Фабриката за фалшиви новини с близо милион от ЕС (СНИМКИ)

Близо милион по линия на еврофондовете са прибрали медии и НПО-та от фабриката за фалшиви новини. Проверка на Агенция Монитор в системите на Агенцията за обществени поръчки и Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България показа, че кръгът „Капитал“ и присъдружните му издания са прибрали 740 422 лева от ЕС. Тази сума е само за предния програмен период – 2007-2014 г., и дори не влизат средствата, които са взели по друго перо – обществени поръчки за разпространение на съобщения и обявления на държавни институции. Те са на стойност 448 560 лева.

Данните само доказват, че машината за клевети, създадена от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев и включваща всички издания на задкулисието у нас, действа на принципа на крадеца, който

пробва да замаже престъплението си, като вика по останалите, че са обирджии.

Именно в опит да прикрие следите си, както и да буни духовете преди предстоящото председателство на България, фабриката за фалшиви новини пусна в обръщение поредната манипулация, като и този път взе за мишена вечния си враг – депутата от ДПС и издател на вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“ и Агенция Монитор Делян Пеевски. За повече тежест използва удобен журналист, иначе работещ в чужда авторитетна медия, след което публикува материала му, твърдящ, че изданията на Пеевски са сред най-големите бенефициенти на средства от ЕС по добре познатата схема - във „Фрогнюз“. А оттам – и в социалните мрежи.

За разлика от медиите на вечния си враг Пеевски, които никога не са получавали еврофинансиране, машината за клевети на олигархията се радва на доста щедро такова, като общо по линия на парите от ЕС и обществените поръчки медии и НПО-та, свързани с нея, са прибрали 1 188 982 лв. От тях 740 422 лв. са дошли от Брюксел по 4 проекта. По два бенефициенти са „Икономедиа“ на подсъдимия за аферата „ЕВН“ разградски бос Иво Прокопиев и вестник „Сега“, издаван от побратимия му – Газовия барон Сашо Дончев. По първия проект розобузият издател е прибрал над 50 бона за „развитие на професионалисти в медиите“ и е продължил близо 1 година – от 2010 до 2011 г. Видно от нивото на „професионализъм“ в изданието от фабриката за фалшиви новини, което бълва ежедневно непроверена или откровено клеветническа информация,

парите на европейските данъкоплатци са отишли нахалост.

Две години по-късно – в периода 2013-2014 г., пък с еврофондове за над 190 000 лв. се е облажил в. Сега за „нови възможности за хората с увреждания“. От описанието на проекта става ясно, че изданието на Газовия барон е прибрало крупната сума, за да изготви анализ на българското законодателство, съществуващи добри практики и модели в ЕС за справяне с проблема. В идеята е включено и пътуване до Англия за обмяна на опит. На Острова, впрочем, е регистрирана и фирмата на Сашо Дончев, която държи собствеността на „Овергаз“. С два солидни проекта, финансирани с европари, са се отчели и две от НПО-тата на фабриката за фалшиви новини – фондация С.Е.Г.А и Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Двете фондации са се облажили с общо 490 бона по 3 проекта, свързани с развитието на гражданското общество и младежки инициативи. Въпреки солидното финансиране обаче е спорно доколко парите са похарчени в действителност, за да образоват гражданите на медийна култура. Още 448 560 лв. пък са прибрали медиите на олигархията от обществени поръчки за разпространение на съобщения и обявления на държавни институции. Тези суми са извън обичайната издръжка на НПО-тата и изданията от машината за клевети – грантовете, получавани по линия на соросоидни организации, воглаве с „Отворено общество“. Още преди година, по това перо и медии, и неправителствени организации, свързани със задкулисието у нас, са захлебили над 33 млн. лева.

На този фон е не нахалство, а

откровена наглост опитът на фабриката за фалшиви новини да изкара,

че изданията на Пеевски ползват каквото и да било финансиране по линия не само на еврофондовете, а и на обществените поръчки. Че няма и грам истина в това, е лесно проверимо, защото – за щастие – информацията е публична, а достъпът до нея си е направо детска игра. От машината за клевети обаче разчитат на принципа на Гьобелсовата пропаганда, че повторението на една и съща лъжа сто пъти и през различни източници я превръща в истина, и затова разчитат, че манипулацията им ще успее да заблуди обществото. За по-авторитетно вкарват в нея и чужда медия. Това не е новост в прийомите на пропагандната машина на кръга „Капитал“, която вече на няколко пъти опитваше да излъже обществото у нас чрез лъжи, препирани през задгранична трибуна от свързани с нея журналисти. Първенец в това отношение досега беше Александър Андреев от българската секция на „Дойче веле“.

