Институтът за модерна политика нахока НС

Работата на НС е хаотична, на парче, партизирана и неефективна. Наблюдава се дефицит на компетентност и управленска дезориентация. Липсва системен подход и рационално подреждане на приоритетите на парламентарната дейност. Лоша е самата организация на работата. Чести са нарушенията на процедурните правила, толерирани от парламентарното ръководство, предава "Труд".

Политическата партизанщина често доминира над рационалните аргументи и полезните за обществото решения. Това е заключението за първите 100 дни от работата на 47-ото Народно събрание на Института за модерна политика (ИМП). 

Експертите съобщават, че задълбочаващите се тенденции на упадък на парламентаризма дават основание на Института за модерна политика (ИМП) да поднови своя мониторинг върху дейността на Народното събрание, който осъществяваше системно в периода 2009-2017 г.

Докладът е изготвен от експертна група от юристи, социолози и политолози на Института за модерна политика (ИМП) с ръководител Ивилина Алексиева – юрист, съучредител на ИМП, член (2005-2009) и председател на ЦИК (2014-2019). 

Законодателната дейност е неефективна, категорични са от ИМП. Като аргумент експертите посочват следното: От внесените 73 законопроекта са приети 23, от които 5 са ратификационни, 6 свързани с транспониране/прилагане на европейски директиви, 3 са свързани с държавния бюджет и 3 с бюджетни въпроси - за удължаване на срокове на действие на мерки и за нови облекчителни мерки, 3 са свързани със структурни промени, 1 е свързан с намаляване на състава и промяна на изискванията за членовете на КЕВР, 1 с осигуряване на охрана на сградите на БТА и 1 е свързан с промени в регистър БУЛСТАТ. 

На базата на мониторинга на законодателния процес, Институтът за модерна политика прави следните констатации и изводи: 

- Приемането на законопроекти на две гласувания в едно заседание, което трябва да е изключение, се превръща в правило – от приетите 23 законопроекта 10 са приети на две гласувания в едно пленарно заседание. При второто гласуване не се отчитат заявени от народни представители намерения за промени между двете четения или се правят промени в гласувания на първо четене законопроект, в противоречие с разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ПОДНС.

- Внесени важни, спешни законопроекти не се разглеждат своевременно, а в последствие се приемат, като редица разпоредби или дори целия закон влизат с обратна сила от по-ранна дата, включително и законопроекти, свързани с бюджетни въпроси и създаване на административни тежести.

- Ратификационни законопроекти и законопроекти за транспониране на европейски директиви се разглеждат с голямо забавяне, въпреки че срещу България са стартирали множество наказателни процедури за невъвеждане в срок, неправилно въвеждане, неправилно прилагане на директиви.

- Внесени от представители на опозицията законопроекти или проекти на решения не се разглеждат своевременно.

- При разглеждане на законопроекти на второ гласуване често поради липса на кворум отделна разпоредба се подлага на гласуване по три, дори четири пъти. 

- Редовно се скъсява времето за внасяне на предложения по приети на първо четене законопроекти, което не способства за пълноценното им подобряване между двете гласувания.

- Ерозират се утвърдени добри парламентарни практики – при законопроекти с почти идентично съдържание на първо четене се приема законопроектът, внесен от Министерски съвет или представители на управляващото мнозинство, а внесените от представители на опозицията автоматично се отхвърлят.

- Налице е отклонение от изискването на ПОДНС внесените от народни представители законопроекти да се предоставят на заинтересованите страни за становища и за публично обсъждане преди първо четене.

- Наблюдават се законопроекти с недостатъчно добро качество, внесени от МС.

- Продължава порочната практика с преходни и заключителни разпоредби да се предлагат изменения в други закони, които нямат отношение към разглежданата материя.

- Продължава и порочната практика между първо и второ четене да се предлагат и приемат промени, които са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, както и такива, които носят корупционен риск.

В доклада на ИМП са представени редица примери за всяка от тези констатации и оценки, като специално внимание е отделено на Законопроекта за държавния бюджет, внесен от Министерския съвет, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и Законопроектът за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесени от народни представители от управляващото мнозинство, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерски съвет и др.

Парламентарният контрол е прекомерен, за разлика от слабата законодателна дейност, но без да дава значими практически резултати, се посочва в доклада на ИМП. За първите 100 дни от мандата на НС към министър-председателя и министрите са отправени 1167 въпроси, 81 питания и са проведени 23 изслушвания. Министрите са присъствали в пленарна зала над 87 пъти, а в заседания на комисии над 74 пъти.

В предвидения редовен парламентарен контрол се включват множество на брой въпроси и питания, на които не може да бъде отговорено в рамките на отделените три часа и така поставени актуални въпроси остават без своевременен отговор. Наблюдават се изолирани случаи, при които министри не отговарят своевременно на поставени писмени въпроси, както и при въпроси от опозиционните фракции не отговарят или не отговарят по същество на поставените въпроси.  

Осигурена е по-голяма прозрачност на дейността на парламентарните комисии, като техните заседания могат да бъдат наблюдавани онлайн, както и да се съхранява видеоархив от заседанията. Налице са, обаче и случаи, при които няма публична следа от проведени заседания. Комисиите като цяло изпълняват вменените им функции, с някои малки изключения, посочени в пълния текст на доклада. 

Докладът представя  и серия от обстоятелства и тенденции, които будят тревога, като например – посегателство върху независими контролни и регулаторни органи, политически натиск върху органите на съдебната власт, кадрови промени и оказване на натиск, включително и финансов, върху институции, чиито ръководства са политически неудобни за управляващите.