Ако потребителите знаеха какви рискове поемат, когато взимат банков кредит, нямаше да се стигне до криза, смята еврокомисарят Меглена Кунева. Това е един голям урок за световната икономика, казва тя в интервю за БЛИЦ
-Комисар Кунева, вие отговаряте за правата на потребители, как според Вас могат да бъдат защитени те в условията на финансова криза?

Кризата вече е тук и в различните страни има различни проявления и силата й е различна. Трябва да си дадем сметка, че има неща, които не могат да се поправят и заради това е много важно законите да действат добре и да има оценка на риска, за да не се стига да такава ситуация. Не можем да не сме откровени в оценката си и да признаем, че не всичко, което тази криза носи в Европа, може да бъде върнато назад. Потребителите и пазарът са подложени на реален риск и има рани, които са направени и ще останат, въпросът е да ги излекуваме по – бързо и да не ги допускаме за в бъдеще. Прие се един по-висок праг на защита на влоговете в банките. За България това касае 98 процента от хората, но това не дава отговор на въпроса какво става със загубените работни места, с кредитите, с бизнеса, защото една много голяма част от въпросите, които са икономически, ще ударят гражданите, а те са потребители и не можем да му казваме да употребява, ако той не вярва, не трябва да дава доверието си, ако не е убеден в пазара. Има много предупредителни сигнали, преди да се стигне до кризата. Ако мерехме доверието на потребителите години наред, нямаше да се стигне до тази криза, ако имаше по- добра информация какво означава, когато взимаш заем или дори да бъдеш предпазен да вземеш заем, който не може да изплатиш, то нямаше да се стигне дотук. Това е голям урок, който световната икономика учи. Другият голям урок е, че не можем да се спасим поединично.

-Кои са най- нарушаваните потребителски права?

Правата ни са гарантирани през договорите, които имаме с доставчиците на стоки и услуги. Има една част от права, които сякаш не искаме да използваме. Например правото на избор. Това е да смениш доставчика си, ако не си доволен, да избереш компания, да видиш кой ти предлага по – добър пакет. Продуктите вече са толкава сложни, че ако нямаш специална подготовка, не можеш да избереш, защото не знаеш какво ти предлагат, а от това се възползват лошите, нечестните търговци, защото информацията е мъглива и те държат като крепостен потребител. Има сектори, в които тава се случва. Лесно е да се ориентираш за мобилните оператори и интернет доставчиците, но по отношение на енергетиката, на транспорта, на банките това не е така. При банките има огромна писмена работа, която трябва да извърши клиентът. Банките приеха свой кодекс на поведение, които ще е в сила от 1 ноември тази година и е хубаво, когато се включва бизнесът при установяване на практики. Така е по- лесно, защото законодателството изисква време. Ако има сътрудничество с бизнеса и силни потребителски организации, нещата могат да станат по – бързи и едновременно с това бизнесът трябва да знае, че регулаторът, който и да е той, не е без зъби. Искаме прозрачни, ясни сметки за ток и бизнесът трябва да каже как да изглеждат те и да слуша потребителите.

- Кога да очакваме сметките за ток да станат разбираеми за потребителите и да изглеждат по един и същи начин във всички страни от Европейския съюз?

Имаме още 2 работни груби и през юни ще имаме предложения как да изглежда сметката. Бизнесът участва в разработването, преговорете са много трудни и очаквам да се постигне съгласие, че това ще е общата форма и до края на годината това да стане факт. Компаниите имат свои интереси, но нещата са ясно казани и има логиката за тях. Има рамката на евродиректива, която иска ясни сметки за ток и аз няма да отстъпя от нея.
В България бизнесът не пое кампания за изясняване на сметките за ток, въпреки че обеща, че ще това ще се случи преди година. Мина времето, когото бяхме просто купувачи, потребители сме вече, можем да се сравняваме с другите страни и това е най- голямата полза от членството ни в ЕС.