Този път обаче в схемата е вкарано иначе авторитетното обществено радио, финансирано от парите на френските данъкоплатци – Радио франс интернасионал (РФИ). В материал, озаглавен „Какво ще направи българското председателство на ЕС за свободата на словото?“ журналист от английската секция на радиото, която има своя собствена редакция от около 40 души, обявява, че страната ни е с най-нисък индекс в ЕС по свобода на словото и притиска представителите на медиите. Пише също, че парите, давани от Брюксел, са разпределяни от правителството по неправилен начин - към точно определени издания. Както може да се очаква, твърдението е, че те принадлежат на „вечния враг“ на машината за клевети Делян Пеевски, превърнал се в такъв заради упорството си да вади на светло далаверите и престъпленията на олигарсите, поддържащи фабриката за фалшиви новини. Буквално часове по-късно материалът е публикуван от „Фрогнюз“ от агент Академик на ДС Огнян Стефанов, но под друго заглавие - „В България доминира корупцията и тайните споразумения между медии, политици, олигарси и Пеевски“. „Фрогнюз“ прави стъпка напред и докато журналистът от РФИ все пак поставя като акцент свободата на словото, агент Академик направо стреля в десетката на мишената, изкарвайки в заглавието това, което фабриката цели да внуши. Нито в копието, нито в първоизточника на информацията обаче има каквито и да било доказателства за тези твърдения. Те се основават

изцяло на източници, свързани с машината за клевети и с кръга „Капитал“.

Така например за твърдението си, че медиите на Пеевски били сред най-големите бенефициенти на пари от еврофондовете, материалът в РФИ се основава на доклад за състоянието на медиите по света, дело на международното НПО IREX. Едва ли ще е изненада за някого обаче, че организацията е щедро спонсорирана от USAID, а партньорът й в България и автор на частта за медийната свобода у нас е BTC Промедия, в чието настоятелство е бившата говорителка на „Овергаз“ на Сашо Дончев Нери Терзиева. Самият доклад пък е базиран не на данни, а буквално на голословни твърдения в стил „една жена казала“, направени на дискусия декември 2016 г., организирана от BTC Промедия със специално отбрани панелисти. Сред тях очаквано са основните лица на фабриката за фалшиви новини – бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева от Медиапул, връзката на Медиапул с Дойче веле Ясен Бояджиев (виж каретата), блогърът Иво Инджев, представител на „Капитал“ и вездесъщата Асоциация на европейските журналисти, създадена от кадри на Прокопиев и свързана като с пъпна връв с кръга „Капитал“. Именно на техни твърдения се основават и основните тези в материала на английската секция на РФИ. Там обаче, разбира се, са цитирани не те, а мислите им, препрани чрез доклада на IREX. Целта е ясна – да се прикрие, че първоизточникът на лъжите е един и същи. Останалите „източници“, на чиито твърдения почива материалът, са бившият кадър на „Капитал“ и протестър Николай Стайков, както и настоящият кадър на „Капитал“ Росен Босев. Доколко е спазен принципът на плурализма и безпристрастността, за които иначе уж се борят от фабриката за фалшиви новини, сами можете да прецените. Любопитен детайл, впрочем, е, че друг от цитираните източници – Лада Трифонова-Прайс, иначе представена като лектор в Шефилдския университет, също е бивш журналист. Питате се откъде? Тя е работила в... изненада – българската секция на „Дойче веле“. Засега не е ясно как точно авторът на материала – холандецът Ян дер ван Маде, е попаднал именно в този отбран кръжец, но нищо чудно да има нещо общо с факта, че преди да започне работа в РФИ, се е трудил за щедро спонсорираното, в това число и от Сорос, НПО Хюман райтс уотч. Въпросната организация не е ползвана като източник в материала, но в ролята на „говорещото НПО“ в него освен Стайков са влезли и данни от базираните в Париж ортаци на „бивола” Атанас Чобанов - „Репортери без граници“. Показателен е и друг факт – материалът е публикуван само в английската секция на РФИ, но не и в официалната им френска страница. Друг е въпросът, че не е ясно как авторитетно издание с обществено финансиране като Радио франс интернасионал

изобщо позволява подобно грубо погазване на каквито и да било журналистически норми

като този материал, стъпващ на откровени лъжи и манипулации, чийто автор дори не си е направил труда да потърси ответната страна.

