Видният бриджьор и светски лъв Христо Друмев, който от десетилетия е несменяем шеф на Националния дворец на културата, е бил подготвян от Държавна сигурност за внедряване във "вражеската" по времето на соца радиостанция "Свободна Европа". Това разкри на кръгла маса за архивите на тайните служби журналистката Люба Кулезич, като се позова на документи за проекта "Латерна".
Километричното&nbsp;досие на Друмев, събрано в четири тома, е достойно за филмов сценарий, убедена е Кулезич. По някое време той дори се изявявал като ръководен фактор в Първо главно управление. Тя искрено съжалява, че младите хора днес изпитват отегчение и отвращение от темата за архивите на ДС: &quot;За 20 години злото се разми и започна да се представя за добро, облече се с модерни дрехи и се представя за &quot;сигурност&quot;. В крайна сметка природата на ДС не е разгадана&quot;.<br /> <br /> Над два тома са донесенията на литературния и кинокритик Атанас Свиленов -&nbsp; агент &quot;Боен Пламенов&quot;, сподели друго свое разочарование журналистката. По едно и също време с нея в читалнята на комисията по досиетата&nbsp;си прекарвал времето&nbsp;и режисьорът Рангел Вълчанов, за когото&nbsp;са донасяли все автори с хайдушки и патриотични имена.&nbsp;На въпросите й дали разпознава кои от колегите му са сътрудничели на ДС, той само махал с ръка: &quot;Знам ги кои са&quot;.<br /> <br /> В достъпните вече архиви има огромен масив неизследвани документи, от които може да се проследи как е ставало съблазняването на изтъкнати личности и творци - като се започне с т.нар. светски контакти, какъвто е трагичният по думите на Кулезич случай с писателя Георги Данаилов и се стигне до абсолютно необяснимото&nbsp;участие като агент&nbsp;на Трето управление на ВКР на интелектуалец от ранга на Цветан Стоянов. Последното име бе съобщено в разрез със закона, който препятства разкриването на досиетата на покойници. Този въпрос също бе тема на дискусията, организирана от Българския хелзинкски комитет, Комисията по досиетата и Историческия факултет на СУ.<br /> <br /> Според поета Пламен Дойнов трябва да правим публично достояние и досиетата на жертвите, а в невъзможността да се разсекретяват документи за мъртви хора има голяма доза лицемерие. Историята не може да говори с недомлъвки, трябва да намерим начин да назоваваме нещата каквито са, посочи той и даде пример с агент &quot;Владимир&quot;, един от най-големите български фантасти,&nbsp;чието име&nbsp;той не може да&nbsp;разкрие,&nbsp;макар&nbsp;да е видял&nbsp;донесенията му срещу писателя Цветан Марангозов.<br /> <br /> За &quot;еротиката на скритата власт&quot; говори Александър Андреев от Дойче веле в опит да обясни &quot;защо журналисти си лягаха с ДС&quot; : така те са имали контрол над колежката редактор, над репортера и дори над началника. Андреев е убеден, че архивите на Първо главно управление са може би най-интересните изненади, които ни очакват в бъдеще. Да се говори, че външното разузнаване няма нищо общо с ДС е все едно да се твърди, че фаровете на един автомобил нямат нищо общо с двигателя и с ауспуха, които замърсяват околната среда, посочи той.<br /> <br /> ДС съществува и днес - като тайно общество, подобно на свободните зидари - с това мнение на Едвин Сугарев се съгласиха и други участници, включително членът на комисията по досиетата Валери Кацунов. Но говоренето за ДС според Сугарев ражда митове и от тях се възползват отново служителите на тоталитарните служби. Хората реагират с безразличие на това: защо да правим каквото и да е, щом нищо не се е променило.<br /> <br /> За умора от темата говорят и данните от социологически изследвания от 2008 и 2009 година. &quot;Въпреки трайния обществен неинтерес от досиетата обаче две трети от анкетираните смятат, че сътрудниците на ДС не трябва да участват във властта&quot;, посочи Веселин Стойнев от&nbsp; НЦИОМ.<br /> <br /> За три години са обявени 2616 агенти от проверени общо 88 576 публични личности,&nbsp;съобщи председателят на комисията Евтим Костадинов.&nbsp;Валери Кацунов посочи, че средно около 3% от населението на бившите социалистически страни са били свързани по някакъв начин с репресивния апарат на комунистическите режими.<br /> <br /> Досега в комисията са постъпили 30 179 дела. Това е съвсем малка част от документацията, която трябва да се обработи. За да обяснят това, от&nbsp;специализирания орган&nbsp;дадоха следния пример - прегледаните дела&nbsp;съдържат&nbsp;392 линейни метра документи, предстои да бъдат разгледани още&nbsp;20 линейни километра архивни дела. За обработката на огромния обем документи комисията се нуждае от около 500 архивари, посочи Кацунов.<br /> <br /> Евтим&nbsp;Костадинов смята, че умишлено е било забавено решението на Министерски съвет за събиране на архивите в сградата в Банкя. Малкият бюджет на комисията я е&nbsp;вкарал в капан. Тогава за изграждането на сграден фонд са били отпуснати едва 1.1 млн. лева.Костадинов обяви, че при управлението на тройната коалиция е имало спънки пред работата на комисията, а сега се работело в спокойна атмосфера<br /> <br /> Срещу комисията за три години са заведени 45 дела, като 20 от тях вече са приключили на втора инстанция в нейна полза. Повече от 3000 души са посетили читалнята на комисията от създаването й през 2007 г. досега, а повече от 7500 души са подали заявление за достъп до документи.<br /> <br /> Екатерина Бончева съобщи, че са намерени прикрепени към досиета картончета с указание при проверка за съответния човек да бъде даван отрицателен отговор за връзки с ДС. Такива бележки са поставяни между 1995 г. и 1998 г.<br /> <br /> Бончева обори няколко манипулативни тези, които според нея вече са категорично опровергани &ndash; че всички досиета са унищожени и сега се вади избирателна информация, че обявяването на документите застрашава националната сигурност и че членове на БКП не са били вербувани за сътрудници или назначавани за щатни служители на ДС.<br /> <br /> Не е било задължително сътрудниците да дават писмено съгласието си да работят за ДС, както твърдят мнозина от обявените като агенти. В документите се срещали обяснения като &quot;няма да взимаме декларация за съгласие, за да него обидим&quot; или &quot;защото е активен комсомолец и не се бои да сътрудничи&quot;.<br /> <br /> /БЛИЦ<br />