Как Кристалина Георгиева превзе финансовия свят с 21 паунда в джоба?

Как Кристалина Георгиева, израстнала зад Желязната завеса си проправя път до върха на световната финансова система?

Това разкрива в обширен материал за нашата сънародничка британското издание „Телеграф“.

Премиери, министри и банкери от цял свят се вслушват в думите и. Българският икономист е управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), една от най-мощните финансови институции в света, в която членуват над 190 държави.

Фондът под нейно ръководство инжектира 1 трилион долара в световната икономика, за да се справи с пандемията, повлияла световната икономика за години. А думите и че британската икономика е в добро състояние е тълкувано от Джереми Хънт като една от причините британците да гласуват за торите на предстоящите избори.

МВФ е създадена през 1944 г. заедно със Световната банка, когато Втората световна война наближава края си, за да помогне за управлението на световните обменни курсове. В наши дни тя е по-известна с гасенето на икономически пожари, предизвикани от твърде много дългове, както и с икономическите си прогнози. Но тази съвременна роля носи със себе си обвинения, че е прекомерно политизирана.

Пекин дори обвини фонда в негативизъм относно прогнозите за китайската икономика.

В разгара на дълговата криза в страната през 2010 г. бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис сравни стремежа на тогава заместник директорката Кристалина Георгиева към строги икономии с „фискално свободно падане“.

Ясно е, че Георгиева може да издигне или срине финансите на една нация – но коя е тя всъщност?

Шефът на МВФ е дъщеря на магазинер и строителен инженер, израснала скромно зад Желязната завеса.

„Семейството ми не беше богато“, казва тя. Баща й е внук на Иван Кършовски, известен революционер, помогнал за изграждането на българската държава след Освобождението. Като потомци на борци за  независима България, Георгиева и семейството ѝ са далеч от идеологията на комунизма. По-големият и брат, художник, дори е хвърлен в затвора за опит да напусне страната.

По това време тя кандидатства за работа в днешния Университет за национално и световно стопанство в София. Заради брат и обаче, назначението и е отлагано многократно. Налага се да търси съдействие от съседи с „връзки“ за да получи работата, споделя тя самата пред изданието.

Като дете израстнало в комунистическа България, Кристалина няма достъп до лукс. В сравнение с нея, Кристин Лагард е типичен представител на средната класа, Доминик Строс-Кан, който заемаше поста преди Лагард, е роден в Ньой сюр Сен, едно от най-богатите предградия на Париж. Скромният произход на Георгиева е сила, твърди тя. „Имам личен опит с щетите, които лошите политики могат да нанесат на хората.

Изкачването от лекционните зали на София до върха на МВФ във Вашингтон, през Европейската комисия и Световната банка, изисква качества. Тя изгражда дисциплината си още в ранна възраст.

Много българи пращат децата си от града на село през ваканцията. Георгиева прекарва летата си в Любимец, близо до гръцката и турската граница, при баба си и дядо си. На разсъмване ходи на нивата и помага при брането на тютюна. „Моите баба и дядо са ме учили, че трябва да работиш“, споделя тя.

Липсите са нещо обичайно и Георгиева си спомня как е посетила магазин, в който се продават само бутилки оцет. „Нищо друго.“ И докато работната етика на Георгиева е изкована в България, много от нейните нагласи и идеи са родени в Лондон, казва тя.

„Лондон през август 1987 г. беше град, пълен с идеи. Маргарет Тачър наскоро беше преизбрана за министър-председател, само няколко месеца след като British Airways беше приватизирана и листната на фондовия пазар. Влияние оказва и Лондонското училище по икономика (LSE), което може да сепохвали с възпитаници, включително финансистът Джордж Сорос, и Лий Куан Ю, основателят на съвременния Сингапур.

Само с £21 в джоба си, тя открива първата си банкова сметка на 34 години; тя спестява всяко пени от месечната си помощ от £361, което не е похарчила за наем или храна, за да си купи учебници по икономика. 'Прибира се в страната с един куфар дрехи и поне пет с книги. Но България е разорена. „Нямаше нищо в магазините, а когато казвам нищо, нямам предвид нищо.“

Това обаче не я спира.. След като е прекарала известно време във Фиджи като гостуващ професор – първата българка, стъпила някога на архипелага, казва тя – в началото на 90-те години Георгиева осъзнава, че иска да напусне родната си страна завинаги.

