Мая Манолова е като "храни куче да те лае"
Историята показва, че общественото недоволство, което съпътства политическия и обществен живот във всяка нормална демократична страна, са добър лакмус за „болестите“ на тази държава
В развитите страни след поставянето на диагнозата, болестите започват да се лекуват, тъй като гражданското общество го изисква непоколебимо.
В България, обаче, и това не се случва като по света.
Тук всички недъзи във функционирането на държавата се използват за лични и користни цели. Това вече не е изненада за никого, а рецептата е проста и почти изтъркана – „припознаваш“ дадено гражданско недоволство, раздухваш го в медиите, създаваш си медиен имидж и от там вече е лесно – стъпка по стъпка изграждаш политически имидж на „защитник“ на правата на гражданите.
А ако намериш и силна политическа фигура, която да те припознае и легитимира с шумно отразено в медиите събитие – още по-добре. Ако успееш да накараш и премиерът да се изкаже в защита на някоя от „твоите“ тези – бинго!
Но за кого е бингото?
При последната подобна схема – покрай кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София – се оказва, че бингото е именно за самата Мая Манолова. А премиера Борисов е този, който с подкрепата си й го е осигурил.
Как стана така?
През последните няколко години Мая Манолова изникваше като гъба след летен дъжд при всяко медийно отразяване на гражданско недоволство – това й било работата в полза на гражданите. Но ако се съди по реалните резултати, вместо по приказките, освен излъсканият имидж на Мая Манолова, друго не се вижда и ползата за гражданите все още се крие някъде дълбоко в тунела.
В много от тези случаи напълно очаквано се намесва и Премиерът с подкрепа в полза на гражданите. Така обаче, успя да изстреля рейтинга на Мая Маноловавъв висините – нещо, което тя самата надали е способна да постигне без статуса и личността на Борисов.
Примерите за това са много – отпуснатите милиони за хората с увреждания, протестите на медицинските сестри и отпускането на повече средства за увеличение на заплатите им и т.н.
В политиката може би това е нормално, но за принципите на едно демократично общество е трудно да се обясни как така се изправяш срещу този, който е спомогнал за изграждането на успешния ти имидж.
Мая Манолова направи точно това – изправя се в пряка борба срещу един от най-силните кандидати на ГЕРБ Йорданка Фандъкова.
При това, не без съмнителната подкрепа на друг известен „активист“ – професионалния протестър Никола Вапцаров, който покрай вълненията си, свързани със сградата „Златен век“ успя да се добере до лична покана за среща от Бойко Борисов.
Бойко Борисов на среща с Никола Вапцаров в Министески съвет
Тогава Борисов осигури на Вапцаров медийно време на тепсия, както и го легитимира пред обществото като обществена фигура. А сега, същият този Никола Вапцаров е председател на инициативния комитет, който издига кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София.
Добре е да си спомним, че Вапцаров беше този, който измисли и редица граждански протести, за да пробута на наивните избиратели Десислава Иванчева за кмет на Младост. Тогава той дори беше станал неин заместник-кмет, но навреме се усети да напусне кметството, може би за да не бъде хванат и той в съмнителните схеми, в които бе хваната самата Иванчева.
И сега Вапцаров отново впряга същите прийоми и използва медийния имидж, изграден лично от премиера Борисов, за да повтори кампанията, но този път с Мая Манолова. Да яхва протести и след това да се възползва от дивидентите, които е спечелил на гърба на гражданското общество, е негова професия, все пак.
Въпросът е успяха ли Мая Манолова и Никола Вапцаров да прекарат премиера Бойко Борисов чрез псевдо гражданските протести, които той подкрепи, за да му забият по-късно нож в гърба? Ще видим ли осъвременена версия на поговорката „Храни куче да те лае“ и ще стане ли тя „Храни куче да те хапе“? Времето и предстоящите избори ще покажат!
Автор: Ивайло Петков
В България, обаче, и това не се случва като по света.
Тук всички недъзи във функционирането на държавата се използват за лични и користни цели. Това вече не е изненада за никого, а рецептата е проста и почти изтъркана – „припознаваш“ дадено гражданско недоволство, раздухваш го в медиите, създаваш си медиен имидж и от там вече е лесно – стъпка по стъпка изграждаш политически имидж на „защитник“ на правата на гражданите.
А ако намериш и силна политическа фигура, която да те припознае и легитимира с шумно отразено в медиите събитие – още по-добре. Ако успееш да накараш и премиерът да се изкаже в защита на някоя от „твоите“ тези – бинго!
Но за кого е бингото?
При последната подобна схема – покрай кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София – се оказва, че бингото е именно за самата Мая Манолова. А премиера Борисов е този, който с подкрепата си й го е осигурил.
Как стана така?
През последните няколко години Мая Манолова изникваше като гъба след летен дъжд при всяко медийно отразяване на гражданско недоволство – това й било работата в полза на гражданите. Но ако се съди по реалните резултати, вместо по приказките, освен излъсканият имидж на Мая Манолова, друго не се вижда и ползата за гражданите все още се крие някъде дълбоко в тунела.
В много от тези случаи напълно очаквано се намесва и Премиерът с подкрепа в полза на гражданите. Така обаче, успя да изстреля рейтинга на Мая Маноловавъв висините – нещо, което тя самата надали е способна да постигне без статуса и личността на Борисов.
Примерите за това са много – отпуснатите милиони за хората с увреждания, протестите на медицинските сестри и отпускането на повече средства за увеличение на заплатите им и т.н.
„Надали има някой, който да е помагал на Мая Манолова повече от мен“ – заяви наскоро премиерът Бойко Борисов.
В политиката може би това е нормално, но за принципите на едно демократично общество е трудно да се обясни как така се изправяш срещу този, който е спомогнал за изграждането на успешния ти имидж.
Мая Манолова направи точно това – изправя се в пряка борба срещу един от най-силните кандидати на ГЕРБ Йорданка Фандъкова.
При това, не без съмнителната подкрепа на друг известен „активист“ – професионалния протестър Никола Вапцаров, който покрай вълненията си, свързани със сградата „Златен век“ успя да се добере до лична покана за среща от Бойко Борисов.
Бойко Борисов на среща с Никола Вапцаров в Министески съвет
Тогава Борисов осигури на Вапцаров медийно време на тепсия, както и го легитимира пред обществото като обществена фигура. А сега, същият този Никола Вапцаров е председател на инициативния комитет, който издига кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София.
Добре е да си спомним, че Вапцаров беше този, който измисли и редица граждански протести, за да пробута на наивните избиратели Десислава Иванчева за кмет на Младост. Тогава той дори беше станал неин заместник-кмет, но навреме се усети да напусне кметството, може би за да не бъде хванат и той в съмнителните схеми, в които бе хваната самата Иванчева.
И сега Вапцаров отново впряга същите прийоми и използва медийния имидж, изграден лично от премиера Борисов, за да повтори кампанията, но този път с Мая Манолова. Да яхва протести и след това да се възползва от дивидентите, които е спечелил на гърба на гражданското общество, е негова професия, все пак.
Въпросът е успяха ли Мая Манолова и Никола Вапцаров да прекарат премиера Бойко Борисов чрез псевдо гражданските протести, които той подкрепи, за да му забият по-късно нож в гърба? Ще видим ли осъвременена версия на поговорката „Храни куче да те лае“ и ще стане ли тя „Храни куче да те хапе“? Времето и предстоящите избори ще покажат!
Автор: Ивайло Петков