Костадинов: Мой съпартиец е с канадско гражданство, отказът не става само с декларация

Лидерът на ПП "Възраждане" Костадин Костадинов разказа във фейсбук за свой съпратиец, който също е с канадско гражданство и трудния му път да се откаже от него. Повод за разаказа на Костадинов е широко обсъжданата тема по случая с двойното гражданство на Кирил Петков.

Ето какво пише лидерът на партията:

  Климент Шопов е мой приятел, съмишленик и председател на Възраждане в Сливен. Той е млад, още няма 30 години, завършил е висшето си образование в Канада, върнал се е в България преди 2 години и избрал да живее и работи тук. Като изключително кадърен млад мъж и добър българин на него беше гласувано доверие да поведе листата на Възраждане в града на войводите.

Само че когато му го съобщихме, Климент отказа. Причината - Климент има канадско гражданство. Аз не се отказах толкова лесно и го помолих да се откаже от него, за да го кандидатираме. Той обаче ми отвърна следното - по канадското законодателство процедурата отнема месеци, като се започва с поредица от декларации, първата от което е заявление, че вече не живееш постоянно в Канада.

Климент в момента е в точно такава процедура и още чака. За мое и наше общо съжаление се наложи да се лишим от него в листите си. Засега. Сега си представете, че го бяхме вписали в листите си саво на базата на започнатата от него процедура. Няма нужда да си представяме какво щеше да се случи - просто ЦИК щеше да го изхвърли от листата. Разбира се тогава нямаше да има реки от сълзи и други телесни течности за него в социалните мрежи - той е от Възраждане, и поради това никой нямаше да се застъпи за него.

А ако си мислите, че нямаше да го изхвърлят, недейте. Имахме подобен казус с друг наш член, Димитър Александров, който заради майка си, която е полякиня, има и полско гражданство. Той беше в листата ни в Силистра, но ЦИК го изхвърли от нея без да се церемони. Такъв е законът и ние се примирихме.

В случая с Александров никой и никъде не обясни как закона и конституцията в този случай не бива да се спазват. Просто никой не му обърна внимание. Пиша всичко това, защото вече седмица ни занимават с бразилската драма на канадския гражданин Кирил Петков.

В тази връзка искам да добавя е още нещо - Климент е роден в Канада, защото родителите му са политически емигранти! За първи път е дошъл в България години по-късно, никога не е ходил в българско училище у нас, на практика целият му живот е минал там.

Въпреки това българският му е брилянтен - не само говоримо, но и писмено! Само че законът за него важи, и той не може да е депутат, а за Петков не важи, или поне се настоява да не важи. Защо? Не е достойно да има двойни стандарти, и се надявам тези българи, които безкритично защитават Петков, да го осъзнаят. Защото в крайна сметка казусът с чуждото гражданство е най-вече морален.

Климент не ме излъга, когато ми каза каква е процедурата за отказ от канадско гражданство, но Петков не е казал това на президента, макар че съм сигурен, че го е знаел. Изводите оставям на вас.

Иначе основната причина ние от Възраждане да не одобряваме фигурата на министъра е политиката, а не личността му. Категорично сме срещу премахването на българската валута, чуждият контрол върху българските пари, задължителната ваксинация, назначаването на хора на Прокопиев в администрацията - все неща, които Петков застъпва.

Да не говорим, че генезисът на министъра показва ясно, че той е един от хилядите агенти за влияние на САЩ у нас, внимателно отглеждани в почти оранжерийни условия до момента, в който бъдат активирани. Не ви ли стана странно как така американският президент Байдън в приветствието си до инициативата "Триморие" в София открои имената само на двама български политици - Радев и Петков?

Същият Радев, който назначи Петков. Крайно време е нашият народ да мисли с мозъка, а не със сърцето си. Политиката трябва да борави с факти, не с емоции. Вчера няколко души ме питаха защо не харесвам Петков - аз им обясних, че не харесвам политиката му, защото не се различава от тази на соросоидите преди него.

По същия начин през 2009 ме питаха защо не харесвам Борисов, през 2005 защо не харесвам Сидеров, през 2001 защо не харесвам Сакскобургготски, през 1997 защо не харесвам Костов. Една и съща история, една и съща грешка... "Целите сме изгорели от парене и пак не сме се научили да духаме". Надявам се с тези думи на великия българин Левски да ме разберете най-добре какво искам да ви кажа.