Проучване, проведено в периода 21-28 септември 2013 г. от Социологическият екип на Института за модерна политика показва, че минималната разлика от 2% между основните политически сили БСП и ГЕРБ се запазва. Съществен момент в изследването е, че движението на Николай Бареков "Движение без цензура набира около 5% евентуална подкрепа и изпреварва ДСБ и Кунева.
Ключовият за днешната политическа ситуация въпрос &ndash; да има или не&nbsp;предсрочни избори, като че ли не мобилизира електорална енергия в&nbsp;обществото ни. Малко повече от половината от респондентите &ndash; 54.2 % - отговарят, че&nbsp;ако към момента на провеждане на сондажа (21.09 - 28.09.) има&nbsp;парламентарни избори категорично и по-скоро ще гласуват. Нерешилите&nbsp;дали да участват в евентуален вот са 15 %, а общо 21.5 % по-скоро няма да&nbsp;отидат до урните.&nbsp;Хипотезата на ИМП е, че избирателната активност на едни скорошни избори&nbsp;няма да надвиши значително дела на участвалите в последния вот за&nbsp;Народно събрание.<br /> <br /> Ако изборите бяха в деня на провеждане на проучването, в&nbsp;парламента биха попаднали четири политически формации.<br /> Освен БСП с 18.5% , която има преднина пред ГЕРБ - 16,6%, депутати биха имали още&nbsp;ДПС - 5.8% и&nbsp;Реформаторския блок - 5.6%.<br /> <br /> Шанс за народни представители има още и НФСБ, която засега остава&nbsp;&bdquo;под чертата&rdquo;, като националистическият вот е представен още и от&nbsp;&bdquo;Атака&rdquo; с 1.4% и ВМРО с 1% . <br /> <br /> От останалите партии и движения, които участваха в последните&nbsp;парламентарни избори, изследването регистрира електорално&nbsp;присъствие с по 0.9 % на партията &bdquo;Глас народен&ldquo; на Светльо Витков и&nbsp;на непартийното Движение &bdquo;Модерна България&ldquo;.<br /> Изводът е, че силите в челото са почти изравнени, а избирателите не&nbsp;припознават ясна алтернатива на &bdquo;старите&rdquo; партии на прехода<br /> <br /> В изследването са&nbsp;тествани перспективите на заявени в общественото&nbsp;пространство нови политически формации, които обаче все още не са&nbsp;се учредили официално, както и на&nbsp;фактически или възможни коалиции&nbsp;между политически сили, за които се говори в общественото<br /> пространство. <br /> <br /> - Коалиция на ГЕРБ и РБ - 18.2%<br /> - Коалиция на БСП, ДПС и Атака &ndash; 11.9%<br /> - Реформаторски блок (ДСБ, ДБГ, СДС, Зелени и др.) &ndash; 5.2 %<br /> - Движение &bdquo;България без цензура&rdquo; (Николай Бареков) &ndash; 5.0 %<br /> - Коалиция на БАСТА, ВМРО, ЛИДЕР и гражд. движения - 4.0% <br /> - Друга &ndash; 23.1 %<br /> <br /> Показателно е, че съществуващите формации, които биха попаднали в&nbsp;парламента, не увеличават електоралната си подкрепа от механичен сбор&nbsp;между тях. <br /> <br /> Така например в изследването се тества подкрепа за&nbsp;хипотетична коалиция на партията на Бойко Борисов ГЕРБ и&nbsp;Реформаторският блок &ndash; такава конфигурация събира подкрепата на 18.2&nbsp;на сто, вместо около 22 % колкото имат общо в електоралния въпрос&nbsp;отделните формации. Докато като самостоятелна коалиция&nbsp;Реформаторският блок повтаря резултата си. <br /> <br /> Не по различна е ситуацията с фактическото обединение на БСП и ДПС,&nbsp;които излъчиха сегашното правителство, и &bdquo;Атака&rdquo;, която ги подкрепя.&nbsp;Едва 11.9 % от избирателите биха подкрепили такава коалиция при&nbsp;съвместно явяване на избори, което е значително под самостоятелните&nbsp;резултати за всяка от трите формации.<br /> <br /> В надпреварата за депутатски места обаче има сериозен потенциал да се&nbsp;намеси публично заявеното гражданско движение около Николай&nbsp;Бареков, условно наречено &bdquo;България без цензура&rdquo;. Макар и все още да&nbsp;не е учредено официално (поради което не е включено в електоралния&nbsp;въпрос), изследването регистрира потенциална подкрепа от 5 %. <br /> <br /> Друга хипотетична коалиция, която беше лансирана в публичното&nbsp;пространство е евентуална коалиция на новоучредената партия БАСТА<br /> (Мирослав Найденов) с ВМРО, партия &bdquo;Лидер&rdquo; и граждански движения.&nbsp;Резултатите от анкетата сочат добър потенциал от 4% за подобна&nbsp;коалиционна формация.<br /> <br /> Посочените данни за електоралния потенциал на нови политически и&nbsp;коалиционни формации вероятно е израз на търсенето на алтернатива в&nbsp;обществото. Дали и доколко констатираният електорален потенциал на&nbsp;тези формации ще се реализира в политическия живот зависи от&nbsp;множество фактори, които са функция от бъдещото политическо и&nbsp;организационно развитие на съответните политически партии, коалиции&nbsp;и движения, се отбелязва в изследването на ИМП.<br />