ДПС иска Асен Василев да каже цялата истина за Плана за възстановяване и устойчивост ВИДЕО

Движението настоява за цялата истина по всички проекти, заложени в плана

Спешно изслушване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев поиска ДПС с декларация от трибуната на парламента, прочетена от доц. Джевдет Чакъров. С нея Движението настоява за цялата истина по всички проекти, заложени в плана.

Националните интереси на България, какъвто е и Националният план за възстановяване и устойчивост, изискват постигане на надпартиен консенсус и ДПС призовава за преодоляване на тяснопартийните, а и на някои частни икономически интереси, в името на такъв консенсус за Плана и в името на националните интереси на България, заяви доц. Чакъров.

Декларация на ПГ на ДПС
          УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
          УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
          Ние депутатите от парламентарната група на ДПС правим настоящата декларация във връзка с това, че внесеното от нас за втори път предложение за изслушване на вицепремиера по еврофондовете Асен Василев за Националния план за възстановяване и устойчивост за пореден път не е включено в дневния ред на пленарните заседания за седмицата. И задаваме въпроса какво се случва с Националния план за възстановяване и устойчивост на България?

          В началото на този месец по време на блиц контрола с премиера и членове на правителството, г-н Кирил Петков заяви от парламентарната трибуна, че правителството вече е внесло Плана в Европейската комисия. В последствие говорител на ЕК официално съобщи, че Комисията и България в момента дискутират внесения през октомври 2021 година вариант, т.е. няма внесен нов вариант.

          В сряда миналата седмица ДПС пледложи в дневния ред за заседанията да бъде включено и изслушването на вицепремиера Василев за Плана. Но то не беше прието. Вместо това, изненадващо в четвъртък вечерта Кирил Петков дойде в парламента за провеждане на извънреден съвет на управляващата коалиция за обсъждане на Плана. В петък много спешно се проведоха заседания на обществения съвет към Министерството на финансите за обсъждане на проектите в Плана в областите на транспорта, здравеопазването и енергетиката, които бяха излъчвани онлайн и чухме от поканените участници, че са научили за това от вчера за днес.

          Имаме основанието да считаме, че тези две спешни мероприятия се състояха в отговор на направеното от ДПС предложение за изслушване на Асен Василев за Плана и представляваха по същество кризисна ПР акция с цел да се покаже активна работа по Плана, както и прозрачност на тази работа.

          Не казваме това, за да извлечем политически дивиденти.   Излъчваните онлайн заседания на обществения съвет по никакъв начин не могат да заменят изслушване в парламента, каквото считаме, че е изключително необходимо с цел изработване на такъв документ, в който по най-добрия начин да бъдат защитени националните интереси на България.

          От това, което чухме на обществените обсъждания ние имаме огромни притеснения относно съответствието на проектите, особено в областта на енергетиката, с националните интереси на България.

          Изказванията на Асен Василев за преструктурирането на енергийния сектор бяха противоречиви. От една страна той заяви, относно работата на енергийния комплекс "Марица - Изток", че, цитирам: " Ние отхвърлихме към момента и ще продължаваме да отхвърляме изискването за конкретен ангажимент за затваряне на мощности... Няма как да махнем старото, преди да има новото, защото иначе оставаме на тъмно."

          Но също така чухме и друго, цитирам: "В този аспект е важно да се каже, че мощности, които не отговарят на екологичните стандарти трябва да бъдат затворени. Това е абсолютно категоричен ангажимент и ако не го изпълним, няма да получим и един евроцент".

          Знаем, че във внесения през октомври миналата година в ЕК План се предвижда затваряне на въглищните мощности до 2038 година. Един от коментарите на ЕК обаче касае точно този срок, като се изразява становище, че останалите страни от ЕС си поставят значително по-амбициозни цели и че и от България се очаква да коригира този срок в такава посока.
          Във връзка с това искаме да припомним, че въглищните централи в България произвеждат 1/3 от тока или 32% годишно.
          АЕЦ "Козлодуй" произвежда 21%.
          ВЕЦ-овете у нас, включително и големите на НЕК, произвеждат 5,9% от електроенергията. Вятърните електроцентрали произвеждат 2,5%, фотоволтаичните централи - 1,9% и т.н.
          В Плана не се предвижда финансиране на заместващи въглищните централи мощности.

          Също така няма и никаква яснота по принцип за виждането на правителството с какво конкретно ще бъдат заместени тези мощности - с ядрена, или с такива, които работят на природен газ, или на зелен водород, по какъв начин те ще бъдат финансирани и кога ще влязат в експлоатация. Важно е да се има предвид, че в началото на февруари ЕК включи атомните реактори, както и природния газ в групата на зелените източници на енергия. Какво е становището на правителството по този въпрос?

