"Летящата козила Ерато" от ДБ преживя кошмар в парламента и разказа за ужаса
Стъпих си върху глезена, разтегнах връзки и счупих малка кост. Описвам тази нелепост сложно, за да не изглеждам смотана, пише в социалната мрежа Елисавета Белобрадова
"Вчера преминавайки през залата на Народното събрание и придвижвайки се от мястото до Председателя на социалната комисия към собствения ми парламентарен чин, в зоната между Възраждане и Има такъв народ, ми изтръпна кракът, стъпих си върху глезена, разтегнах връзки и счупих малка кост", пише във "Фейсбук", Елисавета Белобрадова от "Демократична България", подвизаваща се в интернет като Летящата Козила Ерато. Ето нейната публикация:
Уважаеми съграждани,
Каква нелепост. Вчера преминавайки през залата на Народното събрание и придвижвайки се от мястото до Председателя на социалната комисия към собствения ми парламентарен чин, в зоната между Възраждане и Има такъв народ, ми изтръпна кракът, стъпих си върху глезена, разтегнах връзки и счупих малка кост.
Описвам тази нелепост сложно, за да не изглеждам смотана.
Затова сега лежа в покой и мога да разкажа как премина онзи ден на протести, защото много хора ме питат.
Онзи ден имахме заседание по приемане на законопроекти, после работен обяд, после Социална комисия и изслушване на министъра и екипа му, после да взема детето, да купя един подарък за детски рожден ден, да завъртя една пералня и … денят превалил. Хората си бяха тръгнали и денят с Въстанието за мен премина изцяло в работа.
Политиката има две лица - експертно и публично. Много е трудно да се балансират двете, освен ако нямаш огромен персонален екип. Затова се налага да избираш.
Социалната политика е безкрайно поле с работа, казуси, трудности. Половината заседание вчера бе посветено на пенсиите в Народното събрание.
Проблемите в образованието са също много, интересни и имаме възможност да подобрим процесите, материала, контактите между семейства и учители. Да направим училището яко място.
Не успях да снимам протеста, не успях да се включа в това мероприятие с видео или коментар. Бях на работа, а много, много си харесвам работата, но малко съм потънала в нея и си чупя краката размишлявайки.
Затова сега ще полежа, ще прочета някоя книга, да не се окаже, че освен смотана съм оглупяла. И филм ще гледам дори.
ПП. Искам да отбележа, че бях обект на подкрепа от страна на колегите, пред които се самоконтузих и изведена добронамерено от залата, предложена ми беше вода и грижа. Да не спекулираме. Просто на този крак НЕ МУ ВЪРВИ!