София, България
08 Юни 2009, 12:52
446 прочита
0 коментара
Такава фрагментация на политическото пространство никой не си е представял. Осем партии над 4 процентовата бариера! Че и девета със значим процент, възкликва социологът Андрей Райчев в материал за Дойче веле.
Ако същото се случи на 5 юли - вместо тройна коалиция ще трябва да управлява четворна, ако не и петорна. Каква ли може да е причината за подобни радикално нови свойства на българския електорат?<br />
<br />
Ако равнището на участие в изборите беше ниско, щяхме да имаме лесно техническо обяснение. Но участието е значително по-високо от миналия път, пък и си е високо само по себе си. Така че трябва да намерим някоя по-важна причина.<br />
<br />
Да се запитаме впрочем дали осем и половина платформи, идеи или възгледи разделиха българите? Осем вида бъдеще ли обсъдихме? Осем варианта на нататъшно развитие ли дискутирахме? Да бяхме дискутирали поне два...<br />
<br />
Тук се крие и тайната. И тя е от две части: <br />
<br />
1. Преходът, затова е преход, че никой не дискутира бъдещето. То е ясно и се състои от няколко точки: Европа, капитализъм (пазарна икономика), демокрация, етнически мир. Лишен от възможност да дискутира бъдещето, човекът в прехода потъва в яростна дискусия за миналото. Това минало разделя хората на големи групи. Десет години се дискутира кой какъв е бил.<br />
<br />
Краят на прехода в това се и състои, че миналото отпада като предмет на дискусия, а пък и на интерес. Никой нищо не му пука, вяло се дочитат списъците с доносници, бодигардът на Тодор Живков създава най-голямата дясна партия. „Комунистите” получават обвинения в дясна политика и т.н. <br />
<br />
Това, че миналото отстъпва като главен предмет на общественото внимание, само по себе си е добро. <br />
<br />
2. Но там е цялата работа, че миналото изчезна, а бъдещето не се появи като предмет на анализ, размишления и спорове. От 1 януари 2007 година, вече две и половина години, България е без бъдеще. Накъде вървим, какво искаме, какво целим? Освен, че искаме пари, никой нищо не казва, но това си е нашето нормално състояние – да страдаме за пари...<br />
<br />
Какво излиза, миналото вече не се дискутира, бъдещето още не се обсъжда? Дискусията потъва в един противоестествен за политиката предмет – в настоящето! <br />
<br />
Как обаче да се дискутира настояще?<br />
<br />
Ами, много просто. „Ти си лош!” „Ти ли бе, не те знам, че крадеш!” „Кой бе, ти ли ще ми викаш крадец?! Ти като беше на власт, а!?” И така нататък, любезни читателю, колкото си поискаме. През цялото време. Само това. Едно, че е неприятно за слушане и гледане. Това е малката беля. Голямата беля е, че изборът се оказва даже не мажоритарен, а така да се каже строго персонален. <br />
<br />
А ето ви и списъка на мажоритарно посочените: Бат’ ви Бойко, Бат’ ви Серго, бай ви Ахмед, братовчеда ви Костов, бат’ ви Емо Кошлуков (биг бат’) плюс Волен и Яне.<br />
<br />
Извадил съм от списъка както виждате Меглена Кунева: тя поне получи гласове по специалността... /БЛИЦ<br />
0 Коментара: