Евродепутатът Иво Христов: Реформа на съдебната система е невъзможна в рамките на тази конституция

Хората, които завлякоха БСП на дъното, в момента критикуват изборните ѝ резултати, смята евродепутатът

Изборът на главен прокурор е законово предрешен, тъй като президентът действа в условия на обвързана компетентност, т.е. той трябва да промулгира това назначение.

Разбира се, той има последната дума да прецени точно как ще се аргументира и дали ще прави някакви изявления. Но така или иначе, Конституцията не му дава особен марж, в рамките на който може да маневрира. Това коментира в предаването "РеАктивно" по Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. 
По думите му в България има отработена система при такива случаи на спорни назначения. 

"Има различни административни начини да се сбъдне едно предварително взето решение, независимо от това какви контролни възможности възлага конституцията на други институции.

Големият въпрос е, че случаи като този - с назначаването на новия главен прокурор, както и ред други (например, проблемите при Върховния административен съд), показват, че българската конституция е изчерпала себе си; че съдебната система не може да бъде реформирана в рамките на сегашната конституция; че разделението на властите не се спазва от години.

Властта е концентрирана в момента в ръцете на премиера-самодържец; тя не е в ръцете на парламента, който уж би трябвало да упражнява контролни функции върху правителството, а всъщност е гумен печат на правителството. Т.е. цялата ни конституционна конструкция е покварена, изчерпана, износена и според мен е необходима нова конституция.

Уверен съм, че е въпрос на време всички да го осъзнаят."

Иво Христов каза още: "Опитите за реформа на съдебната система в рамките на сегашната конституция не сполучиха. Впрочем, те бяха дело на същите тези хора, които в момента протестират против назначението на г-н Гешев. Дори те се убедиха, че не могат да осъществят съдебна реформа в рамките на тази конституция. Това е видно и за гражданите.

Трябва да се предприеме една по-мащабна реформа, като съдебната система е само част от нея. Видно е, че всички други институции фукнционират зле. Вече няма воля за реформи, а реформи се налагат постоянно, тъй като светът е динамичен. Няма контрол между властите.

Видно е, че президентът, който се радва на най-голямо обществено доверие, не разполага със съществени правомощия. Изборният процес е тотално опорочен. Ако не рестартираме системата, как очакваме тя да се оздрави от само себе си? Това е наивно."

По думите му, налице е било най-малко едно смущаващо събитие около издигането на г-н Гешев и то е било извън България. 
"Не е нормално шефовете на българските служби да се озоват пакетно в САЩ в навечерието на избора на нов главен прокурор, без обяснение защо са там, защо са в този състав, какви разговори водят", категоричен бе Христов. 

"Процедурата, впрочем, формално беше спазена. Тя винаги е формална. Но щом, при спазване на процедурата, резултатът не удовлетворява и не буди обществено доверие, значи трябва да се смени цялата система, включително и тази процедура, която е част от нея. Правителството обезсмисли тази процедура, като не номинира втори кандидат и не остави възможност за избор.

Това е неговата част от отговорността. Но дори и то не може да бъде бламирано с цялата отговореност, тъй като цялата система не работи и това е видно."

Според Иво Христов българското общество е изпуснало няколко възможности да рестартира системата. 

"Имахме избори тази година - местни и европейски. Но гражданите не излизат да гласуват. Как очакват политиците да възприемат този сигнал? След европейските избори бяха изтрити всички вересии на властта - къщите за гости, апартаментите с асансьори и т.н. Всички тези каскадни скандали бяха изтрити.

Борисов прие резултатите като опрощение от страна на гражданите и тутакси им отне демократични права. Бе премахнато машинното гласуване, което даваше възможност за някакъв контрол на обективното броене на гласовете и лиши партиите от финансиране. В резултат, само ГЕРБ и ДПС, които са в симбиоза с бизнеса, се явяват на избори с достатъчно финансиране.

Всички останали партии са сериозно дискриминирани. Това беше ефектът от първото ни нехайство - да не гласуваме на европейските избори. Сега отново не гласувахме масово, както изглежда, и резултатът тутакси е социален удар по всички българи - няма да се плаща първият ден от болничните."
 
По думите на Христов Борисов се чувства все по-безнаказан, тъй като изборите вече са бутафорни, фалшификациите са поголовни. 

"Цели следобеди посвещават медиите на различни фалшификации в изборния ден, след което социолози се събират и съвсем сериозно коментират изборните резултати, мигар те отразяват обществените настроения.

След като прескочи европейските избори, прескочи и местните, Борисов е правото си да държи този арогантен тон, щом никой не излиза да го санкционира. Това зависи от нас. 

Трябва масово гласуване, а българите са обезкуражени и не гласуват."

"БСП със сигурност бележи голям ръст и той е аритметически видим във всички параметри - много повече общински съветници, повече кметове. И това е ръст от дъното. Тъкмо хората, които завлякоха БСП на дъното, в момента са вътрешните критици на изборните резултати. Това е и непочтено, и неубедително.

Ръст има, но във всяка функционираща демокрация опозицията щеше да победи на тези избори. У нас, при този опорочен изборен процес, при тези изборни правила, които лишават опозицията от финансиране, при монолитността на медиите, които стоят плътно зад властта и зависят от нея, този резултат без съмнение е много добър, но няма да доведе до очакваните промени."

"По времето на Сергей Станишев, който твърди, че БСП се е капсулирала, партията не беше изолирана; управляваше в т.нар. "Тройна коалиция" с познатия нам печален резултат накрая. Ако това е цената на коалиционните споразумения, не мисля, че си струва да бъде плащана. БСП е точно позиционирана като единствена твърда опозиция на властта в момента.

Това е единствената значима партия, която никога не е била в коалиция с ГЕРБ, за разлика от всички останали - включително и онези, които днес протестират", смята българският евродепутат.

По отношение на това дали хората припознават БСП като алтернатива, Иво Христов припомни тезата за "нарцисизма на малките разлики".

По думите му, всеки си е намерил своето нарцистично обяснение защо няма да я подкрепи (крайната левица, десницата). "Така той виждаше в огледалото своя образ на принципен политик и избирател, който не прави компромиси. Видяхме резултата - макар и с цената на огромни изборни манипулации в София, г-жа Манолова бе победена от г-жа Фандъкова.

Ако властта беше загубила, имаше два варианта - или правителството да подаде оставка, или да търси да спечели отново общественото доверие. Но тъй като видя, че е безнаказана, властта предприе нова офанзива - този път срещу социалните права на гражданите.

Тук всички – политически нарциси и добросъвестни граждани, които гласувахме - еднакво понасяме този удар (първия ден на болничните, липсата на втора пенсия и т.н.), докато някои се оглеждаха в огледалото на своята принципност."

Според българския евродепутат развой на българската ситуация може да дойде отвън, след като вътре в страната не успяваме да съберем достатъчно енергия да променим съдбата си. 

Помолен да коментира прогнозата на сп. "Икономист" за предсрочни парламентарни избори у нас, той заяви: "Реален фактор, който може да ускори оставката на българското правителство, е противоборството между САЩ и Русия относно това да премине ли през България "Турски поток".

Според мен това е и причината премиерът Борисов да бъде привикан във Вашингтон идната седмица. Ще видим какви ще са резултатите.“