има право да „се грижи” за десетки милиони „външни турци”. Говорим за амбициите й и към огромни територии – от Иран до Албания и Босна и Херцеговина. Арменският геноцид не е признат – Турция не се е извинила на арменския народ. Единствено Франция криминализира действията на хора, които не признават този геноцид. А масово в Европа той не е признат?!? Турция не се е извинила и за геноцида над тракийските българи. <br /> <br /> А по въпроса за робството на България... Ами има турски документи, които ясно говорят, че османско иго на територията на България е имало. Едва през втората половина на 18-и век Турция изравнява по статут християнското население с мюсюлманското, че има право да закупува земя и пр. Има простички въпроси, които бих задал на отричащите робството: Защо са били тогава тия въстания, Априлското въстание какво е? <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Срещу какво се е борил Левски?</strong></span><br /> <br /> Въпроси, които може да зададе и едно дете! От години у нас се води една стратегия - българинът да забрави своята история. Аз не говоря за това да знаем историята си, за да се противопоставяме, а че е въпрос на национално достойнство всеки народ да познава истинските факти от историята си, те да не бъдат изопачавани. Ние сме на ръба следващите поколения млади българи изобщо да нямат историческа памет. Много хора не обръщат внимание и на още един много любопитен факт – че у нас има и трета етнорелигиозна партия – това е Народната партия за свобода и достойнство на Касим Дал, с председател Корман Исмаилов. Чрез една врътка на игра на коалиции, за спечелване на повече гласове, те влязоха в управлението и в момента имат зам.-министър на отбраната в лицето на Орхан Исмаилов, който между другото отговаря и за патриотичното възпитание на българските воини?!? Навремето, когато се опитаха да влязат в коалиция със Стефан Софиянски и неговата ОСД, категорично настояваха за официализиране на турския език като втори официален език в България. Софиянски не се съгласи и по-късно те се коалираха с Реформаторския блок. И аз питам: Съгласи ли се Реформаторският блок за официализиране на турския език в България? Ползват ли те пари от Турция? Защото Корман Исмаилов е близък с министър-председателя, а Касим Дал – с президента на Турция. Ако бъде регистрирана новата партия на Лютви Местан „ДОСТ”, независимо какво излиза в масмедиите, всички тези партии реално ще работят за турските интереси. А българите, турците и циганите в България не се нуждаят от посредници, за да живеят нормално и в разбирателство. <br /> <br /> <strong>- Въпросът с етнорелигиозните малцинства в отделните страни вече се превърна в световен проблем...</strong><br /> - Преди няколко години имаше една много интересна конференция в Берлин по този въпрос. На нея Местан заключава, че „тези документи, които приема конференцията, трябва да станат задължителни международни документи”, прекарани през Либералния интернационал, в който членува ДПС. И знаете ли за какво става въпрос? За изключителни права и привилегии на етнорелигиозните малцинства, в това число и за границите на отделни региони, така че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>те да „пасват” на интересите на Турция<br /> </strong></span><br /> На практика това означава да се разместват българи-християни, така че да могат на тяхно място да бъдат настанени мюсюлмани и по този начин да се уплътни концентрацията им в съответните региони, та в крайна сметка тези региони да получат автономия. Да могат да събират данъци, да имат собствена полиция – де факто целта е да се оформят едни анклави на територията на България. Това е всъщност османистката доктрина на Давутоглу. Книгата му излезе през 2001 г., а в България едва сега й обърнаха внимание - когато се разбра, че цялата политика на Ердоган е стъпила на нея. В книгата си Давутоглу още през 2001 г. пише: „Ние с България трябва да създадем една смесена комисия, която да работи така, че да разбираме намеренията на българите и тяхното отношение към ситуациите на Балканите и да я ползваме за свои цели”. Именно това е залегнало в двустранните отношения между България и Турция. Такава комисия съществува и тя се събира веднъж в годината формално. Отчита се какво сме свършили за Турция, неудобни въпроси като Тракийския геноцид не се разискват, а са избутани в някаква „хуманитарна” кошница, и се поддържа едно унизително за България приятелство, което нашите политици считат за голям успех на българската външна политика!