Кольо Парамов пред БЛИЦ: Бащата на Прокопиев събираше бутилки от трапезата на Тодор Живков
Утре ще стане опасно да си успял човек - улицата ще определи всеки, който има повече от един апартамент, за крадец и наглец!
<strong>- Г-н Парамов, в-к „ Капитал“ пусна своя вариант на служебно правителство. Там сте отразен като министър на финансите, но сте и отбелязан като „финансист на прикритие“.<br /> </strong> - Редакторите на „Капитал“ искат да ме унижат незаслужено. Преди три години, когато станах съветник на министър-председателя, организираха по указания на своя тогава господар Прокопиев дискредитирането ми. Аз отстъпих веднага. Но и Прокопиев загуби банков лиценз, загуби консулския си пост на Канада, изпадна в технически фалит и емигрира в Сингапур. Сега слугите на Прокопиев за пореден път се отнасят към мен безнравствено, напомняйки за работата ми някога на прикритие, елементаризирайки финансовата ми подготовка.<br /> <br /> В исторически план раждането на компрадорската буржоазия в България е съпроводено с лансирането и реализирането на кухи капиталисти. За такива обикновено се избираха хора с определена психонагласа и слугинско поведение. Те от своя страна се отнасят винаги към своите вече нови подчинени като слуги. Жалко за редакторите на „Капитал“, иначе много сериозен вестник. Когато разглеждаме подобно поведение, като това на Прокопиев, психолозите винаги акцентират на родовия план. Бащата на новия буржоа, на въпросния господин Иво, навремето събираше полупразните бутилки от пищната трапеза на Тодор Живков, като негов придворен управител. Оставеният спомен от огризките на държавната софра винаги напомня за своето съдържание и олицетворението за готовност на слугата. Той за цял живот оставя спомени по поведенческото мислене на тези титани, независимо вече дали са милионери, милиардери или тем подобни. Считам, че е време Галя, съпругата на Прокопиев, да вземе всичко в свои ръце. Иначе фамилията ще си създаде още повече врагове. Ако г-жа Галя не се сеща, да пита г-жа Моника Янова. И двете бяха много добри преди 18-20 години, надявам се и сега.<br /> <br /> Що се отнася до моята финансова подготовка от последните 25 години, други ще кажат. Подготвен съм за работа само към държавата. Не съм излъгал никого, не съм откраднал нищо, не дължа нищо на никого. Паритетът на моите отношения е бил винаги ясен и известен. Аз съм безкомпромисен защитник на функцията на държавата и налучквам, че идва моето време. Търпеливо и категорично изчаках цикъла на прехода, за да дойде времето, в което мога да бъда полезен. За последните 23-25 години натрупах доста информация, синтезирал съм доста анализи и конкретика, която би била полезна за България. Ако бъда допуснат политически и организационно, ще работя, ако не - не ми остава нищо друго освен да наблюдавам. Това са реалностите и никой не може да избяга от тях. Категоричен привърженик съм на социалдемократическите принципи и работя за тяхното утвърждаване.<br /> <br /> <strong>- Казахте,че българската буржоазия е компрадорска. Достатъчно изкривена или вече не толкова полезна за България?<br /> </strong> - Наскоро г-н Методи Андреев много удачно определи българските нови капиталисти и милионери като компрадори. И изобщо не е в грешна насока. Огромното разслоение сред народа ще изиграе очакваната от мен лоша шега на богатите хора. Утре ще стане опасно да си богат и успял човек. Българската политическа класа докара състоянието дотам да се стигне до абсолютното отрицание на успеха на индивида, вследствие на интелигентност, порядъчна работа, системен контрол и кадърност. Утре и в други ден улицата ще определи всеки, който има повече от един апартамент, за крадец и наглец. Наглостта на политическата класа и нейната крадливост за последните 15 години ще отнеме за дълго време всякакъв стабилитет, държавническо поведение и перспектива за сигурност. Идва редът и на тези, които се възползуваха от низостта на политическата класа - олигарсите. Тяхното битие на зрели, заможни и нахални люде е вече срутено. Тяхното бъдеще е заложено на сериозна несигурност, а много