Кирил Петков искал арести, а дали е поискал подслушване?

"Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им казвам: “Нямаме време. Трябва да действаме така, че да имаме реални арести. Хората искат реални арести... Работи се. Надявам се скоро време да имаме сериозни арести - и по линия на “Булгаргаз”, и по всякакви други линии. Искаме да видим по линия на магистралите. По линия на енергетиката. По линия на магистралите Рашков работи много сериозно...". Тези думи на министър-председателя Кирил Петков, казани в негово интервю за превърналата се в официоз кабелна телевизия “Евроком”, шокираха политици, журналисти, наблюдатели и общественици, предава Trud.bg

И с право, защото показват тотално самозабравяне и опасно опиянение от властта, които са обсебили съзнанието на премиера, при това по-малко от два месеца откакто е на власт. Големият проблем се състои в лекотата, с която Кирил Петков говори публично за ограничаване на висши демократични ценности, каквото несъмнено е правото на свобода.

И точно, защото си позволява така демонстративно да сочи кой да бъде арестуван, “защото той и хората искали така”, то каква е гаранцията, че Петков вече не злоупотребява с правомощията, с които разполага като един от най-овластените хора в държавата. Изкушен ли е премиерът от това да следи, подслушва и разработва политическите си противници и конкурентите на близките до него олигарси? Очевидно... да!

На 5 януари 2022 г. правителствената информационна служба съобщи, че министър-председателят Кирил Петков лично ще контролира десет държавни агенции, четири от които имат отношение към приложението на специални разузнавателни средства (СРС), а три от тях и към т. нар. “външно наблюдение”, включващо проследяване, заснемане и други оперативни дейности.

С други думи шефовете на Държавна агенция “Национална сигурност” - вътрешното контраразузнаване, Държавна агенция “Разузнаване” - външното разузнаване и Държавна агенция “Технически операции” - службата за подслушване - са под прякото ръководство на министър-председателя. Петков обаче директно контролира и дейността на държавния орган, който само с едно свое решение, може да остави и трите служби без ръководство.

На подчинение на премиера е и Държавната комисия по сигурността на информацията, която дава достъп до тайни на висши държавни служители, вкл. и на ръководствата на ДАНС, ДАР и ДАТО. Всичко това дава на Петков на практика напълно безконтролната власт да изисква от специалните служби (почти) всичко, включително и да поставят “под контрол” всеки дръзнал да му се противопостави - опозиционни политици, висши държавни чиновници, магистрати, а дори и журналисти.

Как очаквате биха постъпили шефовете на трите специални служби в ситуация, при която този, който изисква от тях, контролира и органа, от когото зависи техния достъп до секретна информация? Във всеки момент премиерът може да поиска от ДКСИ някои от шефовете на специалните служби и най-вече на ДАТО да остане без достъп до класифицирана информация.

Достатъчен е един анонимен донос до ДАНС и бързо може да се окажеш неблагонадежден, като ДКСИ потвърди предложението на контраразузнаването за отнемане на допуска. Да, това може да срещне съпротивата на президента, който назначава с укази началниците на двете разузнавателни централи, но едва ли държавният глава ще се ангажира публично с тяхната защита, особено, ако медиите вече са научили, че въпросният шеф на спецслужба е с отнет достъп до класифицирана информация.

Със сигурност шефовете на специалните служби, сред които и ДАТО, са такива и, защото имат добър инстинкт за самосъхранение и знаят, че не трябва да отказват това, което един премиер би поискал от тях.

Знаят го и, защото схемата за отстрел на неудобен шеф на държавна структура вече бе приложена, при това с личното участие на министър-председателя. Когато се разбра, че Сотир Цацаров е подал оставка като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, бяха нужни по-малко от 24 часа, за да може достъпът му до класифицирана информация да бъде светкавично отнет. При това по стар и многократно проверяван казус.

