Лебедовата песен на Христо Иванов

Проваленият министър на правосъдието и лидер на партия "Да, България", бързо набрала популярност като "ДАЙ, България" Христо Иванов изживява своите последни дни на политическата сцена. Усетил, че краят му наближава, той организира партизански акции, внася подписки, доклади и доноси и истерично търси медийното вниманиие. 

Лабилното поведение на Иванов е напълно обяснимо. Той вижда страха в очите на своите ментори Иван Костов и Иво Прокопиев, които ще трябва да отговарят за бандитската приватизация, от която са се облагодетелствали лично и са осигурили родата до девето коляно. Примката се затяга, маските са паднали, доверието, според социолозите, се топи като майски сняг и партизаните слизат от гората. 

КОЙ е Христо Иванов - истинската биография 

Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛаГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина, и дори държи надгробно слово на погребението ѝ.

Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в жк „Гео Милев“. Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин“.

Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при тогавашния председател на БСП Михаил Миков да търси подкрепа за идеите му, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява.

По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра-протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде скрито – също.  

Харесан от щедрите американски фондации

Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой?

Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на бъдещия министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-ра) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформа в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се осъществяват чрез безсмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.

През 2006 г. Христо Иванов става програмен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и...толкоз. Преливане от пусто в празно.

Грантовете - източник на доходи. Нито ден трудов стаж

Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото.

През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила.

Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигурност. И гръмва първият скандал около личността му.Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден.

Защо пък Христо Бойкикев, богослов?

Има и още един любопитен факт от странната фамилна история - в периода 2006-2011 г. Христо Иванов печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, които подписва с фамилията на майка си - Бойкикев. Във визитката му за в. "Сега", където през 2008-а е публикуван разказът му „Дарът“, е отбелязано „Учил е богословие, завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил и като строителен работник.“ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението - майката е силно религиозна, а синът учи богословие.

Корпоративната връзка с Плевнелиев

През 2014-а президентът Плевнелиев, незнайно по какви критерии, незнайно заради какви заслуги, изненадващо назначава никога непрактикувалия като юрист Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки!

Така един човек, дошъл от нищото, без професионален опит, без подготовка, без административен капацитет се издига до един от най-висшите държавни постове. Активът му в неправителствения сектор буди основателни съмнения относно компетентността му, а скандалът с отнетите адвокатски права удря и по почтенността му.

И все пак може да намерим отговор на сакралния въпрос - защо изборът на Плевнелиев за правосъден министър пада именно на Христо Иванов. Професор Георги Близнашки разказва, че когато президентът му предлага да оглави служебното правителство, той отначало отказва. Приема 10 дни по-късно, когато Плевнелиев вече е съставил кабинета и бърза с неговото огласяване. Коментирайки екипа си, бъдещият служебен премиер успява да отхвърли само кандидатурата на социолога Димитър Димитров за министър, който да отговаря за изборите.

Когато погледът му стига до „правосъден министър“ - името на Христо Иванов в първия момент нищо не му говори. По-късно разбира, че това е синът на Мария Бойкикева, която той добре познава, но „вече е късно“. А и не било удобно да се противопостави на кандидатурата на още един министър, предложен на президента. Така синът на Мария Бойкикева поема по стълбата на властта.

„Христо Иванов е творение на президента Росен Плевнелиев. Не аз, той го назначи в кабинета. Аз изразих своите съмнения, с оглед на неговите компетенции, но той ми го наложи", признава след време Близнашки. И подчертава това, което и сега, и тогава е стряскащ факт по отношение подбора на висшата държавна номенклатура: „Христо Иванов няма един работен ден. Той нанесе непоправими щети във времето, в което беше министър, но хората дадоха оценката си за него, вадейки го от парламента“.

Има нещо много важно - пряката корпоративна връзка с президента. Тя минава през Българския институт за правни инициативи - БИПИ, чийто програмен директор до назначаването му за министър е именно Христо Иванов. Изпълнителен директор на БИПИ е юристът Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер. Освен тази връзка, Христо и Биляна са съдружници във фирмата „Били консултинг“ с предмет на дейност „Консултантска дейност, закупуване на предприятия или части от тях”.

Братът на Биляна Вегертседер - Ангел Стефанов Гяуров, също юрист, става управител на „Бизнес парк София“, след като бизнесменът Росен Плевнелиев влиза в изпълнителната власт през 2009 година. Ангел Гяуров е свързан и с "Алфа финанс холдинг"(АФХ) на издателя на вестник "Капитал" Иво Прокопиев. АФХ държи 50% от акциите в "Софстрой". Другият акционер е регистрираното в Малта дружество "Балто-Славик Венчърс Лимитид", което се представлява от Ангел Гяуров. Така Плевнелиев си назначава верен свой човек, който да проведе „правилната“ съдебна реформа. А зад тях наднича американската връзка.

„Прилича на майка си - твърд, упорит, неадекватен към политическата обстановка, със сектантско мислене, но лоялен към линията, която му е наложена“, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре семейството. 

Докато беше министър в служебния кабинет, а след това в правителството на Бойко Борисов, Христо Иванов имаше една-единствена мисия да свали главния прокурор Сотир Цацаров и да "внесе" т.нар. румънски модел. Провали се и в първото, и във второто. Всъщност румънският модел се провали и в самата Румъния, където стана ясно, че оглавяваната от Лаура Кьовеши прокуратура всъщност е спецзвено за изпълнение на политически поръчки. И в момента в Букурещ активно върви разграждането на модела, който не е припознат в нито една друга европейска държава. 

След провала на последните парламентарни избори, Христо Иванов продължава да драпа да влезе в парламента, но вече действа като партизанин. Заедно с отбран кръг от малцината протестъри, за които "няма ляво, няма дясно" ходи по София, лепи плакати и се опитва да получи национален ефир, за да разпространява клевети. Прави "манифести" с другото прокси на Иван Костов - ДСБ, и вдига пушилка. Всъщност това е последното, което им остава. Защото народът им показа червен картон на последните избори, а скоро и в съдебната зала ще трябва да обясняват, къде отиде националното богатство и кой окраде България.  

Заб. В текста е използван материал и от "Епицентър".