София, България
09 Окт. 2013, 16:03
19594 прочита
0 коментара
Проучване, проведено в периода 21-28 септември 2013 г. от Социологическият екип на Института за модерна политика показва, че минималната разлика от 2% между основните политически сили БСП и ГЕРБ се запазва. Съществен момент в изследването е, че движението на Николай Бареков "Движение без цензура набира около 5% евентуална подкрепа и изпреварва ДСБ и Кунева.
Ключовият за днешната политическа ситуация въпрос – да има или не предсрочни избори, като че ли не мобилизира електорална енергия в обществото ни. Малко повече от половината от респондентите – 54.2 % - отговарят, че ако към момента на провеждане на сондажа (21.09 - 28.09.) има парламентарни избори категорично и по-скоро ще гласуват. Нерешилите дали да участват в евентуален вот са 15 %, а общо 21.5 % по-скоро няма да отидат до урните. Хипотезата на ИМП е, че избирателната активност на едни скорошни избори няма да надвиши значително дела на участвалите в последния вот за Народно събрание.<br />
<br />
Ако изборите бяха в деня на провеждане на проучването, в парламента биха попаднали четири политически формации.<br />
Освен БСП с 18.5% , която има преднина пред ГЕРБ - 16,6%, депутати биха имали още ДПС - 5.8% и Реформаторския блок - 5.6%.<br />
<br />
Шанс за народни представители има още и НФСБ, която засега остава „под чертата”, като националистическият вот е представен още и от „Атака” с 1.4% и ВМРО с 1% . <br />
<br />
От останалите партии и движения, които участваха в последните парламентарни избори, изследването регистрира електорално присъствие с по 0.9 % на партията „Глас народен“ на Светльо Витков и на непартийното Движение „Модерна България“.<br />
Изводът е, че силите в челото са почти изравнени, а избирателите не припознават ясна алтернатива на „старите” партии на прехода<br />
<br />
В изследването са тествани перспективите на заявени в общественото пространство нови политически формации, които обаче все още не са се учредили официално, както и на фактически или възможни коалиции между политически сили, за които се говори в общественото<br />
пространство. <br />
<br />
- Коалиция на ГЕРБ и РБ - 18.2%<br />
- Коалиция на БСП, ДПС и Атака – 11.9%<br />
- Реформаторски блок (ДСБ, ДБГ, СДС, Зелени и др.) – 5.2 %<br />
- Движение „България без цензура” (Николай Бареков) – 5.0 %<br />
- Коалиция на БАСТА, ВМРО, ЛИДЕР и гражд. движения - 4.0% <br />
- Друга – 23.1 %<br />
<br />
Показателно е, че съществуващите формации, които биха попаднали в парламента, не увеличават електоралната си подкрепа от механичен сбор между тях. <br />
<br />
Така например в изследването се тества подкрепа за хипотетична коалиция на партията на Бойко Борисов ГЕРБ и Реформаторският блок – такава конфигурация събира подкрепата на 18.2 на сто, вместо около 22 % колкото имат общо в електоралния въпрос отделните формации. Докато като самостоятелна коалиция Реформаторският блок повтаря резултата си. <br />
<br />
Не по различна е ситуацията с фактическото обединение на БСП и ДПС, които излъчиха сегашното правителство, и „Атака”, която ги подкрепя. Едва 11.9 % от избирателите биха подкрепили такава коалиция при съвместно явяване на избори, което е значително под самостоятелните резултати за всяка от трите формации.<br />
<br />
В надпреварата за депутатски места обаче има сериозен потенциал да се намеси публично заявеното гражданско движение около Николай Бареков, условно наречено „България без цензура”. Макар и все още да не е учредено официално (поради което не е включено в електоралния въпрос), изследването регистрира потенциална подкрепа от 5 %. <br />
<br />
Друга хипотетична коалиция, която беше лансирана в публичното пространство е евентуална коалиция на новоучредената партия БАСТА<br />
(Мирослав Найденов) с ВМРО, партия „Лидер” и граждански движения. Резултатите от анкетата сочат добър потенциал от 4% за подобна коалиционна формация.<br />
<br />
Посочените данни за електоралния потенциал на нови политически и коалиционни формации вероятно е израз на търсенето на алтернатива в обществото. Дали и доколко констатираният електорален потенциал на тези формации ще се реализира в политическия живот зависи от множество фактори, които са функция от бъдещото политическо и организационно развитие на съответните политически партии, коалиции и движения, се отбелязва в изследването на ИМП.<br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Политика
За 15 минути: Депутатите гласуваха спешни промени в 3 закона за служебния премиер!
29 Март 2024, 17:06
Общество
Министър в оставка изяви желание да стане част от служебния кабинет на Радев
29 Март 2024, 16:20
0 Коментара: