Костадин Чакъров: Костов беше експерт на БСП, Луканов го изпрати в СДС

Когато предадоха Тодор Живков, той каза: „Е, тогава 2 метра в Орландовци, и при Мара Малеева!“

София, България 28 Септ. 2014, 09:54 26488 прочита 0 коментара

Костадин Чакъров: Костов беше експерт на БСП, Луканов го изпрати в СДС

25 март 1973 г. Тодор Живков по време на избори. Снимка: Иван Григоров

Съветникът на Първия разкрива истината за „червените куфарчета”!

Костадин Чакъров е председател на ЦК на Съюза на комунистите в България. Политически съветник на Тодор Живков и дъщеря му Людмила до 10 ноември 1989 г. Юрист по образование, преди промените последователно е първи секретар на ДКМС в родния си град Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник-завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Автор е на книгите &bdquo;Вторият етаж” и &bdquo;Нашествието на демократите”. В навечерието на 103-годишнината от рождението на бившия Първи, другарят Чакъров даде ексклузивно интервю за вестника на народа, в което направи анализ изминалите 25 години от падането на социалистическия строй, разкрива любопитни факти за комунистическата власт и изказва своите виждания за бъдещото на България. А ето и обещаното продължение: <hr /> - Значи казвате, че от Политбюро не са били играчи? - Трябва да ви кажа, че през социализма парите не бяха сила. Властта беше сила, защото тя даваше реализация. И пари да имаш през социализма, какво можеше да направиш? Не можеше да си купиш 5 апартамента, не можеш да си купиш имение на Ривиерата, не можеш да си купиш 2 мерцедеса, защото самият Живков, какъвто искате го наречете – падишах, султан, диктатор, той беше дяснофлангови. Вижте какво, аз с Живков бях по почти всички дела. Защо мълчат всички?! 5 години 300 души работиха по разследване по 5 държавни обвинения. Нито едно не издържа! 5 лева не намериха! Защото нямаше! Е, как Живков като няма, другите ще имат?! Как си представяте тази работа? - Може зад гърба му примерно… - Извинявам се, но тогава имаше Държавна сигурност, а в нея отдели, които работеха точно в тази насока. Всичко, свързано с богатство, имоти, изяви и т. н. – на всичко това се правеше пълна фотография. Трябва да ви кажа, че аз съм докладвал на Живков преписка за един, беше кандидат за министър, няма да му кажа името, който не отчел или забравил за 200 долара от някаква командировка. И те минават като укрити. А човекът с качества и т. н. &bdquo;Да се маха!” - Това беше реакцията на Тодор Живков. Не може, вика, ние да му дадем 5 милиарда долара да управлява, а той за 200 долара… Ядоса се. Викам му: &bdquo;Той е способен, обучен е...“. Няма, каза, ще сложа човек, който, ако не е научен, ще се научи, ако няма опит, ще придобие. Но най-важното е да е честен! Ако е честен, вика, той ще се оправи. Моралът беше мярката. Парите бяха като на Корейко милионера – можеш да ги къташ под възглавницата, защото не можеш да ги изкараш. Искам да ви кажа, че по онова време много хора изхвърчаха за подобни работи. Имаше първи секретари на окръжни комитети, които на рождени дни получаваха подаръци във вещи. Имаше един, дето беше взел 7 телевизора. Изхвърча само след 3 месеца, като се разбра в ЦК на БКП, че са му подарили и той не ги е върнал. Да беше ги дал поне на детски градини… А той ги осребрил. Аз това ви казвам – за 200 долара човекът не можа да стане министър… - Казвате, че Тодор Живков е бил морален човек… - Морален беше, разбира се. Тези хора все пак носеха един заряд от идеи. Там това поколение все пак са виждали смъртта в очите. Преминали са през някаква мъка, с лакти, с колене са преминали през една сурова система. Те бяха възпитани в този дух. Вече една част от тях, през 70-те и 80-те години, проявяваха нагласа да се устроят, ама много предпазливо. Имаше тогава взаимоспомагателна каса, в която се отделяха пари от заплатите, и който член на колектива има нужда – тегли безлихвен заем. И Тодор Живков също беше абониран за нея. Един от деловодството му беше завел 16 000 лева, натрупани за 10-15 години. И му ги носи след 89-та година. А той нямаше жилище и му казвам: &bdquo;Е, сега е моментът да вземете жилище“. А той: &bdquo;Какво?! Аз повече от 50 години съм бил в движение на знамето, на което е написано: &bdquo;Долу частната собственост“. Не мога сега, на стари години, да плюя на биографията и на миналото и да взема да купувам“. И добави: &bdquo;Е, другарите ще се погрижат все пак за една стая...“. А другарите нищо не правят, защото вече беше тръгнала вълната срещу него. &bdquo;Те, другарите, нищо не правят“, му казвам. И тогава той се ядоса и вика: &bdquo;Е, тогава 2 метра в Орландовци и при Мара Малеева!“. - Подля ли му някой вода тогава? - Няма такова нещо, обективната ситуация беше такава. И Западът, и Изтокът бяха срещу нас. Той не можеше да издържи Кой би издържал? Западът те натиска, Москва те предава, Горбачов те предава… - А вътре в партията? - Е, вътре в партията така наречените перестройчици. Всички ги знаят – Младенов, Луканов, Станишев. Добри Джуров после… Цялата група, абсолютно всички! На бърза ръка се приспособиха към т. нар. перестройчици и виждате докъде докараха България! Никой не каза защо Жан Виденов падна, какъв беше ударът срещу него… - Кажете вие… - Той тръгна с морална и социална мярка да прави реформа. Но беше късно. Беше спрял на Сорос парите. За издръжката на своите хора в България Сорос беше дал на Луканов 14 милиона долара, ако се не лъжа. И Виденов ги спря. Тогава започнаха големите битки и големите игри с валутните курсове. Доларът достигна 3000 лева. Изкупуваш с малко долари огромна левова парична маса, а като дойде служебното правителство, тази левова маса пък я превърнаха в долари, като валутните курсове вече са паднали пет пъти по-ниско. И изведнъж големите акули като Сорос излязоха с по 100–200 милиона чуждестранна валута на печалба. - Значи сблъсъкът е бил между Андрей Луканов и Жан Виденов, като Сорос се е явил една от причините? - Ами да - той беше един от хората, които се облагодетелстваха от този обратен процес на изкупуване на валута. - Да разбирам, че от тази машинация Сорос е направил милиони? - Около 150-200 милиона, казват специалистите банкери. И по този начин омаломощиха държавата. Но не беше само той, а и българската група… Статуквото беше много силно и Жан Виденов не можеше да се пребори. Вътре Луканов в партията работеше много здраво срещу него. Защото той загуби, отиде в периферията. Жан не му даде възможности, а той имаше големи апетити. Искаше да стане като Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия – б. а.). Искаше да ръководи "Топенерджи" на &bdquo;Газпром“. Той вече почти беше получил назначение, като Жан беше шеф на &bdquo;Топенерджи“ в България и го изолира отвсякъде. И въпреки че Луканов беше избран за ръководител на българо-руската комисия в парламента, поведението му го доведе до това, че Жан Виденов да му стане пръв противник. И той тръгна срещу него, а имаше добри позиции и в България, и в Русия. Така че срещу Жан тръгнаха и ангели, и дяволи, а той нямаше ресурс… - А иначе каква е била връзката и взаимодействието между Луканов и Джордж Сорос? - Луканов пусна Сорос в България, който изгради всичките си структури у нас по негово време. Луканов му даде едни 11 милиона. Или конкретно – освободи го да не плаща данъци в България, които бяха в този размер… Освободи го от данъци и оттам той спечели милиони долари. Това къде го има?! Защо не направите една справка какви пари пристигат за тези наши фондации и неправителствени организации? И да бъдат оповестени, за да се види за какво става дума. Е, Жан се опита това да го промени, обаче - уви… Но искам да ви кажа, че Луканов не беше лично корумпиран. Ако трябва на него да му се сърдим за нещо, то е за това, че имаше някаква своя собствена представа какво трябва да стане България. Той смяташе, че автоматично пазарната икономика решава всички въпроси на обществото. И се поддаде на всички тези &bdquo;чучулиги“, които дойдоха – Ран, Ът и т. н. Които пък преследваха свои цели – да удушат България. Е, удушиха я, като напред, вместо да вдигнат антибългарски, вдигнаха брутални антикомунистически лозунги. Луканов… все пак той като политик беше