Доц. д-р Надежда Йонкова: Крайно време е да получим еднозначен отговор по въпросите за имунитета на президента

Доц. д-р Надежда Йонкова, зам.-директор на Института за държавата и правото към БАН даде интервю за "Правен свят".

- Доц. Йонкова, миналата седмица главният прокурор Иван Гешев отправи питане до Конституционния съд относно пределите на имунитета на президента и вицепрезидента, което само по себе си предизвика противоположни мнения в юридическите среди. Има ли основания за такова питане и съдържат ли се неясноти в разпоредбата на чл. 103 от Конституцията?

- Считам питането за напълно резонно. Темата е изключително интересна от теоретична гледна точка и безспорно полезна от практическа. Нещо повече, не разбирам драматизма, който възникна от тази ситуация.

По същество един субект от изчерпателно изброените в КРБ и имащи право да сезират Конституционния съд е упражнил своето право. Отправено от компетентен орган до друг компетентен орган. От друга срана, ако отправеното питане беше недопустимо, КС нямаше да образува дело. Фактът, че е образувано, потвърждава допустимостта на действието на главния прокурор.

Следва да отбележа, че и в теорията, темата не е изследвана в достатъчна дълбочина, а малкото автори писали по темата, като изключим учебниците по Конституционно право, мисля че не повече от 3 монографии, са посветени на държавния глава, а конкретно за отговорността на държавния глава мисля, че има само един труд. Като добросъвестен учен ще си позволя да насоча вашето внимание към коментарите на най-авторитетните ни учени. 

Например проф. Емилия Друмева в "Конституционно право", пише, че материалноправният компонент на имунитета на президента на Р. България включва неотговорност за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията (чл. 103, ал. 1 от КРБ), а процесуалноправният - неприкосновеност за задържане и за възбуждане на наказателно преследване (чл. 103, ал. 4 от КРБ).

Според проф. Друмева предвидената неотговорност на президента и вицепрезидента е функционална, т.е. само за действия, извършени при изпълнение на служебните им функции.

Нейният обхват не покрива обаче случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. И в същото издание авторът задава въпроса - може ли да бъде търсена наказателна, гражданска или административна отговорност от бивш президент след края на мандата му за действия, извършени по служба във време на мандата му и непредставляващи държавна измяна или нарушение на Конституцията? Проф. Друмева заключава, че КРБ не дава изричен отговор.

Ето, виждате, че един от най-видните съвременни български професори по конституционно право и бивш член на Конституционния съд разсъждава по тези теми от години и признава, че Конституцията не ни отговоря на тях. Точно за това питането на главния прокурор е изключително актуално. Крайно време е да получим еднозначен отговор на тези въпроси и това може да стори единствен КС.

Друг виден български конституционалист чл. кор. проф. д-р Борис Спосов, който е посветил цяла монография на президентската институция, посочва, че преди всичко в чл. 103, ал. 1 се има предвид политическата отговорност на държавния глава и тя е отговорност за действия, извършени при изпълнение на служебни функции. Конституцията няма предвид личната, неслужебната сфера от живота на президента и вицепрезидента, която не може да бъде основание за поставяне в ход на отговорността по чл. 103.  

И тук възниква въпросът за съчетаването на наказателната неотговорност и извършването на деяние извън защитеното с функционален имунитет.  Ако трябва да обобщим, всички признават, че имунитетът е само за действия в качеството на президент, съответно вицепрезидент – за които се търси политическа отговорност по реда определен в КРБ, но остава неясен въпросът, ако е извършено престъпление от общ характер в друго качество как да се процедира. И приключвам с това с което започнах питането на главния прокурор е изключително резонно.

- Каква, според Вас, е разликата между понятията "държавна измяна" и "нарушения на Конституцията" и какво следва да направи главният прокурор, ако има данни за евентуално извършено престъпление от общ характер от страна на държавния глава?

- По отношение на държавна измяна, традиционно се приема, че в теорията няма спор, но явно има и други мнения, поне в медийното пространство попаднах на такива. Моето мнение, а и не само, е, че държавната измяна се свързва с политическата отговорност на президента и, едва ако такава е установена по реда предвиден в КРБ, следва да се пристъпи към търсене на наказателна отговорност за измяна. И ще си позволя още веднъж да се върна към член кореспондент Борис Спасов:

"И в този случай се има предвид политическата им отговорност, а не наказателно-правната, което се вижда от разпоредбите на чл. 103, ал. 3, второто изречение на Конституцията. Тази разпоредба предвижда политическа санкция за посочените деяния, а именно прекратяване на техните пълномощия. Политическата отговорност може да бъде наречена още и конституционна. Тя е юридическа по своята същност и се основава на закона (Конституцията). Поради това и санкцията й е юридическа."

Обстоятелството, че президентът и вицепрезидентът на Републиката носят политическа отговорност не означава, че те не могат да понесат и наказателно-правната отговорност за деяния, извършени при изпълнение на своите функции, но този въпрос не се урежда от Конституцията, а от Закона за Конституционния съд. Според чл. 24, ал. 6 на посочения закон "когато Конституционният съд прекрати пълномощията на президента или вицепрезидента за държавна измяна, делото се изпраща на главния прокурор". 

Смисълът на тази разпоредба е да се предостави на главния прокурор да прецени има ли извършено престъпление и ако има, да възбуди наказателно преследване.

