Еврокомисарят по защита правата на потребителите и водач на евролистата на НДСВ Меглена Кунева, еврокандидатите Антония Първанова и Станимир Илчев, народният представител Христина Христова и областният управител на Враца Антонио Георгиев участваха в тържествата, посветени на героичния подвиг на Христо Ботев и неговата чета на връх Околчица, съобщиха от НДСВ.
Те сведоха глави пред паметта и делото на всички българи, загинали за свободата и независимостта на родината ни. От името на Меглена Кунева, Христина Христова и областният управител&nbsp; Антонио Георгиев бяха поднесени венци пред паметника на върха.<br /> На слизане към Враца групата посети къщата музей на баба Илийца в село Челопек. Там ги очакваше Пенка Драганова, пряка наследница на героичната българка. Тя всъщност е внучка на болното момче, което вазовата героиня е носела към Черепишкия манастир, за да му четат монасите молитва за здраве. &bdquo;Толкова съм развълнувана и щастливо смутена от влизането тук на еврокомисар Кунева и от такива скъпи гости, че ще ви помоля предварително да ми простите вълнението в гласа&rdquo;, призна леля Пенка, преди да започне разказа за своя род. &bdquo;Илиевският род е много голям и задружен род. От него няма нито един човек, който да е посрамил произхода си или да му е лепнал срамно петно. Всички ние сме хора честни, почтени, много работливи и достойни. Учили или недоучили, за нас е важното, че пазим този морал и патриотизъм, който България познава от нашата прабаба Пенка Илиева &ndash; баба Илийца&rdquo;, завърши разказа си леля Пенка. &bdquo;Всъщност вълнението е мое и радостта ми да съм в този дом и да разговарям лично с вас е голяма&rdquo;, каза в отговор Меглена Кунева. &bdquo;Съвсем наскоро ми бе връчена наградата за родолюбие &bdquo;Дядо Йоцо гледа&rdquo;. Тогава ми подариха и една малка книжка &ndash; разказът на Иван Вазов &bdquo;Дядо Йоцо гледа&rdquo;. Книжката стои в чантата ми и понеже не мога да го кажа по-хубаво от Вазов, ще ви прочета само няколко малки редчета. С тях преди много години патриархът на българската литература е прозрял в това, какво всъщност трябва да бъде нова България: <br /> &bdquo;Как, наши? Български инженери! Дето паши и учени френци казваха, че не може! Та сме имали по-учени хора ние?. . . Ами милионитеу хилядите милиони дето казваше чорбаджи Мано? . . . <br /> - И милионите си имаме. . . Който си има брада, има си и гребен! . . . <br /> Изпълни се душата на дяда Йоца с възхищение. И войска, и паши, и топове, и княз, и учени хора, и милиони, и чудосии над чудосиите!<br /> Сега &quot;българското&quot; му се предствави нещо велико, могъществено, необятно. . . Неговият убоги ум не можеше да побере всичкото това величие. Досега символите на &quot;българското&quot; се изразяваха за него само в еполетите на околийския началник и в сабята на войника, които бе попипал и целувал; сега то го поразяваше, смайваше със силата си и пълнеше с гордост душата му, българска ръка сечеше планините, българският ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!&rdquo;<br /> Вазов сам ни е дал насоката, която да следваме. Да намерим в 21 век и в Обединена Европа новите символи на българското и България. Според мен част от тях са единството, обединението и възхода, сподели Меглена Кунева. /БЛИЦ