Финансист обясни има ли риск за българите при влизане в "чакалнята" на еврозоната

Стабилността на българският лев при преминаването през валутно-курсовия механизъм е гарантирана", заяви финансистът Борис Петров.

България е на крачка от еврозоната. Въпреки уверенията на управляващите, че смяната на валутата няма да предизвиква поскъпване на живота, половината от българите се обявиха против въвеждането на еврото.

Промените в Закона за банките били необходими, за да не се спъва пътят на страната ни към членство в Еврозоната. Ако се поиска от България да се промени курсът на еврото, то управляващите са склонни да откажат.

"Били са поискани промени в българското законодателство от Европейската централна банка с цел българското законодателство изцяло да отговаря на изискванията на европейското законодателство, което регулира ЕЦБ. И тук става въпрос за приемане на два документа, в които се описва как влиза една страна във валутно-обменния механизъм и какво се случва, докато стои там", каза журналистът Петър Илиев в студиото на "Денят ON AIR".

"Ключовият въпрос е има ли риск за мнозинството българи? Има ли риск за лева като счетоводна единица, на първо място? Моето мнение е, че това, което обсъждаме в момента, е ненужно, неправилно и вредно.

Въпросът дали да се прави или не, е въпрос към силата и капацитета на българската администрация в БНБ да договори въпроса за приемането на България в еврозоната, така че тази дискусия да не е нужна", твърди финансистът Мартин Заимов.

"Този механизъм внася едни допълнителни буфери. Те само гарантират преминаването на България през този валутно-курсов механизъм безпроблемно. Стабилността на българския лев при преминаването през валутно-курсовия механизъм е гарантирана", заяви финансистът Борис Петров.

Според Петър Илиев обаче дори да има хипотетичен риск курсът на лева да бъде надценен или подценен, трябва да има гаранция, че това не може да мине.

"Законът за валутния борд е направен така, че българските парламентаристи да не могат да се намесват и има причина за това", отбеляза той.

"Доверието не бива да бъде давано с лека ръка. Трябва да разберем какъв капацитет има българското правителство, администрация, НС да се справя с подобни задачи независимо от европейските институции. Не знам кой и как, но трябва да се иска от българската администрация да подобри своя капацитет", смята Мартин Заимов.

"Ние отговаряме в момента на всички условия да минем бързо през периода в чакалнята на еврозоната. Топката е в нашите крака и ние трябва да я изиграем подобаващо. Страната посреща всички критерии, така че да бъде един пълноправен член на еврозоната", каза Борис Петров.

Петър Илиев е убеден, че все пак трябва да има законова гаранция като изричен законов текст, че България няма да приеме друг фиксиран курс освен този.

"Не бива да се разчита на декларацията на който и да било политик. Това не е разумно", допълни Заимов.

"Членството в еврозоната означава интегриране на България в европейските икономически институции. България да бъде член на ЕЦБ ни дава участие в европейския банков надзор. Когато надзорът мине над националното ниво, тогава политическото влияние върху него намалява драстично", твърди Борис Петров пред Bulgaria ON AIR.

"Имаме нужда от много много бързо подобряване на капацитета на нашите институции. Така че ако имаме нужда да вземем решение с кого да се обвържем, да може да вземем това решение. Тази тревога към днешна дата е абсолютно излишна", категоричен бе Заимов.

И допълни, че е важно  да разберем, че светът се променя много бързо в посока, в която всички ще трябва да променим фундаментално начина си на живот.