Добре известно е, че министър-председателят няма познанията, за да може сам да използва на практика безграничния ресурс на службите за разправа с опонентите си. Но Кирил Петков разполага с Бойко Рашков - опитен играч от началото на прехода. Заради това и “Продължаваме промяната” припознаха бившия следовател като тяхната кандидатура за вътрешен министър. Рашков знае и как службите да подслушват и разработват “враговете на властта” (полу)законно или поне да не оставят следи.

Близостта на Рашков до Петков обуславя и твърденията за разрив в отношенията на вътрешния министър с президента. Факт е, че, макар да бе назначен за вицепремиер и вътрешен министър в двете служебни правителства на Румен Радев, а преди това и да бе за около година негов съветник по правни въпроси, от “Дондуков” 2 са останали разочаровани от редица действия на Рашков в МВР, включително и по кадрови въпроси.

Признанието на Кирил Петков, че “всяка седмица събира ДАНС и вътрешния министър”, за да иска арести от тях, изглежда повече като самопризнание за това, че от службите е поискано да “разработват” представители на политическата опозиция и икономическата конкуренция. А това никак не е трудно да се осъществи, при това без непременно да е противозаконно. Все пак Бойко Рашков знае как, нали в края на 2013 г. бе избран с гласовете на БСП и ДПС за първи председател на Националното бюро за контрол на специализирани разузнавателни средства.
Министър-председателят Кирил Петков трябва да отговори - има ли от началото на 2022 г. ръст на оперативните дела в ДАНС и МВР, по които на ДАТО е възложено подслушване на политици, общественици, бизнесмени и дори журналисти, вкарани в разработките като “неустановени” ползватели.

Именно по този добре познат за службите начин от съда се иска разрешение за подслушване на широк кръг телефонни номера с “неустановени” ползватели, като целта на искането е установяване на съпричастността на същите към разследването. “Неустановените” ползватели всъщност са добре известни на изпълнителите и най-вече на поръчителите на схемата.

В повечето случаи това са хора от политиката, съдебната власт, бизнеса и публичния живот на страната и чието директно подслушване би предизвикало скандал, който може да доведе дори до падане на правителство или най-малкото до отстраняване на вътрешния министър, или поне на шеф на секретна служба.

Обикновено “неустановените” ползватели са обект на подслушване за период от минимум 72-96 часа. Време достатъчно, за да се установи техният кръг от контакти, след което от съда се иска прекратяване на разрешението за прилагане на СРС. По този начин изпълнителите на схемата си гарантират дори и да бъде установено, че са подслушвали опозиционен депутат, съдия, прокурор, бизнесмен и т. н., нещо, за което би било немислимо да стане по законен ред, да се оправдаят, че или не са знаели на кого е въпросният номер, или са преустановили подслушването на мига, в който са установили кой всъщност е “неустановеният” ползвател.

Но това далеч не е всичко, защото след като са установили с кого най-често комуникира политик, магистрат, бизнесмен или журналист, службите могат да поискат по същата схема с “неустановените” ползватели нова серия разрешения от съда, което в крайна сметка ще им позволи да установят целия кръг от контакти на всеки нарочен за опонент на поръчителя на схемата, т. е. на властта.

За какво би могло да послужи разработването на депутат, журналист, бизнесмен или магистрат например? На база на събраната информация, ДАНС и МВР може да почнат дела срещу най-близките до всеки опонент на министър-председателя, например. А въпросната разработка на контраразузнаването, на службата за борба с организираната престъпност или на икономическата полиция, в даден момент може да се използва не толкова за разкриване на престъпление, каквото в повечето случаи изобщо няма, а за напълно нелегитимна цел, постигната обаче с държавен ресурс. А именно - за фабрикуването на компромати и очернящи кампании, които в крайна сметка управляващите могат да ползват в защита на своята власт в критичен за тях момент или за дискредитиране на неудобните ѝ.

Та, след призивът на Кирил Петков за арести, може би е време да чуем признанието от премиера - дали не се е изкушил да поиска от службите да подслушват опозиционни лидери, неудобни за властта интелектуалци, журналисти от критични медии и ръководителите на онези държавни институции, които все още не са превзети от “подмяната”!?