- Как оценявате дейността на потребителските организации в България?

Има страни, които инвестират в политиката за
защита на потребителите 10 – 15 пъти повече от България. Това е добра инвестиция, защото се изплаща на държавата. Сега в условията на криза ще има свиване на публичните разходи и администрация ще подлежи на преоценка. Трябва да има има контрол, мониторинг на пазара. За да може да върви както трябва, пазарът трябва да бъде наблюдаван, ако това става само през публичните органи, които се плащат от държавния бюджет при един трудно напредващ пазар, какъвто е нашият, трябва да удесеторим контрола, за да сме сигурни в него. Ако обаче има силни потребителски организации, те могат много по-ефективно да се заемат с тази работа. Могат да правят лабораторни тестове, да свършат огромна рабата, която сега се пада на администрацията. Държавната комисия за защита на потребителите е от 180 човека, как да проверят пазара толкова хора? Ако вложим в потребителските организации и култура, ще се намери нов баланс и на публичните разходи, струва си да се направи това.
Бих искала да видя много повече инвестиции в тази политика, а не нещо временно. Това е реална икономическа политика и ако гражданите чувстват ,че не са забравени, те ще имат повече доверие в държавата и когато кажем, че либерализираме пазара, хората ще се възползват от това, а няма да се страхуват.

-От известно време в България върви скандал във връзка с производство на млечни и местни продукти, в които се влагат съставки, които според някои специалисти са вредни. Има ли евродиректива, която да гарантира, че не ядем опасни продукти?

Има европейска директива, която казва какво точно се влага в определени продукти.
Палмовото масло не е вредно според изследванията на ЕК. Но трябва да се знае къде какво има, защото има хора с алергии. В България много отдавна се използва палмово масло, още в сирене “Дунавия” е използвано като съставка.
Месо на 20 години не може да ядем, но това зависи от българските власти.
При хранителните продукти контролът на пазара е много по-добър от другите стоки и услугите. Всяко предприятия за млечни и месни продукти има по един наместинк, който следи за качеството и проверява рецептурите. Спорът за това кое е безопасно и кое не в храните го въртим вече три месеца, но някой да е казал кои са фирмите? Трябва да се каже кои са предприятията и да се обясни кои за затворени, кои са наказани. Има и друг момент, ами ако това е война вътре в сектора? Ако всъщност искат да изтикат от пазара тези, които произвеждат с палмово масло, за сметка на други? Ние като потребители не можем да знаем и заради това трябва да има отговорност.

- Случват ли се в другите страни от съюза подобни скандали?

Непрекъснато. Хората са изключително внимателни. Сега тече един спор за солта в немския хляб. Ние искаме да я забраним, те обаче искат да има сол в хляба. В ЕК смятаме, че това е много нездравословна, те пък настояват да има сол, защото е традиция.

- На 15 март е Световния ден на потребителя, имаме ли повод за положителна равносметка на 10 – та годишнина?

Това е политика, която има своя тежест във вътрешния пазар. Не всичко е съвършено обаче защото целият пазар се променя.
Потребите вече знаят правата си, как да върнат стоката, какво е дефектна стока и кога можеш да я върнеш. Сега голямото предизвикателство е в областта на услугите, защото те са тези, които създават добавена стойност, те са тези, които ще продължават да се развиват. 80 процента от БВП се дължи на услугите и е недопустимо да имаме толкова висока степен на недоволство от качеството на услугите в Европа. Преди 2 години за първи път започнах наблюдение на пазара от гледна точка на потребителите. Вътрешният пазар, ако действа добре за бизнеса и има конкуренция, се очаква да е добър и за потребителите. Обаче какво означава доставянето на енергийна услуги, на финансови или на транспортни - потребите са изключително недоволни от тях. Често тези услуги имат и монопол и затова има и регулатори, но ние не можем да стоим настрана. Има още какво да се направи, темата сега е с много по-голяма тежест отколкото преди три години./Камелия Цветанова