Икономист с мрачна прогноза: Ще работим с поне три бюджета, не е добре да има...

Бюджет 2022 г. е проинфлационен и процикличен, той ще бута инфлацията напред. Актуализацията на бюджета не е добра идея. Да залагаш актуализация преди да си приел бюджета за тази година, противоречи на всички правила за правене на бюджети. Това заяви икономистът от Експертен клуб за икономическа политика (ЕКИП) Стоян Панчев в интервю за БГНЕС.

Стоян Панчев коментира и Бюджет 2022 г. като цяло. "Не е добре това, че ще има актуализация. На практика ние ще работим с поне три бюджета. Този, който беше досега. Този, който в момента се приема в парламента и евентуално трети след юни или юли месец, когато ще се прави актуализацията. Това е погрешен начин за бюджетиране. Да залагаш актуализация преди да си приел бюджета за тази година, противоречи на всички правила за правене на бюджети.

Показва несигурност в прогнозите на държавата за това какво ще се случва в икономиката. Трудно е да се каже, че става въпрос за прогнози на Министерство на финансите. Ако погледнете тяхната макрорамка за 2022 г., тя е една таблица. Няма обяснение защо такава ще бъде инфлацията според тях, защо такъв ще е ръстът, защо ще са такива цените на определен тип ресурси, които са важни за бюджета. Ние не разбираме как те са стигнали до заключенията си", каза още икономистът.

По думите му прогнозата на министерство на финансите са доста различни с тези на БНБ и я определи като много по-сериозно направена.
"Бюджетът е проинфлационен, т.е. ще бута напред инфлацията и е процикличен. Вместо да забавя развитието на стопанския цикъл, на бизнес цикъла, да укротява "балоните".

Започна да се говори, включително и БНБ го споменаха за пренатоварване на пазара на имоти. Вместо бюджетът да се опитва да намали този балон, той е по-скоро в обратната посока. Той разгорещява допълнително икономиката. Когато имаме висок очакван ръст на икономиката, не можем да имаме и голям дефицит. Това е лоша бюджетна политика", каза още Панчев. Според него Бюджет 2022 е крайно ляв.
Имаме най-високата инфлация от времената на 2007-2008 г., заяви Панчев.

Той коментира предварителните данни на НСИ за месечната инфлация от 1.5 % и годишната от 9.1 %.
"Това е най-високият показател, който сме виждали от тогава. Това означава, че ако сте получавали 1000 лв. заплата миналия януари 2021 г., ако не сте получили някакво увеличение, реалната стойност на парите ви е спаднала с почти 10 %. Това, което може да си купите е с около 10 % по-малко", каза още Панчев.

По думите му има най-различни потребителски кошници. "Едната е националният индекс на потребителските цени. Има един хармонизиран индекс на потребителските цени, който има малко по-различна кошница и се използва за сравняване със страните от еврозоната и страните от ЕС по принцип. Там показателят е 7.7 %. Малката потребителска кошница е това, което много хора ги интересува. Тя включва хранителните продукти, които са поскъпнали от миналия януари досега с 11.2 %.

Можем да погледнем битовите сметки, които са поскъпнали с над 13 %. Най-голямото поскъпване, което отчита НСИ е при транспорта, който е 20 и няколко процента. Това са основните компоненти в малката потребителска кошница. Можем да кажем, че ако вземем тези 9 %, за които говорихме, около една трета от поскъпването е вследствие на храните, една трета е вследствие на поскъпване на енергийните ресурси. Около 3 процентни пункта са храни, 3 процентни пункта са енергия и останалото е разпределено през другите стоки и услуги, които потребяваме", заяви още икономистът.
Стоян Панчев коментира стоки и услуги, чиито цени намаляват.

"Нещо, което консистентно поевтинява последните месеци са телекомуникационните съобщения. Не съм сигурен откъде идва това нещо. Дори си мисля, че може да е някаква грешка, отчитане на някакви промоции в края на годината. Това НСИ трябва да бъде питан. Само около 13 % от подиндексите търпят някакво понижение“.

Той обясни и кои стоки и услуги са поскъпнали най-много.

"Има конкретни храни, които са поскъпнали много. Сега всички говорим за краставиците. Това е нещо, което хората не очакват да бъде скъпо. Една от причините за поскъпване на зеленчуците идва от това, че те се произвеждат в оранжерии. Електричеството за оранжериите става по-скъпо. Има едно движение от поскъпването на енергията към поскъпването на храните, защото в момента консумираме храни, които не са естествено растящи в природата.

Имаме поскъпване на торовете. Имаме много от компонентите, които влизат в производството на храните също поскъпват. Виждаме един спад в международните пазари на газ спрямо пика през декември. Ако тази тенденция се запази, ще се отрази в по-малък скок на сметките през април, когато евентуално ще изтече мораториумът", каза още Панчев.

Според него голямата причина за инфлацията може да я намерим 2020 г. в поведението на големите централни банки - ЕЦБ и Федералния резерв в САЩ. "Те започнаха една много агресивна програма на увеличаване на паричното предлагане, която доведе до всички тези поскъпвания, които сега коментираме в конкретика. Голямата причина е голямото количество създадени пари", каза още Панчев.

По думите му всеки е обеднял с 10 % средно спрямо предишния януари. Икономистът заяви още, че ако в отделна потребителска кошница има повече храни и енергия, тя е обедняла повече от 9 %.

"По-малка част от потребителската кошница на богатите хора представлява храната и сметките вкъщи. Те са малък процент и съответно, когато там има скок, тяхното обедняване е по-малко. Другото е, че по-богатите хора имат активи. В тази среда, в която се намираме, цената на активите върви нагоре. Всъщност те може би дори са забогатели. Ако имате акции и много жилища, вие сте забогатели в последната година", заяви още икономистът.
Той отчете, че в момента, в който в страната ни лихвите тръгнат нагоре, което рано или късно трябва да се случи, имотите ще тръгнат и те в негативна посока. "Може да се забави ръстът, може да не стане спад на цените, но колкото повече се качват лихвите, толкова по-зле това ще се отразява на пазара на имоти", заяви още Стоян Панчев.

Стоян Панчев отговори на въпрос дали минималната работна заплата в Бюджет 2022 г. е релевантна на инфлацията и на прага на бедността. Според него минималната работна заплата не е релевантна по принцип.

"Тя е инструмент за допълнителни данъчни приходи от страна на Министерство на финансите. Тези, които работят на цени под минималната работна заплата, ще продължават да работят на цени под минималната работна заплата. Тези, които укриват някаква част от доходите си от данъчно облагане, ще продължат. Единственото, което ще се случи е, че този под на данъчното облагане ще се качи малко по-нагоре. Министерство на финансите ще може да събере малко повече данъци. Не мисля, че самата минимална работна заплата има голям ефект върху самите заплати на работещите.

Те са си следствие от търсенето и предлагането на труд", заяви още Панчев. Според него минималната работна заплата е релевантна само за тези професии, при които заплатите се определят спрямо нея и за Министерство на финансите. По думите му, който очаква чрез минималната работна заплата, да получава повече пари, ще се разочарова от това.