И посланикът на Германия смята, че в България има недосегаеми от правосъдието

София, България 26 Апр. 2011, 18:15 1177 прочита 0 коментара

В страната все още няма гражданско общество, а темата за срастването на ДС и елитите е табу, преценява Матиас Хьопфнер

Българското правосъдие дели своите клиенти на обикновени граждани и недосегаеми. Така смята посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер, който в интервю за Дойче веле говори за дефицитите на българската демокрация. След покриването на техническите критерии за членство в Шенген пред България стои трудната задача да покаже пред своите партньори осезаем напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. В това отношение месеците до юлския доклад на еврокомисията ще бъдат наистина горещи за българското правителство и правосъдната система на страната, каза още Матиас Хьопнер. Неговата страна, както и Франция, потвърдиха наскоро несъгласието си за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, независимо, че техническите критерии са изпълнени. "Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд", посочи посланик Матиас Хьопнер в интервю пред Дойче веле, разпространено във вторник. По този начин той повтори тезата на американския посланик Джеймс Уолрлик, че в България има две правосъдни системи – една за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата - за обикновените българи. Думите на Уорлик бяха посрещнати остро и определени като недопустимо вмешателство както от висши магистрати, така и от изпълнителната и законодателната власт и от президента. "Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности", разяснява германският посланик. По думите му "проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела и когато прийомите да се решават делата по "втория начин" засегнат и чуждестранните инвеститори в българската икономика, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни". "За съжаление, и в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите", заяви Матиас Хьопнер. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България, смята той. "В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати. Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество", изтъква посланик Хьопнер. Според него през последните две години в България действително се наблюдават и някои важни положителни промени. "Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи", посочи той. "По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в своята семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование", според анализа на посланик Хьопнер. Той допълва, че подобни нагласи в демократичния свят водят и до постоянно променливо поведение на избирателите.