Как се пребоядиса Европейският парламент (ИНФОГРАФИКА)

Резултатите от проведените през миналата седмица избори за Европейски парламент показват, че за първи път в 40-годишната история на законодателната институция, традиционните политически обединения “вляво” и “вдясно” няма да имат мнозинство. Неокончателните официални данни от Брюксел в понеделник вечер сочат, че консерваторите от Европейската народна партия (ЕНП), макар и да остават най-голямата политическа сила в ЕП, губят близо 40 места и от 216 остават с между 179 и 182 представители.

Подобна е и съдбата на обединението на традиционните леви партии – групата на Социалистите и демократите (S&D), които губят почти същия брой места като основните си опоненти от ЕНП. При 751 места в европейското законодателно събрание това означава, че нито една от двете партии няма да разполага с достатъчно влияние, за да диктува еднолично дневния ред и приоритетите по време на следващия петгодишен мандат на Европарламента. Третата и четвъртата политически сили – Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и Зелените, които получават съответно между 108 и 110, и 69-70 от местата и са традиционни съюзници в европейските политики, се превръщат в решаващата политическа сила, с която и ЕНП и S&D ще трябва да се съобразяват в лансирането на законодателните си инициативи.

Крайнодесните и евроскептиците остават групирани в отделни лагери. Тези от “Европа на свободата и пряката демокрация” (ЕСПД), водени от британския политик Найджъл Фарадж, вземат 54 места. “Европа на нациите и свободите”, където членуват партиите големи победители от Евровота – италианската “Лига” на вицепремиера Матео Салвини и френският “Национален сбор” на Марин льо Пен, взема 58 места. Потенциално обединение между двете групи може да ги направи трета политическа сила в ЕП пред либералите и зад ЕНП и S&D, коментират наблюдатели.

На национално ниво несъмнено най-голямо поражение понесоха във Великобритания управляващите консерватори, които загубиха 15 от 18-те си места и пращат едва трима евродепутати в Брюксел до 31 октомври, за когато бе отложен Брекзит.

Париж ще се бори за Барние
Евролибералите спъват Вебер за шеф на ЕК
Политическата партия Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), която която след изборите укрепва позициите си на трета политическа сила в Европейския парламент, възнамерява да оспори кандидатурата на Манфред Вебер – “шпиценкандидатът” на Европейската народна партия (ЕНП), за следващ председател на Еврокомисията.

Това става ясно от интервю на Паскал Канфен, втори в листата на партията на френския президент Еманюел Макрон, която се очаква да е гръбнака на новия либерален алианс, цитирано от “Политико”. “Определено смятаме, че кандидатът на ЕНП е напълно неквалифициран. Ще използваме всичките си ресурси в премерването на силите, за да имаме най-малкото френски кандидат, ако не и Мишел Барние, който да е близък до центристкия център на тежестта на новия Европейски парламент”, казва Канфен. АЛДЕ също така възнамерява да приеме декларация, че ново европейско мнозинство не би било възможно без участието на новата група на либералите, които партиите членки възнамеряват да основат след сформирането на новия Европарламент.

Крайната десница победи партията на Макрон
„Зелените” отвяха статуквото във Франция
Национален сбор ще има още един депутат след Брекзит

Голямата изненада на изборите за Европейски парламент във Франция в неделя беше неочакваният пробив на “Европа Екология – Зелените”, които с приблизително 13 процента от подадените гласове се позиционират като трета политическа сила в страната.

Първа на вота се класира крайнодясната “Национален сбор” на Марин Льо Пен, следвана от управляващата партия “Република, напред!” на президента Еманюел Макрон. Двете партии ще имат по 23-ма депутати, но след Брекзит победителят “Национален сбор” ще получи още един евродепутат. По официални данни “Зелените” не само обират основната част от младежкия вот – избирателите под 35 години, но и напълно изолират традиционните френски партии като “Републиканците” (бившата Съюз за народно движение на експрезидента Никола Саркози) или социалистите, които получават съответно около 8 и 5 процента от гласовете на вота.

Заради загубата Ципрас принуден на предсрочни избори
Премиерът на Гърция Алексис Ципрас бе принуден да поиска предсрочни парламентарни избори, след като неговата “Сириза” загуби евровота с 24% или почти 10% по-малко от опозиционната дясна Нова демокрация. Найвероятните дати за изборите са 30 юни или 7 юли, предаде АФП.

Окуражен от победата Салвини за нови бюджетни правила в ЕС
Италианският вицепремиер и лидер на крайнодясната “Лига” Матео Салвини обяви, че победата на неговата формация на изборите за Европарламент му дава мандат да поиска промяна на строгите бюджетни правила в ЕС, съобщи Ройтерс. “Лига” спечели подкрепата на 34,% на вота в неделя

След фурора на вота Фарадж иска да преговаря за Брекзит
Лидерът на Партия Брекзит Найджъл Фарадж поиска вчера да участва в преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, предаде Ройтерс. Основание за искането му е фурорът, който неговата формация – създадена едва преди два месеца, постигна на вота за ЕП, като взе 1/3 от гласовете.