Прави впечатление обстоятелството, че Конституционният съд ще изпрати делото на главния прокурор само когато установи държавна измяна, но не и нарушение на Конституцията, макар и за такова деяние президентът и вицепрезидентът да носят отговорност, съгласно чл. 103, ал. 3. Това дава основание да се заключи, че законодателят се отнася по различен начин към правната характеристика на деянията "държавна измяна" и "нарушение на Конституцията".

Наказателният кодекс в чл. 95 установява престъплението "измяна". "Държавната измяна", която се има предвид в чл. 103, ал. 3 на Конституцията, е нещо друго. Това е деяние, което разкрива елементи и от политически, и от юридически характер, като юридическите елементи не са само и не са винаги криминални.

Държавната измяна по смисъла на посочения чл. 103 е деяние или редица деяния, насочени против държавата, с цел да се измени установената форма на държавно устройство или формата на държавно управление, да се пречи за осъществяване целите на държавата, за промяна на политическия режим във вреда на обществото.

Тя винаги е основание за политическа отговорност на президента и вицепрезидента и води до предсрочно прекратяване на техните пълномощия. Но държавната измяна може да бъде и основание за наказателното им преследване, ако деянията, чрез които е извършена, съдържат криминален елемент, както може да се очаква в повечето случаи.

Това ще прецени главният прокурор, а Конституционният съд, който е компетентен да се занимае с обвинението в държавна измяна, е длъжен да изпрати разглежданото от него дело на главния прокурор, за да се прецени има ли основание да се възбуди наказателно преследване и да се предприемат необходимите мерки.

По отношение на нарушение на Конституцията положението е сложно, защото тук неяснотите са много повече. Възникват въпроси всяко нарушение ли на норма от КРБ ще води до търсене политическа отговорност? Спасов смята, че това е понятие с недоизяснено съдържание.

Очевидно, когато става дума за такава тежка последица, каквато е предсрочното прекратяване на пълномощията, основанията за поставянето й в действие трябва да бъдат съществени. Според Спасов нарушаване на Конституцията по смисъла на чл. 103, ал. 3 ще бъде нейното суспендиране или фактическото й потъпкване, неспазването или нарушаването на основните конституционни принципи.

Въобще, трябва да са извършени посегателства срещу Конституцията, които засягат нейни съществени елементи. Но това са само теоретични разсъждения и те не се съдържат в текстовете на КРБ и реално погледнато може да се тълкуват и значително по-широко.

Точно по тези причини всъщност инициативата на главния прокурор да отправи въпросите си е изключително важна. Добре е тези въпроси да бъдат изяснени от единствения  компетентен да тълкува Конституцията орган в държавата – КС.  Важно е това да е известно, а не да се търси експресно решение при възникнала ситуация. Дано да не възниква такава, но е добре нещата да са ясни.

- Напрежение възникна и във връзка с разпространените от прокуратурата материали по едно конкретно досъдебно производство, в които се съдържаха записи от приложени спрямо командира на ВВС СРС-та. Предполага се, че в тези разговори фигурира и диалог между ген. Стойков и президента Румен Радев. Някои Ваши колеги обаче твърдят, че е недопустимо такива записи да стават публично достояние и че дори главният прокурор е извършил престъпление във връзка с пускането им до медиите.

- Не съм специалист в наказателното право и процес, но сред публикациите по темата лично аз намирам становището на доц. Кръстев за логично и обосновано. Факт е, че щом едно СРС се е превърнало във веществено доказателство, което се намира в кориците на дело и то не е с гриф секретно, то според мен няма спор, че е публично. Това е и основен принцип на процеса - делата са публични и в това има логика – така се осъществява превенцията към останалите субекти.

- Реално, Вие вероятно сте чули записите. Каква е Вашата оценка – можем ли да кажем, че има данни за това, че президентът е извършил престъпление?

- Според мен, никой в този момент не е в състояние, освен компетентните органи от съдебната власт, а и не е редно, да коментара без да е запознат с всички доказателства, а и не мисля, че въпросните записи са единственото доказателство в кориците на делото. Никое дело не се основава единствено на СРС.

- Държавният глава не пожела да коментира по същество съдържанието на записите, но пък беше категоричен, че действията на главния прокурор във връзка с конкретното досъдебно производство и последвалото питане до КС представляват "атака". Извършил ли е законово нарушение главният прокурор Иван Гешев във връзка с дейността си по случая?

- Конкретна оценка и то за законосъобразност на действията на който и да е държавен орган, без да са известни конкретни факти и обстоятелства е меко казано нередно да се дава. От това, което е публично известно, аз лично не виждам нарушение на закона от страна на главния прокурор.

Доц. д-р Надежда Йонкова е завършила магистратура по право (1997), магистратура по финанси (2002) и е защитила докторска степен по правна социология (2011). Основната й академична дейност е свързана с изследователската й позиция в Институт за държвата и правото при БАН (като доцент от 2014г.) Доц.

Йонкова се занимава основно с проблемите на оценка и превенция на девиационния риск в държавната администрация, противодействие на дискриминацията, равенство на половете. Работила е по въпросите на политиката за интеграция на имигранти и е разработила (в съавторство с проф. Наумова) Методология за събиране и анализиране на информация в областта на политиките по интеграция на имигранти. Към момента е зам.-директор на Института за държавата и правото към БАН.