          Вземането на решение за изграждане на мощност, която ще замести въглищните, според ДПС, изисква национален консенсус, защото касае националната сигурност на България.

          В областта на енергетиката в Плана се предвижда финансиране на проект за изграждане на батерийни контейнери за съхранение на енергия от Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) с капацитет 6000 мегавата, както и на геоложки проучвания за откриване на геотермални източници за производство на енергия.

          По думите на самия Асен Василев, за да се случи проектът за батерийни контейнери, той трябва да започне да се изпълнява веднага, защото разплащанията по Плана ще приключат през юни 2026 година. А този проект дори още не е одобрен от ЕК.

          Проектът за геоложки проучвания за геотермална енергия също още не е одобрен. Не се знае дали изобщо ще бъдат открити подходящи източници и мощности с какъв капацитет ще могат да захранват те.

          В Плана се предвижда финансиране на нови ВЕИ мощности, както и производство на зелен водород и биогаз. 
          Технологии за производство на зелен водород нямаме.

          Едва ли ВЕИ мощностите могат да заместят въглищните централи, при положение, че сега те произвеждат не повече от 10% от електроенергията общо.  
          Не се дава никакъв отговор на въпроса как ще се реши социалната криза, до която ще доведе затварянето на въглищните мощности.
          Синдикалните организации КНСБ и КТ "Подкрепа" представиха информация пред обществения съвет, че намаляване на работата на държавната централа в комплекса "Марица - Изток" с 40% означава намаляване с 40% на производството на въглища, което ще доведе до това 4200 души само от мините да останат без работа. Като прибавим и семействата на тези хора, задаваме въпроса ще поемат ли партиите от управляващата коалиция отговорност за тези над 12 000 души?  А трябва да се прибавят и работещите в ТЕЦ "Марица - Изток" 2, както и в американските централи, чиито дългосрочни договори изтичат съответно през 2024 и 2026 година.

          Няма никаква обвързаност на новите технологии, които се предлагат, със социалните им измерения. Няма отговор като се реализират тези проекти, колко работни места ще се открият. А всички останали страни от ЕС работят на този принцип.

          Изключително важно е да се отбележи, че по Плана България ще получи 12 млрд. лв. през следващите четири години, на фона на предвидените 600 млрд. лева БВП през същия период. Необходим е изключително задълбочен анализ на разходите и ползите от финансирането, какъвто в момента няма.

          Представените в областта на транспорта проекти от Плана също будят притеснения. Те съвсем оправдано са насочени основно към жп транпорта като екологичен. Но се залага финансиране основно за купуване на вагони и локомотиви, предназначени за движение при висока скорост. Дали обаче настоящата жп инфраструктура позволява развиване на такива скорости? Доколкото ни е известно, на този етап - не.

          И накрая, но не на последно място, направен ли е анализ на социалните измерения на преструктурирането на транспортния сектор като цяло в посока позеленяване? По данни на НСИ товарните и пътническите превози в страната се извършват основно от автомобилен, а не от жп транспорт, като в сектора са заети около 80 000 души. Намаляването на автотранспорта ще се отрази и върху обслужващите го сектори - авторемонтният, застрахователният, секторът за продажба на авточасти, и т.н., и негативните икономически и социални ефекти ще са огромни.

          Засегнати от намаляването на автомобилния транспорт в ЕС ще бъдат и заетите в автомобилното производство в България. Въпреки, че няма завод за цялостно комплектоване на автомобили, се произвеждат части и оборудване. А перспективата е за излизане от употреба на автомобилите с двигатели с вътрешно горене в ЕС. По информация от края на 2021 година, страната ни е лидер в Съюза по заети лица сред държавите, които не произвеждат цели коли, а само части и компоненти за тях, като в сектора през 2020 година са работили 23 500 души. 

          В заключение ДПС настоява за изслушване на вицепремиера Асен Василев за Плана за възстановяване и устойчивост, на което да се представи пълна информация за проектите в него, обвързността им с цялостните реформи в съответния сектор, с анализ на разходите и ползите от тях и анализ на икономическите и социалните последствия.

          Националните интереси на България, какъвто е и Националният план за възстановяване и устойчивост, изискват постигане на надпартиен консенсус и ДПС призовава за преодоляване на тяснопартийнитеа и на някои частни икономически интереси, в името на такъв консенсус за Плана и в името на националните интереси на България.