Лицата на фабриката

Стояна Георгиева

Собственичката на „Медиапул“ е своеобразна майка на фалшивите новини в България. След като работи като официален говорител на Иван Костов в премиерския му мандат, Стояна си прави собствен „електронен вестник“, чрез който през годините продължава да изпълнява ролята на Глас на Командира. Над 15 години „Медиапул“ дословно спазва опорните точки, удобни за пропагандните интереси на Костов и е в основата на редица мръсни кампании срещу неговите противници. Никола Филчев, цар Симеон, Георги Петканов, Сотир Цацаров са само част от жертвите на компроматните акции на Стояна. „Медиапул“ е и сред рекордьорите усвоени грантове от фондациите на Сорос, а самата говорителка на Костов се облажи от апетитна заменка на имот през годините, в които нейният ментор беше на власт. Сайтът „Медиапул“ е едно от основните оръдия на фабриката за фалшиви новини. Особено лицемерие беше инициативата „Жълт байряк“ на „Медиапул“ срещу фалшивите новини, което се оказа просто рекламна кампания на сайта, за която бяха наели известна рекламна агенция.

Ясен Бояджиев

Топлата връзка между фабриката за фалшиви новини в лицето на „Медиапул“ и българската секция на уважаваното немско радио „Дойче веле“. Ясен Бояджиев е най-верният паж на Стояна Георгиева и неин верен служител. В редакционния екип на „Медиапул“ той е представен като управляващ редактор. В същото време е в ръководството на митичната фондация „Инфо спейс“. Въпросното НПО е съсобственик на „Медиапул“ заедно със Стояна като физическо лице. В същото време шефове на фондацията са Стояна, Ясен Бояджиев и владетелката на „Червената къща“ и виден грантаджия и заменкаджия на апетитни имоти по морето Десислава Гаврилова-Кръстева. Паралелно с това мъжката версия на Стояна – Ясен Бояджиев, фигурира като кореспондент на сайта на „Дойче веле“. Така трасиран чрез него пътят към международната трибуна на фабриката за фалшиви новини става безкрайно лесен.

Николай Стайков

Бивш дългогодишен служител на Прокопиев, впоследствие бизнес съдружник с фирми от неговата империя и през всичките години послушна маша в ръцете му. Стайков и сестра му имаха много съмнителни бизнес проекти с розовобузия бизнесмен по линия на речното корабоплаване. Впоследствие бившият журналист се занимава основно с развиване на мрежата от интернет проекти, чрез които се разпръсква влиянието на Прокопиев. Преквалифицира се на експерт в неправителствения сектор, издържа се от грантаджийство и лобистки акции на плеядата НПО-та, свързани с бизнес империята на Прокопиев. Един от основните герои в „АРГО-гейт“, именно той като самообявил се експерт по организирането на инициативни комитети за предизборни кампании поставя въпроса за незаконното финансиране на „Дай, България“, на който Трайчо Трайков отговаря, че ще се разчита на Цветан Василев.

Росен Босев

Един от най-верните служители на Иво Прокопиев, дългогодишен репортер във флагмана на фабриката за фалшиви новини „Капитал“. Босев е внук на известния писател Асен Босев и син на писателя Росен Босев, чието име той също носи. Правоверният капиталец е израснал в уважавано и добре прието от комунистическата номенклатура семейство - талантливият му баща е бил зам. главен редактор на "Литературен фронт" и директор на издателство "Народна младеж". Фалшивата визитка, създадена му чрез редица награди от грантаджийски НПО-та, е повод Росен Босев да бъде експониран като „разследващ журналист“ и да получава трибуна на редица международни събития, където естествено правоверно разпространява опорните точки, продиктувани му от неговия работодател, забогатял при престъпната приватизация на Костов – Иво Прокопиев.

Евгений Дайнов

Като повечето любимци на Костов и той има ултракомунистическо минало. Откакто демокрацията е на мода Дайнов се представя за убеден демократ, крайнодесен, а наскоро взе и да се пише революционер. Мегаломанията му стигна дотам, че си издаде трети том от личните спомени и без капка срам ги сравнява със „Записките...“ на Захарий Стоянов. Преди 10 ноември обаче Дайнов е също толкова убеден комунист с уклон към троцкизма. Експертизата му всъщност идва от дългогодишната му дейност като преподавател по псевдонауката История на БКП. Преекспонираното му обучение във Великобритания е финансирано от фондацията на Людмила Живкова, а самият той твърди, че парите за това идват от митичния Робърт Максуел. Дайнов е типичното галено дете на комунистическата номенклатура. Като син на дългогодишния кореспондент на „Работническо дело“ в Лондон – Александър Дайнов, той има редкия шанс да живее и учи в Лондон. По примера на тогавашния анекдот, който не разбира от нищо, започва да се занимава с история на БКП и Дайнов специализира в тази насока, а дисертацията му е толкова важна, че е засекретена за вътрешно ползване в ЦК на БКП. От червен шаман след 10-и Дайнов става убеден син шаман, за да се превърне сега в агнешки глашатай.