Европейската комисия е отхвърлила искането на министър-председателя Сергей Станишев за включване на еврочиновници в българската администрация.
В писмо на председателя на комисията Жозе Мануел Барозу, цитирано на сайта на вестник "Дневник", се посочва, че исканите "нови институционални механизми" са неподходящи за страна-членка на Европейския съюз. Барозу отбелязва, че сред останалите държави в съюза вече се наблюдава "умора от помагане" на България и правителството на Станишев първо трябва да покаже "конкретни и видими резултати", за да мотивира партньорите си да изпращат в страната още експерти и средства. Председателят на ЕК изразява готовността на Брюксел да продължи да помага на България, но смята, че за това не са нужни нови структури, каквито премиерът поиска преди месец. Вместо това Барозу предлага да се подсили настоящото техническо наблюдение и сътрудничество с "по-подробен политически диалог и поставяне на цели, обвързани с резултатите", в рамките на мониторинговия механизъм, съпътстващ България от началото на членството й. Такава е позицията и на държавите членки на ЕС, пише Барозу.
Искането за пряко участие на евроексперти в управлението на България, предложено от т.нар. "европейски съвет" на Станишев, предизвика негативни реакции в Брюксел, а списание "Икономист" го определи като желание за "нов колониализъм". Изданието цитира и европейски дипломати, според които това е предизборен трик на българските управляващи.

От писмото, цитирано в "Дневник", става ясно, че Барозу е казал всичко това на българския премиер още на срещата им на 5 март в Брюксел, когато Станишев му представи идеята, дошла от неговия "европейски съвет". Той вероятно е бил принуден да изложи позицията си и в писмен вид, тъй като след разговора им Сергей Станишев многократно заяви, че планът му за пряко участие на експерти от страните членки и ЕК в управлението на страната е срещнала подкрепата на председателя на комисията. Заместникът на Барозу и комисар по администрацията и борбата срещу злоупотребите Сийм Калас, който вчера разговаря в София със Станишев, също посочи: "Не искаме да се стигне до външна намеса, объркване и размиване на отговорностите. При всички случаи това е помощ, а не вземане на решения."
В писмото си Барозу за пореден път напомня на българския министър-председател какви са очакванията на ЕК преди следващия доклад през лятото: "България трябва да подготви ефективна програма за арест на заподозрените за корупция и организирана престъпност, както и обвинения и съдебен процес. Ако бъдат признати за виновни, трябва да има бързи, ефективни присъди и санкции", пише председателят на ЕК. Комисията очаква обещаната реформа на Наказателно-процесуалния кодекс и убедителни резултати (дисциплинарни разследвания и прозрачност при назначаване на висши магистрати) от Висшия съдебен съвет. "Ще се радвам, ако можем да докладваме за ясен напредък в тези области", пише Барозу и напомня, че Еврокомисията и страните членки вече помагат на България с експертна помощ за решаване на проблемите в съдебната система, полицията и управлението на еврофондовете. В някои области помощта е безпрецедентна - като сътрудничеството на ОЛАФ и прокуратурата, подчертава Барозу. "Въпреки това ние трябва да сме сигурни, че България поема своята отговорност за управлението на европейските фондове като част от цялостната си икономическа и социална политика", подчертава председателят на ЕК в писмото си до Станишев. /БЛИЦ