от тях ще предпочетат чужбина. Изобщо, част от характера на нас българите според мен е кодиран още преди преместването ни от Афганистан и Тибет насам. Ние сме отмъстително лично ангажирани, а и робството ни е предало друга оценъчна система. За нас успехът на другия е завист и тежест у мързеливия и страх за подценения. Нашият елит винаги се е подценявал, защото е оставал зависим от по-нисшите, по-наглите и по-слабограмотни хора. Вижте Костов, той гонеше до ликвидация умните до него и толерираше простака, лъжеца и онзи, който му даваше намек за пари. Вижте Станишев. За кого замени най-хубавите земи в България, кого направи богат? Вижте кого толерираше, кого чрез Р. Петков уговаряше, а в последствие фаворизираше. И когато се появи редът, те отказаха да го признаят, а с това ще загубят и всичко. Възстановяването на Шуменския затвор с нови по-съвременни условия като че ли е наред. И за удовлетворение или съжаление, няма да се разминем с него. Днес вече е ясно едно класическо политическо определение - Костов осъзна, че падането на Бойко Борисов е неговият политически край. Иване, защо не помисли по-рано за това?<br /> <br /> <strong>- Да поговорим малко за икономиката, за парите и икономическата перспектива на България. Много от хората, които Ви познават лично, считат, че сте добре запознат с тази материя.<br /> </strong> - В края на 1989 г. получих една нестандартна задача - да разработя голямата тема за участието на България в МВФ и Световната банка с перспективите и възможностите за това. Доста работих и в един момент се убедих, че левите му убеждения които са и до днес общовалидни, съвпадат с Джон Мейнард Кейнс. МВФ беше на обратната страна. Те елиминираха държавата и бюджетните разходи и твърдяха, че съкращаването им ще активизират пазарите към растеж. Днес МВФ се отказаха от старите си схващания и благодарение на икономистите си Жан-Карло Корсети, Андре Мейер и Жерно Мюлер, се върна към Кейнс. Това бе доказано математически, а изследователите въведоха така наречения „бюджетен мултипликатор“. За огромно мое съжаление Симеон Дянков това не можа да разбере. Той ограничаваше бюджетното стимулиране и това му изигра лоша перспектива. При нас е еврозоната с негъвкав валутен курс, липсата на бюджетно стимулиране води само до едно - рецесия. Между другото, това е доказано и от Бари Ейчънгрийн от калифорнийския Бъркли. Главното условие за излизане от криза е бюджетното стимулиране, с цената на всички модели и финансови инструменти. Днес в Европа работят по друг начин. Те съкращават бюджетните разходи и искат да върнат доверието в пазарите. Но няма растеж, няма и да има. Когато станах икономически съветник на министър-председателя, исках да препроектирам територията на Кейнс в български условия. Щях да настоявам грешната теория на Костов за задържане на бюджетните разходи да бъде отхвърлена, а мултипликаторите много високи. Това беше единственият начин да осигурим бързия растеж, добри доходи, активен пазар и потребление. Това не бе прието, Костов и Прокопиев ме изхвърлиха от Министерския съвет. А сега народът гладува! И ще гладува повече! Държавните разходи, които могат частично да заменят частните инвестиции, активизират растежа. И най-важното, икономистите от МВФ са изчислили, че номиналният валутен курс временно се стабилизира, но реалният се понижава. Без да осмислят главното, Костов и неговият папагал Димитров ме набедиха, че съм щял да свалям валутния борд. Кой съм аз? А нали валутният курс е фиксиран, и как е възможно Кольо Парамов сам, без парламента, да промени този валутен курс? Твърде простовато, че и нещо повече.<br /> <br /> <strong>- Но Вие наистина сте единственият в България, който доста време преди днес доказвахте, че валутния курс не съответства на обявения към лева.<br /> </strong> - Изразяването на мнение е професионална чест или риск за този, който го обявява. Ще бъдем свидетели на бъдещето и ще видим кой е рискувал или кой е бил точен. Бордът е бреме днес за България след 2006 година, но нямаме друг изход. Просто днес сме много малки, за да направим онова, което примерно прави Турция. Монетарният механизъм за една малка България е сложно и по-скоро експериментално дело. МВФ, след като видя първите две години резултатът в България, се отказа за въвеждането на борд в Русия, остави плаващия курс, дори се съгласи на т.