Използвайки докторската си степен по икономика и опазване на околната среда, тя кандидатства за работа в Световната банка и през 1993 г. се премества във Вашингтон. Вероятно никой друг шеф на МВФ (тя е 12-ият) не е имал толкова трудна първа година. Тя започна през октомври 2019 г. и в първите месеци на пандемията спи по четири часа на нощ.

„Имаше такава невероятна несигурност, така че способността на Фонда да се активизира беше абсолютно необходима“, за да подкрепи икономика, която „спря с трясък“. Само през първата година от пандемията МВФ одобри над 100 заема на 85 държави. Натовареността се отрази на нейния персонал. „Съществува мнение, че ние сме банда бюрократи в тъмни костюми и това е всичко, което правим“, казва тя. „Но всъщност смее много грижовна институция, която превъзхожда по време на криза.“

„Мога да спя в самолетите, това е моето спасение“, казва тя, визирайки безкрайната си натовареност. Това е реалността на моята работа. Винаги, когато пътувам, има хора във Вашингтон, които може да се нуждаят от мен за нещо и, в зависимост от часовата разлика, това обикновено изяжда почивката ми.

Все още си спомня времето, когато пропусна рождения ден на дъщеря си: „Бях с куфара си в офиса. Работех в Световната банка и тогава имаше малка криза. И не успях. До ден днешен си спомням и сърцето ми кърви, че ме нямаше“.

Георгиева отдава почит и на съпруга си Кино Кинов, инженер, който останал в София да се грижи за дъщеря им, когато била малка. „Без него всичко това нямаше да е възможно. Той е много скромен човек и много, много се гордее с мен.

Много съм горд, че българин може да достигне авторитет и уважение. На 70-годишна възраст и на път да започне втория си петгодишен мандат като управляващ директор, Георгиева казва, че едно от най-добрите й качества е, че „помни всичко хубаво и забравя всичко лошо“.

Има и инцидент, който за малко не слага край на кариерата и. Преди три години Георгиева е обвинена, че е упражнявала натиск върху служители на Световната банка, за да засили позицията на Китай в годишния й доклад Doing Business.

Влиятелният документ класира страните според това доколко са благоприятни за инвестиции. Тя е обвинена, че е изиграла ключова роля в опитите за повишаване на позицията на Китай през 2018 г. Това предизвиква и премахването на доклада въобще. Тя определя целия епизод като болезнена страница от живота си.

Престоят й в Лондон оставя и траен отпечатък не само в интелектуален аспект. „Знаете ли защо съм толкова обсебена от цветовете?“, пита тя. „Още първия ден, когато се разхождах из Лондон, усещането ми беше за свобода, включително свободата да нося каквото ми харесва. И разбрах, че наистина обичам да нося цветове.

Моята представа за този преход от комунистическа България към Лондон е като във филма „Магьосникът от Оз“. Имате черно-бяла картина, която преминава в цветове.

Профилите на Георгиева в социалните мрежи са пълни със сака в живи нюанси (тя има шест в любимото си червено). Съдейки по нейния Instagram, тя изглежда притежава стотици от тези сака, пише „Телеграф“.

На въпроса, къде ги съхранява Георгиева споделя: „И така, ето една история, с която не се гордея особено, но е истинска история. Наложи се да се преместя преди две години, защото напълно ми свърши мястото в гардероба. Сега вече имам пространство. Имам стая, в която държа всичките си сака. „

И все пак тя и нейният екип са предпазливи по отношение на изобразяването и като някакъв глобален финансов мозък. Тъкмо обратното, тя е загрижен човек и се опитва да обърне внимание на световните лидери върху проблемите.

„Когато хората са лишени от възможности да видят техния и този на децата им живот се подобрява, те излизат на улицата, а това отслабва способността ни да се справяме с проблемите“ казва Кристалина.

Тя е притеснена дали ще се справим с поредната глобална криза, ако страните гледат само себе си. Китай и САЩ се раздалечават. Руската инвазия в Украйна раздели света. Протекционизмът е новото нормално.

Тя призовава всички държави да си „оправят къщите“, образно казано, докато могат. Тя завършва с предупреждение. „Ако не го направите, помнете думите ми, това може да не се случи през следващите пет години, но ще преживеем нов шок от мащаба на сегашните. Дали ще го преодолеем лесно? Съмнявам се.." завършва Георгиева изповедта си пред "Телеграф".