слаб, макар да имаше много информация, владееше много езици, но от дърветата не можеше да види гората. А истината беше проста: закривате си държавата, закривате си производствата, давате пазарите си на нас. Искаме ви пазарите и толкоз! Солженицин, между другото, има една мисъл, която може да бъде отправена тук. Той в края на живота си, след като живееше в Русия и стана националист, се провикна към Запада: &bdquo;Абе, аз мислех, че вие се борите с комунизма, а вие всъщност сте се борели с Русия…“. И у нас горе-долу е същото – уж искат да се бият с комунизма, а всъщност убиват България… - А ролята на Иван Костов? Проекция на Луканов ли е той? - Е, той Луканов го изпрати в СДС. Костов беше експерт на БСП. Участваше в програмата &bdquo;Ран-Ът“, но тъй като имаше голяма купчина от специалисти в &bdquo;лявото“, той го изпрати в &bdquo;дясното“, и аз съм свидетел, когато това се случи. Аз съм свидетел, когато Луканов го изпрати като експерт в СДС и така попадна той в &bdquo;дясното“. И аз не разбирам защо сега той се държи така брутално. И жена му е една брутална, партийна, комунистическа!… Въобще, това ми е много интересно... Вижте сега, понеже ме подсетихте за Костов – един офицер от Държавна сигурност има примерно 10-12 агенти в зависимост от това какво обслужва. Добре, Иван Костов е преподавал погрешни теории – марксистко-ленински. Но защо не му държат сметка така, както държат на тези, които са били в Държавна сигурност? Тоест, той е съсипал десетки, стотици студенти, като е станал доцент, писал дисертации и т.н. на ненаучни теории. Защо не си скъсаха дипломите?! Защо на всички тези &bdquo;червени“ професори, които станаха &bdquo;сини“ политолози, не им скъсаме дипломите? Защото те са били много по-опасни от един офицер от сигурността, защото са обучавали десетки, стотици хора! Защо към тях да не проявим лустрация? Костов е съзнавал, че е преподавал марксистко-ленински, ненаучни теории по техни думи, ама същевременно е получавал пари! Той е правил дисертации, писал е статии. Какъв е текстът в наказателния закон: &bdquo;Който съставя документ с невярно съдържание с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, се наказва за документна измама“. Т.е. те са били в условия на документна измама! Защо сега на Костов не му скъсаме дипломата? И не го прогоним, както гонят и искат да лустрират офицерите?! Защото той е съзнавал, че преподава марксистко-ленинска политикономия. Сега изведнъж станаха &bdquo;сини“ и гонят другите. А ти какъв си бил, бе, господин доцент, господин професор?! Всички са от катедри по научен комунизъм и по научни комунистически дисциплини. Обаче сега това за тях не се отнася. Отнася се само за офицерите. Откъде-накъде?! Така че ние с комунистите ще го поставим този въпрос на Костов – да си скъса дипломата. Аршинът трябва да е еднакъв. Откъде-накъде офицерът ще бъде виновен, а червеният доцент или професор, който пише и е растял в кариерата на ненаучни теории, не? Ами да си го признае, да си скъса дипломата и да започне да учи наново икономика! Но да започне от нулата! За всички се отнася това – научен комунизъм, политикономия, марксизъм, преподаватели, социолози… Всички тия са забравили кои са били и сега &bdquo;офицерите, та офицерите“. - А тези прословути куфарчета? - Не! Няма куфарчета. Вижте, да изкараш от банка куфарче… нали виждате как е при КТБ, която, въпреки че е частна – не забравяйте, че частникът може да направи нещо – но ето, пак се разбира. А онова бяха държавни банки. Значи там, за да излезеш с 5 лева, трябва да се подпишат 7-8 души. Тоест, първо трябва да вземе решение съветът на директорите, след това да мине през юриста, след това – през главния счетоводител, финансовите служби… едно 10-ина души трябва да има. А във всяка банка имаше служители на Четвърто централно управление на Държавна сигурност – икономическото. Е, как ще изкараш 5 лева?! Това е държавна банка! Айде частната, да кажем, собственикът ще извика счетоводителката. Но при оная система как ще изкараш пари в куфарчета в брой? Това е невъзможно! &bdquo;Куфарчето“ знаете ли какво