нар. “широка валутна змия“. Експерименталната площадка - България, отвори очите на много западни специалисти относно нашите възможности, относно стабилитета на този тип държави с определен тип управление. За огромно съжаление нашата държава влезе по принуда в един огромен експеримент, и сега само парите на Европа трябва да ни извадят от бъдещето Тресавище. Утре, когато чехите и германците ни оставят ЕРП, и 20-30 други стратегически партньори си заминат на друг пазар, ще се огледаме вторично. Най-важният проблем за нас е икономическият растеж. Иска се сериозна организация за работа, а у нас сега няма система за организация на производство, пазар, а оттам и растеж. При нас е фундаментално сгрешена матрицата с ценообразуването, свързано с отчитането на трудовите и капиталовите разходи. Един пример - черешите през юни в Кюстендил се изкупуват за 40 стотинки, а на пазара в София са 2 лв. Пет пъти повече. Кой разрешава това? Защо България купува 67% от прясното мляко от Полша и Унгария? Защото няма крави?! Защо няма крави? Защото даваме 800 млн. субсидии ли? На кого ги даваме? Да произвеждат пшеница и да я изнасят, при това и да лъжат бюджета с ДДС. И плашат България с трактори! На кого са тези трактори? На латифундистите? Тези, които получават субсидии! Ами, ако тези които ядат хляба, скочат срещу латифундистите, какво ще стане? Идваме до проблема с производството и цените за краткосрочното равновесие. И за да не се обогатяват 500-600 други, трябва железен държавен ред. Но той е възможен с друг тип държава, която тепърва трябва да изграждаме. Борисов осмисли нуждата от тази държава, но наглостта победи. Защо? Защото нямаше пари!!!<br /> <br /> <strong>- Вие категорично, още по времето на Станишев, критикувахте правителството за “бюджетните излишъци“ и настоявахте за голям заем.<br /> </strong> - Който говори за бюджетен излишък във време на тотален паричен глад, той нищо не разбира от бюджет. Това е безумна и съвременна глупост, която днес е реализация на площада. Когато имаш бюджет на пълна заетост, равнището на евентуален бюджетен излишък не може да бъде сравняван с това при безработица от 10-13% и още 650 000-800 000 скрити безработни, при това роми. За целия преход у нас има броени хора, които имат информация относно кръгооборота на държавните разходи, свързани с данъците при определено равновесие на доходите и съвкупното търсене. Тази материя не е случайна, а много сериозна макроснимка на държавата за момента, в който се взема решението. Защото, ако Станишев беше държавник, щеше да вземе структурния заем при 1% лихва за стабилизация на борда, а “излишъците му“ щяха да отидат в стопанството. А не да остави 3 млрд. лв. неразплатена работа, а да отчита излишъци. Кого излъга Станишев? Излъга най-вече себе си и тепърва ще разбере що е то политическа класа. Голямата лъжа е не политическата мимикрия, а като бедността като свредел, който олигархията съчета с алогични действия по доходната политика. И тъй като олигархията взе връх между 2005 - 2009 година, последствията за стопанския ритъм в държавата са лоши. Паричното предлагане е в обратна пропорция на инициативата и крайният ефект в инвестицията. Нарушено е равновесието в паричния пазар и това до 2-3 месеца банките най-добре ще разберат. Всякакво аматьорско отношение към определени „златни“ правила във финансите, налагат винаги комбиниране на друг тип смесена парична и фискална политика. Ето това трябваше да осъзнае Дянков и особено Трайчо Трайков, когато беше икономически министър. Те не осъзнаха, че България се нуждае от “избутващия ефект“. В Америка този ефект на инвестициите е познат чрез определена фискална експанзия и сравнения върху пропорциите правителствени разходи - намалени данъци и високи лихвени проценти. У нас сме разменили местата на структурата в бюджета, затова политиците винаги го избиват на пропаганда, ала-бала изкази и в края на краищата на някакво откровено баламосване, съчетани с елементарни лъжи.<br /> <br /> <strong>- Вие винаги определяте дефицита като оптимален изход от тежката рецесия. С Дянков сте на противоположни мнения!<br /> </strong> - На 10 ноември 2012 година, по повод на годишнината от старта на промяната, публикувах един анализ със заглавие “Оцеляването на България”. Там дословно бях записал – “Държавата ни се намира в състояние на икономическа стагфлация. Може никой да не иска да признае, но жалката истина е тази. При регистрираната огромна стагнация, кредитна неустойчивост, взаимна задлъжнялост и висока безработица, при наличие на ограничени доходи и умишлено задържаща се проинфлация спирала, икономическият ръст не е възможен“.<br /> <br /> Работата с дефицита е сложна и специална материя. Дефицитът и държавният дълг са рамката на големия държавник. Милен Велчев и Орешарски не проумяха, че имаха идеално време за коренно различна доходна политика. Твърдя, че Дянков не успя да сравни възможностите на дефицита, защото не познава долните слоеве на българското общество. Ако беше си направил друга финансова матрица, примерно с 2.95% дефицит, и беше разплатил третото и четвъртото тримесечие на 2012 година по друг модел, днес паричното равновесие щеше да е друго. Ползуването на дефицита за развитие на стопанството и друга доходна база щеше да отпуши развитието на обращението. В последните 29 месеца ние се самозатваряхме в себе си в противоречието финансова стабилност, но без пазар. Защото свежите пари, нужни за нормалното парично обращение, не достигат, а паричните агрегати са с главата надолу. Унгарският министър да не е прост и елементарен? Той заяви на Европа -пропорцията ни е 350 евро минимална пенсия. Ние това не можем да направим, но определени компромиси с дефицита можем. Досега се свивахме, но сега ще бъдем принудени да похарчим далеч повече пари, много по-нецелесъобразно. Ще вземем и заеми. И то много повече и на по-висока лихва, защото ще ни го наложи животът. В случая животът е по-силен от всичко и налага нестандартни решения. Балансирането на бюджета е главната ни задача. Ние трябва да разберем, че дефицитът при рецесия и стагфлация не е толкова лош стил на финансиране на държавата. Малките дефицити до 1.5-2% от Милен Велчев досега не бяха страшни. Страшното дойде сега, защото никой не желаеше да вникне в търпението на народа към безпаричието му.<br /> <br /> <strong>- На този фон - случващото се на улицата днес, излиза, че е проекция или по-скоро неудовлетворение от политическата класа?<br /> </strong> - Ако младите продължат по елементарному, ще принудят да хитруват, ако не ползват такива като мен, ще гладуват, ако не уважават такива като приятелят ми - медикът проф. Яръмов, ще боледуват. Държавата ни е пред голяма криза към индивидуалното начало. Държавата ни се срутва заради втория прочит към липсата на уважение към индивидуалността и почит към моженето на отделните лидери .Окепазяването в политическата класа върви с пълна сила, а това ражда нейния срив и случайните лидери. Разграждането на държавата ни е на преден план и ако олигарсите не проумеят, че най-много ще загубят те от случайния тласък на гражданското общество, ще стане по-лошо. А то гражданското общество дали ще се изяви в пълна мяра или не, зависи от новите водачи. Новите водачи трябва да утвърдят себе си, трябва да се наложат зад целите на държавата, а тя зад потребностите на гражданите. И понеже и Костов, и Станишев не разбраха смисъла на лъжата на техните социолози, днес тръпнат от онази неразбория на улицата. Тази, която нито я предвидиха, нито я прогнозираха, когато раздаваха държавата на своите набедени “партайгеносе” и когато създадоха днешната олигархия. Не е лошо все пак да се види кой за първи път в България проговаря за първи път за олигархия и последваща криза заради нея. Днес тя вече е реалност и никой не може да се скрие зад елементарна лъжа. Днес България е изправена на ръба на пропастта.<br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ</strong>