Кой (му) плаща масрафа? Бойко Ноев цъфти всеки ден в тв ефира, пробутва хибридки с руски привкус

Тъмен костюм, вратовръзка, очила и прическа тип „танкист“. С присвити очи и рязък назидателен тон, агентът на комунистическото военно разузнаване РУМНО Бойко Ноев, обикаля отново тв студиата на националните телевизии и в най-гледаното време се изказва като последна инстанция по въпроси като „Лукойл“, дерогация, Русия, петрол, газ, отравяне, взривове, „Дунарит“, прокуратура, сглобка, Бойко Борисов, Делян Пеевски, ДПС.... Дава съвети на Ахмед Доган, определя кой може да бъде санкциониран и на кого санкцията не може да бъде свалена.

Ще кажете – какво толкова, защо пък не? Човекът е бивш военен министър и бивш посланик на България в НАТО и като го поканят като „експерт“, се отзовава и коментира. Да, само че, както се казваше в един популярен сериал, совите не са това, което са. По простата причина, че ако бивш служител по трудов договор във фирмата на Цветан Василев „Бромак“ и същевременно пръв приятел на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, цъфне в неделя при Лора Крумова, а в четвъртък се намести удобно на стола срещу Цветанка Ризова, историята вече силно намирисва. На какво ли? Мирише на лобизъм, на купуване „под масата“ на телевизионен ефир и на продажна, а уж „независима“, журналистика.

Всъщност, когато работодателят на Бойко Ноев – Цветан Василев, е дал само няколко дни преди това също две нагласени тв „интервюта“ – при това едното при агента на Държавна сигурност Веселин Дремджиев и говори по „темите“ по които говори и Ноев, нещата съвсем си идват на мястото – свидетели сме на поредната хибридна атака, организирана от дуета Василев-Гебрев. Който дует отмъкна един от най-големите военни заводи на Балканите - „Дунарит“ под носа на държавата, после се опита да пришие тази кражба на други, а седем години по-късно още води война с хората, които се опитаха да попречат на далаверата им и продължава да хвърля прах в очите на обществото.

Вчера в „Лице в лице“ по бТВ Бойко Ноев се загрижил за „Лукойл“ и тръби в ефир как това било стратегическо предприятие и държавата трябвала да си го „откупи“ обратно и да контролира производството.

Първо, това е чиста проба висш цинизъм. Защото същият Ноев беше министър в правителството на Иван Костов, а това правителство извърши едно от най-големите национални предателства в новата ни история, подарявайки „Нефтохим Бургас“ именно на руската държава и „Лукойл“. При това го подари за мижавите 101 милиона долара, от които само 81 милиона бяха платени ефективно, а тогава по най-груби сметки цената на „Нефтохим“ възлизаше на минимум 1.5 милиарда долара! И при положение, че за сравнение няколко години по-късно по-малката по обем на производство сръбска рафинерия NIS, беше продадена седем пъти по-скъпо. Така че вместо в четвъртък вечер Цветанка Ризова да го гледа умно и да кима, не беше зле да го попита защо неговото, на Бойко Ноев правителство, извърши това предателство и връчи в ръцете на руснаците енергийни лостове за влияние, от които повече от две десетилетия България все още не може да се отърве, та са налага сега да си „откупва“ „Лукойл“. Защото помним, че тогава Костов хариза не само „Нефтохим“ на руснаците, ами остави в ръцете на руски „бизнесмен“ в добавка и държавната „Петрол“, с нейните 80 петролни бази и 445 бензиностанции в цялата страна... Тоест на практика „демократа“ и „евроатлантика“ Костов даде на Русия пълния контрол върху горивата в България.

Второ, според Ноев сега имало „фалшив евроатлантизъм“ от страна на Борисов и Пеевски и това си личало от желанието им за премахването на „някаква си дерогация“, при това веднага. Ти да видиш! Ето го и разковничето защо Бойко Ноев и подобните му, дефилират из студиата тези дни. Защото точно премахването на „някаквата си дерогация“, за което настояват Пеевски и Борисов, всъщност стяга чепика на русофилите в България. Обяснимо, тъй като сега печалбите от преработката на руския нефт остават за Русия, която с тях финансира инвазията си в Украйна и именно това кранче се опитват да спрат ДПС и ГЕРБ в лицето на Пеeвски и Борисов.

