Георги Първанов: Най-фрапиращото, което се случи на този КСНС е, че България...
Погледнете документа - в него я няма тази тема, която трябваше ясно да запишем, заяви президентът
В декларацията след провелия се в понеделник Консултативен съвет за национална сигурност тихомълком политиците ни са се отказали от темата за общата история със Северна Македония, записана в Договора за добросъседство от 2017 година. Това мнение изрази пред БНТ президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов.
"Най-фрапиращото, което се случи на този Консултативен съвет, е, че бе тихомълком снета темата за общата история. Погледнете документа - в него я няма тази тема, която трябваше ясно да запишем", не спести критики Първанов.
И влезе в конкретика кой според него би бил най-удачният вариант: "Трябваше ясно да запишем, че общата ни история е от Средновековието, през Възраждането, през началото на XX век. И тя се състои в общото, единно, национално българско самосъзнание на населението от двете страни на границата. И, разбира се, да добавим, че сега те имат право на различно самоопределение".
По същество самият факт, че се е провел КСНС по македонската тема е достоен за адмирации от чисто формална гледна точка, защото дава заявка за консенсус на политиците по темата, отчете иначе Първанов. По същество обаче нищо ново не е прието в сравнение с предходните документи по въпроса.
Припомняме, България и РС Македония създадоха Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Той бе подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г. Още първото заседание на комисията отбеляза малък напредък по отношение на Античността и Средновековието.
Една година по-късно обаче работата на комисията зацикли и въпреки всички предупреждения от страна на българските представители се стигна до наложено вето от българска страна върху Преговорната рамка за Република Северна Македония и Албания.
И преди създаването на комисията, а и след това българите и българската памет в Македония са подложени на вандалски набези. Българските военни гробища и паметници са системно унищожавани още през Югославския период. Независимо от огромния брой издадени български паспорти, българите в Македония нямат равни права с останалите граждани.