Кунева: България е рискова страна, затова да работи

Когато една страна има проблеми с правосъдната си система и висок корупционен индекс, то тя е рискова. Репутацията бавно се изгражда, особено когато е разклатена. Така еврокомисарят Меглена Кунева коментира решението на ЕК да спре финансирането по програма ФАР, предаде репортер на Агенция БЛИЦ. Тя беше категорична, че диалогът между България и ЕК продължава и доказателство за това е и посещението на генералния директор на дирекция “Разширяване” към ЕС Майкъл Лий.

Майкъл Лий ще помогне да се изяснят всички нюанси на взетото решение от комисията, заяви Кунева. Тя обаче подчерта, че правилата на ЕС важат за всички, а те не са специални за България. По думите й ние имаме интерес средствата да се усвояват прозрачно и точно. В тази връзка трябва да приемем непрекъснатите проверки и да продължим да работим, категорична беше еврокомисарят на годината.

Необходимо е да се концентрираме върху тези недостатъци, защото през следващата година ще има финансиране от кохезионния фонд на ЕК заради финансовата криза, което ще възлиза на 6 млрд. евро. България бързо трябва да си настрои приоритетите, за да се възползва от кризата, посъветва още Кунева. Според нея добрите резултати няма да закъснеят, ако постоянстваме и достигнем нивото, приемливо и за България, и за ЕК. Според нея е нужно пълна прозрачност на обществените поръчки по проектите, контрол на финансирането и бързо приключване в съда на отделните случаи, като са необходими и осъдителни присъди, категорична беше Кунева.

В тази връзка тя посочи и проблемите на потребителите, които има в страната ни. Най-честите оплаквания са в областта на услугите, електроенергията и парното. България често поставя ЕК в абсурдна ситуация. Има решения, които са добри и са в полза на потребителите, както премахването на отчитането на тока на три месеца, но то не се изпълнява. Топката е в публичните власти, коментира комисарят за защита на потребителите в ЕС. Тя посочи, че у нас не се правят изследвания за нагласите на потребителите, как той се чувства на пазара, което по-думите й е много по-силен индикатор за състоянието на пазара, отколкото бизнеса.
Според проучване на ЕК относно повишаването на доверието на потребителите към пазара половината от европейците казват, че имат доверие, като в Холандия този процент е 79. България е на най-ниското ниво – само 13% смятат, че съществуващите мерки за защита им осигуряват сигурност. А мерките са едни и същи за целия ЕС, посочи Кунева. В България е най-нисък процентът и на хората, които си търсят правата /само 2%, срещу 34% в Швеция. Причината е, че у нас липсва доверие в публичния сектор, няма организация, която българите да припознават, че ще им защити правата при нарушения, липсва доверие в пазара и съдебната система, обясни резултатите еврокомисарят.
Относно възможностите за промяна на доставчика при различни услуги 28% от европейците са се възползвали от това. В България е само 9%, като при смяната хората не отчитат по-добро качество на услугата и по-ниски цени.
Относно безопасността на стоките един от двама европейци го определят като значим фактор при покупката на стока. В България този процент е 26. Страната ни е на последно място и при възползването на трансгранични услуги като закупуването на самолетни билети от друга европейска страна – само 6%.
Искам да видя пазара чист, заяви в коментар на данните Кунева. Тя беше категорична, че в условия на криза изследванията на нагласите на потребителите е ценен източник на информация как функционира пазарът и къде има нередности. Тя беше категорична, че са необходими огромни усилия в тази насока. Петя Шекерлетова, БЛИЦ