беше? - Какво? - Това е метафора. Примерно – имаш да получаваш от Русия или арабския свят 100 милиона долара от някаква сделка. Тая сделка се дава на определено лице и то отива при съответния длъжник зад граница и казва: &bdquo;Ти ми дължиш, на българската държава, толкова. Сега, айде, ще ги редуцираме до 50 милиона – половината за теб, половината за мен“. И изчезва. А тъпанарите, седесарските, се радваха – закриваме Външнотърговска банка, закриваме Външно министерство… Всички, които имаха реалната информация, те ги закриха! И тази информация изчезна! И сега може да отидеш при един търговец на оръжие, на химия или на каквото щете, където е изнесена продукция със забавено плащане, и в рамките на година или 2-3 трябва да се върнат тези пари, отиваш и му казваш: &bdquo;Виж какво, тези пари ги няма – половината за теб, половината за мен“. Ама отива, който има информация, който има езикова подготовка, доверието, който е подписвал сделки. И тъй като вече няма министерство на външноикономическите връзки, няма външнотърговска банка и тоя Желю неграмотникът… радваха се, че нанасят удари на комунизма. Целият ни преход излезе една брутална гримаса. Те си мислят, че удрят комунизма. Не, не срещу комунизма, това е удар срещу България! Не е срещу Политбюро, а е срещу българския народ! Намериха си удобно оправдание и приковаха в страх българския народ. - Тоест- въпросните куфарчета са информация. Но кой разполага с тази информация? - Имена трудно могат да се кажат, но, хайде, ще ви дам един конкретен пример, макар и без имена. България имаше в банката на СИВ 18 милиона долара дял. СИВ се разпадна, банката се закри. Хайде, кажете: кой взе тези 18 милиона долара? Ето за това става дума! Това е &bdquo;куфарчето“! - Да проучиш информацията, каква е икономическата ситуация, и да направиш операцията по прехвърлянето на парите. Това е! - На практика &bdquo;куфарчетата“ са фалирането на различни структури, предприятия… - Всичко беше &bdquo;куфарче“. Но това, че Луканов е раздавал куфарчета с пари, е наивно. Той може да ти даде информация, което е 99 на 100 от успеха да получиш сумата. - Има ли все още някакви дългове и изнесени активи, които България може да събере? - Ами тях вече ги няма! Значи, ние имахме 1 милиард и 300 милиона валутен резерв в швейцарски банки. Официален. Милиард и 500 имахме от Ирак да получаваме. 500 милиона имахме от Либия. Около 300 милиона от арабския свят от оръжейни сделки, от Съветския съюз – и там си имахме също няколкостотин милиона. Общо имахме около 4 милиарда и половина да получаваме. Т.е., когато говорят, че България е имала дълг – към 10 ноември той беше 8,9 милиарда – това е брутният дълг. Оттам трябва да се приспадне тая сума, защото това е, което имаш да получаваш. Т.е. нетният дълг на България е бил 4,5 милиарда. Не говоря за златен резерв и т.н. Например тогава не беше продадена нито една тухла. На пристанището в Бургас бяхме закупили една линия от &bdquo;Даниели“. Това е една италианска металургична компания, на г-жа Даниели. И тя беше там. Стоя няколко години, видя се, че няма кой да я прави, и я продадоха. Мисля, че на Гърция, в &bdquo;Стомана Перник“. Тя струваше 400 милиона долара! Металургична линия с най-висока степен на автоматизация и компютризация. И я продадоха някъде за 36 милиона. Това е нещастието! Но, за съжаление, българският народ, докато вдене, докато впрегне да се ядоса… Не знам, ще бъде необратимо... - Чел съм за вас, че сте познавали и сте били близък с Людмила Живкова...? - Не, не съм бил близък с нея. Само веднъж имахме контакт в Москва. Тя беше доста активна жена, имаше много контакти, това е истина. - Мистерията около нейната смърт – някои казват, че е убита, други казват други неща… - Не, не, оставете – чист медицински нещастен случай. Тя имаше непрекъснато главоболие от катастрофата, което се засилваше, утихваше и т.н. Имаше силна, силна преумора, особено изтощителен режим – нехранителен, нездравословен, не спазваше лекарски предписания… Всичко друго са идиотизми – че Брежнев я убил, че баща й я убил… Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