Спорът за името с Гърция няма да бъде единственият проблем, пред който ще се изправи бъдещият президент на Македония във външната политика. Македония има открити въпроси с почти всички свои съседи, които трябва бързо да бъдат решени, а президентът може да има важна роля в този процес, коментират експерти.
Според тях това е особено важно, тъй като и ЕС постоянно настоява държавите-кандидатки за членство да имат добри отношения със съседите си и смята това за едно от условията за приемане на Македония в ЕС, пише македонският вестник “Време”.
Професор Георги Тоновски смята, че трябва да се настоява за дух на диалог и добро сътрудничество с всички съседи, защото само чрез диалог Македония може да премахне стоящите пред нея пречки. “Македония трябва да има коректни отношения с всичките си съседи. Трябва да се наложим като лидери в процеса на евроинтеграция. Президентът трябва да бъде мъдър и веднага да приема посланията, които идват от съседите и бързо да реагира. Такова послание изпрати неотдавна и сръбският президент Борис Тадич за назначаването на новия посланик”, каза Тоновски, който е декан на Юридическия факултет в университета ФОН.
Макар че няма дипломатически спор, Македония има открити въпроси с България, които навлизат в нейната идентичност, пише “Време”. София продължава да не приема съществуването на македонско малцинство на своя територия, а от време на време нейни политици и институции отричат македонския език и нация. В официалните документи между двете държави за македонския език се използва формулировката “македонски език, съгласно конституцията на Република Македония”, както беше договорено с двустранната спогодба, подписана от правителството на Любчо Георгиевски през 1999 г., пише вестникът. С това спорът беше “архивиран” и междудържавната комуникация стана възможна, но остана пространство за искри от време на време и провокации по адрес на македонската идентичност. Често се случва и държавни институции да се включат в пропагандата за отричане на македонската идентичност, каквато беше “бялата книга” за “българския характер” /кавичките са на вестника – бел.ред./ на македонците, разпространена сред евродепутатите. Преди няколко дни и българският министър на външните работи Ивайло Калфин направи двусмислено изявление, че преди приемането си в ЕС Македония трябва да реши споровете с “всички свои съседи”. Много по-открито екстремистките националисти в София като Красимир Каракачанов искат България да постави като условие за приемането на Македония в ЕС признаване на българско малцинство, а често се изтъква и грижата за българските гробове от световните войни на македонска територия, които са любима тема на българските медии.
Македонските президенти по правило премълчават провокациите от София, но това няма да бъде възможно, ако те придобият по-официална форма, пише вестникът.
Бъдещият македонски президент ще трябва да работи и за затопляне на отношенията със Сърбия. След признаването на независимостта на Косово в знак на протест сръбските власти изгониха македонския посланик, с което дипломатическите отношения са спуснати на по-ниско ниво. Неотдавна президентът на Сърбия Борис Тадич призова Македония да назначи нов посланик, а като знак на подобряване на отношенията може да се смята и завчерашното посещение на председателя на Събранието Трайко Веляновски в Белград.
“Отношенията със Сърбия трябва да бъдат добри и затова е важно те час по-скоро да се върнат в нормата”, смята политологът Йове Кекеновски. Според него и българските власти постепенно започват да осъзнават, че проблемът с македонското малцинство трябва да бъде решен в скоро време.
След като през октомври миналата година Македония призна Косово, все още не са установени дипломатически отношения с новата съседна държава, най-вече поради неприключилата демаркация на границата. Това най-вероятно ще бъде и първата конкретна задача на бъдещия президент, тъй като вече се говори, че демаркацията ще приключи до април, заключава “Време”. /БЛИЦ