Как Христо Иванов иска да върне Живковата конституция

Предложенията за поправки на основния закон, в частта за главния прокурор, копират текстове от приетата през 1971 г. Конституция на Народна Република България

Повече от шест години бяха нужни на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов да осъществи един от бляновете си – да внесе предложения за промени в Конституцията, чието приемане би ликвидирало независимостта на съдебната власт, поне що се отнася до прокуратурата.

Иванов толкова бърза да осъществи тази си мечта, че още преди да е ударил първият парламентарен звънец, поправките бяха внесени в деловодството на новото Народно събрание, за да може партийният лидер да се похвали пред константната си бройка от избиратели с изпълнено обещание, пише "Правен свят".

Какво обаче предлага Христо Иванов? По същество нищо ново, още по-малко революционно. Тъкмо обратното - що се отнася до главния прокурор – Иванов, чиято фамилия всъщност е Бойкикев (на стар комунистически род-бел. ред.) иска връщането на текстовете взети едно към едно от Конституцията, приета през 1971 г. или известна в юридическите и историческите среди като Живковата конституция. Чл. 78, т. 16 от Конституцията от 1971 г. гласи:

„Избиpa и ocвoбoждaвa oт длъжнocт Държавния съвет, Министерския съвет, Въpxoвния cъд и глaвния пpoкуpop нa Народна peпубликaтa.“ Като според Живковата конституцията мандатът на главния прокурор е пет годишен и той следва да се отчита пред Народното събрание. Същото предложение в четвъртък внесе Бойкикев (Иванов).

Да внесеш подобни предложения в навечерието на честванията на Деня на Търновската Kонституцията и на юриста – 16 април, показва единствено нездрав политически популизъм, тежки задкулисни зависимости и болшевишки идеологически бленувания. Толкова за историческите препратки и идеологическите бленувания на иначе „дясната“ политическа формация „Демократична България“, защото зад идеите им за законодателни промени наистина прозират далеч по-сериозни рискове.

Целта на кукловодите на Иванов и членовете на парламентарната група от общо 27 народни представители е добре известна – осигуряване на пълна недосегаемост за разследвания за корупционни, данъчни и други престъпления, извършени за сметка на бюджета и ощетили обществото, вкл. чрез приватизация.

Какво, ако не зависимости от политическите проксита на олигархията в Народното събрание, е предложението депутатите да избират и освобождават „обвинител №1“? Освен всичко друго, това би превърнало държавното обвинение в политически фактор, зависим изцяло от парламентарното мнозинство, с което всички принципи на демократичното развитие биха били погазени, а независимостта на съдебната власт напълно ликвидирана. Нещо, което се смята за достижение на приетата преди три десетилетия действаща българска Конституция.