<br /> <br /> <strong>- Г-н Шопов, и баща ви, и вие сте работили в ДС. Според мнозина Държавна сигурност била жива. Питам тогава: Къде са службите?</strong><br /> - Службите са в сградите, а ДС отдавна не съществува – от 1991 г. е заличена със закон, приет от НС. През март излиза книгата ми „Държавна сигурност” и там ще откриете отговорите за<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>злоупотребите с името на тази структура</strong></span><br /> <br /> Разпределението на функциите между сегашната ДАНС, другите разузнавателни служби и МВР е коренно различна от тази преди Десети ноември. Тогава всички бяха под шапката на МВР. Сега МВР изпълнява чисто полицейски функции. Наблюдава се една разнопосочност на целите, която създава пълен хаос. <br /> <br /> <strong>- Какво мислите за фондациите „Америка за България” и Български хелзингски комитет?</strong><br /> - Това са организации, директно финансирани от американското правителство и фактически изпълняват работни програми на Държавния департамент на САЩ, или ЦРУ и Пентагона – според спецификата на целите. <br /> <br /> <strong>- Учили сте в Москва, русофил ли сте?</strong><br /> - Гледам прагматично на нещата. Да кажем, че имам сантименти към Русия и харесвам Путин. <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Баща ми бе човек на закона</strong><br /> </span><hr /> <br /> „Тази година се навършиха 100 години от рождението на моя баща Григор Шопов. Една събота в началото на 80-те години той ме покани да се разходим заедно из Панчарево, където живееха, и попита майка ми иска ли да напазаруваме нещо. Тя се учуди, защото той освен, че беше мълчаливец, рядко правеше такива предложения. И майка му каза: „Ами, купете някакви плодове!”. Тръгнахме ние двамата. След петнайсетина минути срещу Пощата видяхме на 20 метра от другата страна на улицата една сергия и направо пресякохме към нея. И още не сме се наредили на опашката, идва един милиционер и ни казва: „Вие двамата къде пресякохте улицата?!”. „Не ни ли видяхте?”, пита баща ми. „Аз добре ви видях”, вика униформеният – А вие не ме ли видяхте?”. „И ние ви видяхме”, отговаря му баща ми. А хората, понеже ни познават, знаят кой е баща ми, почват да се подсмихват, магазинерката едва сдържа смеха си, обаче онова младо момче, продължава да „кове” баща ми: „А не знаете ли, че тука има пешеходна пътека?”. Баща ми вика: „Не сме идвали отдавна, не знаем”. „Хайде сега обратно, откъдето сте дошли, му вика младокът - и през пешеходната пътека!”. Баща ми се обърна към мен и тихо ми каза: „Не се подхилвай, ами тръгвай след мене!” Преминахме от другата страна на улицата и се върнахме по пешеходната пътека обратно. Напазарувахме и вече си тръгваме – пак през пешеходната пътека, а милиционерът ни пресреща, козирува и застава чинно: „Другарю генерал, извинявайте много, аз съм отскоро в района, не ви познах...”. Баща ми каза: „За какво ми се извинявате? Нали сте поставени тука, за да има ред?!”. „Тъй верно!”, му отвръща онзи. „Е, вика баща ми, значи няма за какво да се извинявате. Редът трябва да е еднакъв за всички!”. И си заминахме. <br /> <br /> Та, такъв беше баща ми – човек на реда и на закона. И смяташе, че ще злепостави не само себе си, но представата на хората за ред, ако не се подчини. Предпочете да поеме унижението да се върне, отколкото да разочарова хората, които станаха свидетели на случката. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Днес кариерата е по-лесно постижима</strong></span><br /> <hr /> <br /> „Някога цедката беше много голяма, трябваше да те огледат много структури, за да те издигнат на определен пост. И България наистина имаше, с малки изключения, много здрави кадри във всички сфери на живота. Но тези хора бяха ударени веднага след Десети ноември. Първи пострадаха работещите в ДС и хората, които знаеха как да бранят икономиката. Дали беше съвпадение или нарочно указание на Александър Лилов и Андрей Луканов, не мога да ви кажа, но много ценни кадри в различни области бяха светкавично пенсионирани или уволнени. БСП насочи удара за отговорността към ДС, за да се измъкне от неудобните въпроси. Щафетата пое СДС. И до днес всички крият безобразията си зад гърба на несъществуващата от 1991 г. Държавна сигурност. За параван им служи и скандалната Комисия по досиетата, която харчи десетки милиони лева грешна народна пара и по същество само затруднява дейността на днешните служби.” <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br /> <br />