Така че когато Бойко Ноев приказва (а чрез него и менторите му Цветан Василев и Емилиян Гебрев), червената ефирна лампа веднага светва за зрителите с надпис „Говорит Москва“. И не само светва, но и припомня на обществото много нелицеприятни факти от биографията на Ноев, Василев и Гебрев, отново свързани с Русия и руското влияние у нас върху стратегически за националната ни сигурност обекти.

Защото сагата „Дунарит“, в която това трио има основна роля, ще остане в учебниците като пример как с престъпно мислене, наглост и медиен комфорт, можеш да присвоиш всичко в държавата. И трябва постоянно да бъде припомняна всеки път, когато някой от тримата другари заговори за „руско влияние“ и хибридства безнаказано по тази тема под благосклонния поглед на Лора Крумова, Цветанка Ризова или на някой друг „независим“ журналист.

Историята е кратка, но затова пък съдържателна. През 2015г. Василев подари на руския олигарх Константин Малофеев, чрез пионката му Пиер Луврие, накуп „Дунарит“, „Авионамс“, БТК, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл – тоест активи за над милиард евро придобити с пари на изгорелите вложители в КТБ, срещу 1 евро, а когато подлата им схема беше разкрита, активите се отправиха към друго подставено лице на Малофеев – Дмитрий Косарев. След като обаче в медиите изтече скандален договор между Василев и Косарев, че целта е била всичко да бъде продадено, а печалбата - разделена между тях, през 2016г. на сцената излезе Гебрев, представян като „ново“ лице – инвеститор, на който да бъде харизан „Дунарит“. От тогава та и до ден днешен Гебрев твърди, че бил „собственик“, което правно по никакъв начин не може да се случи, тъй като акциите на дружеството са запорирани още през 2015-та от държавата в лицето на КПКОНПИ и НАП и няма как да му бъдат „продадени“ от когото и да било. Но вместо всички да питат как така Гебрев присвои „Дунарит“ с помощта на Василев без никакво основание, новият „собственик“ пробутва вече седем години на обществото – лично и чрез говорители като Бойко Ноев, скалъпената версия, че бил отровен през 2015г. именно заради интереса си към русенския завод. Нищо, че дори Христо Грозев от сайта „Белингкат“ отдавна посече лъжите на Ноев и заяви, че в отравянето на Гебрев са замесени руските тайни служби, но това е станало не заради „Дунарит“, а заради недоволството на руската страна и на негови конкуренти, от търговската дейност на Гебрев (фирмата „Емко“ на Гебрев е била доставчик на оръжие за Украйна).

Колкото до „фалшивия“ евроатлантизъм, в който Бойко Ноев обвинява Пеевски и ДПС (съвсем в стила на комунистическите агенти – без доказателства), достатъчно е да си припомним какво направи тази партия в лицето на Пеевски само за последната година и какво направи самият Ноев, да не говорим за менторите му. За последните е ясно – нищо не направиха, но за Пеевски и ДПС  списъкът е много дълъг. Защото именно с подписа на Пеевски България предостави и продължава да предоставя на Украйна въоръжение, благодарение на него страната ни си върна контрола върху нефтеното пристанище „Росенец“, с негово дейно участие въпросната дерогация от забраната за внос и преработка на руски петрол най-после ще бъде прекратена, на Пеевски са и сигналите до прокуратурата и ДАНС относно съмнителните придобивания на български имоти от руснаци, пак негов е законът за ограничаване на корозивните руски капитали в България и т.н. и т.н. Все неща, които не само не са „фалшив евроатлантизъм“, но и здраво бъркат в здравето на отявлените русофили.

Така че толкова за Бойко Ноев, за хибридните му нелепости и за харченето на скъпо ефирно време. А кой плаща масрафа за него, не е трудно човек да се досети – същите хора, които толкова години отклоняваха вниманието на обществото от собствените си кражби и от собствената си любов към Русия, пришивайки ги на други. Но номерът им отдавна вече не минава.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук