В началото на миналия век картата на Балканите е била прекроявана три пъти и трите пъти в полза на сърбите, благодарение на подкрепата точно на САЩ, Франция, Русия, Британия, казва Драшкович в интервю за сръбския вестник “Прес”.
В интервюто си Драшкович обяснява колко добра е била сръбската политика от началото на 20 век, резултат от която е и това трикратно прекрояване на картата на Балканите. БЛИЦ припомня какво по-точно се предполага, че има предвид Вук Драшкович.
Берлинският конгрес се провежда от 13 юни до 13 юли 1878 г. Немският канцлер Ото фон Бисмарк е избран за негов председател. Крайният резултат от конгреса е подписването на Берлинския договор, с който се ревизира Санстефанският предварителен договор. Докато са в Османската империя, всички българи живеят заедно в една държава. След Освобождението нещата обаче се променят. Българите са разделени на свободни, полусвободни и несвободни по геополитически причини. Ако България включи всички територии, населени с българи, тя ще стане най-голямата християнска държава на Балканите. Според Санстефанския прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя от 1878 г. България има около 170 хил. кв. км, докато Сърбия е с територия от 48 хил. кв. км, а Гърция – с 64 хил. кв. км. Освен това никоя друга балканска национална държава не се е изградила върху цялата си етническа територия. За Великите сили възродената с руски военни усилия България опасно засилва руските позиции на Балканите в продължаващата борба за Проливите. Тази клауза се оказва неприемлива и за Османската империя. Основната грижа на Берлинския конгрес, разбира се, не е съдбата на новоосвободените българи, а определянето на ново съотношение между Великите сили на Балканите. Затова не бива да изненадват големите промени в двустранните договорености от Сан Стефано от 3 март. Но за българите, наивно повярвали на мечтите си за национално обединение, те са тежък удар. Решенията на Берлинския конгрес за българите повеляват: Онези, които живеят в териториите между Дунав и Балкана и в Софийското поле, изграждат новата българска държава, наречена Княжество България. Княжеството остава васално на Османската империя, но по-скоро като формалност. Българите от южните територии – Тракийската равнина, също са откъснати от Османската империя, но не така категорично. Обособена е автономна област, наречена Източна Румелия. Останалите българи или са върнати под властта на султана (Беломорска и Одринска Тракия), или земите им са предадени на другите балкански държави: Поморавието – на Сърбия, Северна Добруджа – на Румъния. Най-жестоко са попарени надеждите за освобождение от османско владичество на българите в Македония.

Букурещкият договор за мир е подписан на 10 август 1913 г. от Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна, и България от друга. С него завършва неуспешната за България Междусъюзническа война. Договорът е изключително неблагоприятен за нашата страна и води до големи териториални загуби. Румъния придобива освен Силистра и останалата част от Южна Добруджа. Сърбия получава не само спорната зона, но и безспорната зона на Вардарска Македония с изключение на района на река Струмица. Гърция задържа Солун и хинтерланда му и присъединява Егейска Македония със Сяр, Драма и Кавала. От всичките земи, завоювани по време на Балканската война, България запазва само Западна Тракия и Струмица в Македония.
Ньойският договор от 1919 г. е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. /БЛИЦ