Хиляда евро ще плати Драги Каров от Велес за това, че през март тази година организира тържество, на което в неговия двор беше поставен бюст-паметник на Тодор Александров, а на проявата се развяха и знамена на чужда държава. Такава е присъдата на Основния съд във Велес, след като полицията сезира съда за развяване на знамена на чужди държави, пише македонският “Утрински вестник”. Каров е наказан, че като организатор на проявата не е спазил закона за употреба на знамена, пише още вестникът.
Ето и какво гласят мненията във форума на вестника за този материал:
“Далеч от това да съм бугараш. Но като че съм виждал и някъде на друго място знаме на една друга съседна държава” /не цитираме по-нататък, защо – става ясно от следващото мнение/

“Драгане, пиши македонски, да те разберем, инак със смесицата на твоя сръбско-македонски – изглежда като гювеч”
“Така трябва, но това трябва да се направи и в западната частна Македония, където навсякъде се веят албански знамена, а държавното знаме не се издига дори на държавни празници. Не трябва да бъдеш за някого майка, а за други мащеха. Ако “съществува” закон за знамената, трябва да се прилага навсякъде”.
“Малко е за тоя идиот, изрод от типа на Т. Александров и В. Михайлов. Те нанесоха големи щети на Македония, и сега. Техните престъпления и убийства са по-големи от жертвите на комунизма. Техните убийства са между 3 500 и 4 000 македонци, а престъпленията на комунистите едва 1000. Несравнимо за един “Музей на ВМРО и жертвите на комунизма”.
“Грях е да се плаща глоба за бюста-паметник на Александров в нечий частен двор, а в същото време да има улици с имената на “славни” борци за македонската кауза като Велко Влахович, Едвард Кардел, Иво Лола Рибар. Александров е имал напълно същата идеология и методи като Делчев и Груев, единствено, че е имал “нещастието” да бъде по-млад и да действа по времето на сръбската окупация, а какво друго може да бъде в Македония борец срещу сърбите освен предател!? Ще дойде време, когато неговите сегашни екзекутори ще станат негови обожатели, които ще се оправдават, че винаги им е бил идол, само дето не са смеели да си кажат!”
“Ако някой може да пише на струмишки или щипски диалект, защо да не може и на кумановски. Не, това не е сръбско-македонски гювеч. А що се отнася до знамената, така и трябва, ако може да се веят албански знамена, защо да не могат и турски и български, па дори и японски”.
БЛИЦ припомня, че в Македония имената на Тодор Александров и Ванче Михайлов предизвикват силни страсти.
За Тодор Александров да припомним, че след края на Първата световна война през 1919 г. Т. Александров възстановява ВМРО. Той се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея.
Иван Михайлов пък поема ръководството на ВМРО в труден за организацията, и за българското национално-освободително дело в Македония, момент – след убийството на Тодор Александров през 1924 г. На практика той превежда организацията в периода между двете световни войни, провеждайки българска национална политика в Македония.
Да завършим с повторение на изречението от форума: “Какво друго може да бъде в Македония борец срещу сърбите, освен предател”.
Елка Василева, БЛИЦ