Летящ старт: Бокова с много добър резултат при тайния вот за ООН

Ирина Бокова е получила много добър резултат при първото тайно гласуване в Съвета за сигурност на ООН. Това съобщиха неофициално дипломатически източници от Ню Йорк. Никой обаче няма да оповести официално колко точки е получил всеки от 12-те кандидати. Със сигурност обаче стартът на българския кандидат за генерален секретар на ООН е повече от добър, съобщава „24 часа”.

Петнайсетте постоянни представители от Съвета за сигурност на ООН се събраха при закрити врата за първото тайно гласуване за приемник на Бан Ки Мун начело на световната организация, съобщиха информационните агенции.
 
Нито днес, нито утре обаче ще е ясно кои от 12-те кандидати за генерален секретар продължават напред. Сред тях големи шансове за поста има българката Ирина Бокова.
 
Процедурата не предвижда публично да се посочва след тайното гласуване резултатът. Възможно е дори до края на месец юли да има втори таен вот. Това ще се разбере в близките часове.
 
Нито един от 12-те не знае резултата. Совалките на 15-те постоянни представители от Съвета за сигурност на ООН в следващите дни деликатно ще подскажат кой е “отличникът” и кой “слабакът”. Идеята е кандидатите, които са събрали един или два гласа, сами да се оттеглят. Това обаче трябва да стане публично. Затова и дипломати в ООН предвиждат, че ще има второ гласуване в идните 10 дни. Но и след него няма да има публично оповестено име.
 
Подборът сред 12-те досегашни кандидати за генерален секретар вероятно ще продължи до началото на октомври. Въпреки започналото отсяване надпреварата остава отворена за нови кандидатури. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова от мнозина е сочена като един от основните претенденти.
 
Шестима мъже и шест жени са амбицирани да оглавят организацията от 1 януари догодина. Осем от тях са от Източна Европа, тъй като според установения досега ротационен регионален принцип е ред неин представител да застане начело на организацията.
 
Вотът в Съвета за сигурност в четвъртък е таен, толкова таен, че дори не бе обявен в работната програма на съвета. Единственото, което бе обявено на пресата, е, че гласуването се е състояло.
 
Всеки посланик на страна-постоянен или непостоян член бе придружен от един-единствен дипломат в залата, за да се предотврати изтичането на информация.
 
Вътре не бяха допуснати нито преводачи, нито представители на секретариата. При гласуването членовете на съвета трябваше да дадат на всеки кандидат една от следните три оценки: “окуражавам”, “не окуражавам” или “нямам мнение”.
 
Нищо обаче не задължава кандидат, отхвърлен от мнозинството от 15-те постоянни представители, да напусне състезанието. Айтсайдерите могат да продължат да лобират, за да променят съотношението на силите. Ако обаче и петте постоянни членки в Съвета за сигурност са гласували срещу тях, те едва ли имат шансове.
 
В момента Съветът за сигурност освен от петте постоянни членки - САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Китай, се състои от 10 непостоянни членки - Ангола, Египет, Испания, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Сенегал, Украйна, Уругвай и Венецуела. Япония председателства съвета през юли.
 
Според постоянния представител на Русия в ООН Виталий Чуркин лидерите може да се открият още при първото гласуване. Той обаче смята, че е по-вероятно предната група да се оформи едва след няколко тура.
 
След всяко гласуване Съветът за сигурност ще съобщава резултата на самия кандидат, но без да го разгласява публично. Ще бъде уведомен и постоянният представител на страната, която е номинирала кандидата, който на свой ред ще уведоми властите в родината си. Кандидатите освен това ще получат информация за най-добрия и най-лошия резултат, без да знаят кой точно е лидерът или аутсайдерът. Така ще могат да се ориентират за позициите и шансовете си.
 
Според дипломати изтичане на информация е възможно и то би могло да дойде по три канала. Първият е, ако самият кандидат реши да оповести резултата си. Това обаче е малко вероятно поради стратегически причини. Вторият е да изтече информация от страната, номинирала кандидата, и третият - най-вероятният - са самите страни в Съвета за сигурност, които могат да разкрият някое име и резултат поради техни тънки сметки. Чуркин казва, че изтичанията се правят, за да се повлияе на процеса на избора.
 
Напълно възможно е обаче да не се разбере нищо. Дипломати припомнят, че всеки претендент премина и през едночасово събеседване със Съвета за сигурност през юни, отново при закрити врата.
 
Никой тогава не научи какво се е случило на тези тайни изслушвания.
 
Досега системата облагодетелстваше “най-малкия общ знаменател”, което ще рече кандидата, притесняващ най-малко петте велики сили. Все повече се налага мнението, че в настоящия момент, когато светът е изправен пред предизвикателствата на тероризма и имигрантската криза, един безличен и консенсусен кандидат не е най-доброто решение за възстановяване на доверието в ООН.
 
Именно заради търсенето на човек със силни лидерски качества бе направен опит този път процесът на подбор на кандидатите да бъде максимално прозрачен. Всеки от кандидатите мина през двучасово препитване пред страните- членки на Общото събрание, като всички тези дискусии бяха излъчвани директно на сайта на ООН. След това пък тв “Ал Джазира” организира първата открита дискусия, в която участваха кандидатите, а много от въпросите бяха задавани от неправителствени организации. Течеше и гласуване в интернет за най-добре представил се кандидат, което постави Бокова на първо място, следвана от Данило Тюрк и Сусана Малкора.
Залата, в която заседава Съветът за сигурност.
 
Източници на АП посочват, че следващата седмица ще има ново тайно гласуване, което ще бъде последвано от още няколко през август и септември.
 
На последната права решаваща роля ще имат петте постоянни членки с право на вето, които могат да отрежат най-добре представилият се кандидат и да тласнат напред някой от изоставащите.
 
Така че напрежението ще е до последния момент, когато съветът ще предаде своя избор на Общото събрание на ООН.