В една тъмна нощ Тотев паркира джипа, купен на лизинг от №-тата семейна фирма Плутоний 15, и щракна лампичката в купето. Беше спрял точно под тъмните прозорци на кметството, пише marica.bg.

Отвън джипът беше обрулен от античните ветрове на Елада, а отвътре - от климатика на Рейндж Ровъра. Тотев извади тефтера, където преди десет лета си беше записал формулата на успеха, и се вгледа в нея мрачно замислен.

Тъпанарите му се подиграваха, че бил завършил автото с три и нещо, без и да подозират, че зад високото му чело дебне гениален ум.

Формулата, която сам състави и му донесе грандиозен успех още на 36, беше:

E=mc²

Още тогава Тотев прозря, че за да натрупаш пари, трябва да спазваш равенството между тях - мангизите, от една страна, масата и светлината на квадрат - от друга. Разчетена, формулата означаваше следното:

Evro = mamac²eco

Или казано просто: Еврата са равни на мама по Цецо на квадрат.

Мама е масата, около която гравитират еврата, ала това не можеше да стане без светлината на Цецо, която обгръщаше кмета като щит от Междузвездни войни.

Тотев предвидливо я сложи на квадрат, та да му послужи за два мандата. Тази светлина го пазеше от всички завистливи погледи, които извираха от тъмнината и задаваха мрачни въпроси: Защо фамилията процъфтява и откакто е във властта, си обновиха хотела, дигнаха и бизнес сграда до него, придобиха къща, вила и апартамент в гръцки курорт, закупиха земята под "Каменица" и започнаха да вдигат жилищни и офис сгради...

Тези мрачни въпроси обаче се разбиваха в ризницата от светлина и светлото Тотево бъдеще ставаше все по-светло, докато изненадващо формулата рухна. И бъдещето стана Марко-Тотево.

- Мамо, мамицата им! - простена Тотев в полумрака. - Без Цецо на квадрат всичко увисва.

Спешно трябваше да замени Сeco с някакво друго c², ала колкото и да се напъваше, никакво спасително име не го осени. Затова реши да смени формулата.

Кметът напъна своя широк ум в тясното купе на ровъра. Как да спаси тялото T да не изпадне в покой, далеч от движението на парите и властта? И в тоя миг, осенен от поредната гениална идея, се зае да създава формулата за определяне на кинетичната енергия T.

Ала тамън изписа Т = m... (Тотев е равно на мама, умножено по...), и някой почука на стъклото на джипа.

- Кой чука в този тъмен час? - настръхна кметът.

- Отвори, това съм аз! - чу се отвън.

В тъмнината видя някаква бяла коса.

- Мамка му, това да не е Зико! - прошепна стреснато кметът и бързо скри тефтера с формулите под седалката.

После отвори внимателно прозореца. Пред него наистина стоеше белокос мъж с поизмачкани дрехи.

- Ти и мен ли крадеш, бе? - попита белокосият.

- А, че от тебе пък какво може да се вземе? - изгледа го презрително Тотев.

- Първо, ще ти кажа, че си разчел неправилно формулата E=mc². Това c² означава Централен затвор, тоест, два квадрата в централния затвор.

- Абе, ти прокурор ли си... - попита с пресъхнала уста Тотев.

- Не. Айнщайн съм.

Последната мисъл, която осени Тотев, преди да припадне върху волана, беше: Всичко е относително, ама друг път!