Народът се чуди кой е истинският образ на лидера на "Атака"
<em>Нещата в България стават все по-блатни. Политиката става блато, в което изчезват ясните критерии. Това са думи на Волен Сидеров от началото на 2011 година. Едва ли лидерът на &quot;Атака&quot; е предполагал колко ще бъде прав. И то само след няколко месеца, пише &quot;Стандарт&quot;.</em><br /> <br /> Защото с негова помощ миналата седмица политическата ситуация в страна толкова се заплете, че в парламента вече текат залагания.<br /> <br /> Дали Волен ще остане в политиката, Конституционният съд ще забрани ли патриотичната му партия, ще има ли избори три в едно?<br /> <br /> Най-интересният въпрос е какво спечели и какво загуби Сидеров от черния пиар с мелето пред Баня Баши. Както и дали един Волен е достатъчен, за да взриви държавата?<br /> <br /> Още е рано за отговорите, но факт е, че лидерът на &quot;Атака&quot; стана най-одумваният политик у нас. За него се говори повече, отколкото дори за Бойко Борисов. Ако това е целта на бившия журналист, то тя е постигната перфектно. <br /> <br /> За всички, които познават отблизо Сидеров, е ясно, че той обича да влиза в роля, но понякога се вживява повече от необходимото. Волен се пали лесно, бързо си печели врагове често страда от грандомания. Иначе не е лош човек, никога не се държи хард с подопечните си депутати. <br /> <br /> &quot;Не съм виждал по-точен политик и човек от него. Винаги мисли за хората си, помага им за личните им проблеми&quot;, казват атакисти. Качи ли се на парламентарната трибуна обаче, вече е съвсем различен. Провокира и шокира, без да подбира думи и средства.<br /> <br /> Според мнозина с цирка пред джамията и в Батак той вече дръпна дявола за опашката. Все пак идват избори, а Волен стана първият кандидат-президент, който излезе на сцената.<br /> <br /> Упреците към него са, че започна опасно да свири на тънката струна на етническия мир. А Балканите винаги са били буре с барут. И човек не знае от коя искра може да пламне пожарът.<br /> <br /> Затова и ГЕРБ направиха рязък завой и се разграничиха от своя партньор. Нещо, което управляващите не намериха за нужно при предишни изцепки на белокосия мъж в черно. Като шоуто в самолета на &quot;Луфтханза&quot;, етикета &quot;алкохолизиран дегенерат&quot; за чичото на външния министър Николай Младенов, както и появата в парламента с тениска &quot;Ердоган, дължиш ни 10 млрд. долара&quot;.<br /> <br /> Сега нещата изглеждат доста по-различни. Особено след като още трима депутати се отлюспиха от &quot;Атака&quot;. Което породи съмнения, че Сидеров може да изпусне юздите на своята партия.<br /> <br /> Цената, която плати като кротък и умерен съюзник на Борисов, тепърва ще стане ясна. Много от атакистите започнаха да се оглеждат за по-крайни формации. В нишата на националистите взеха да се бутат с лакти от ветераните на Расате до новата партия на Валери Симеонов, кум и бивш най-яростен поддръжник на Сидеров. <br /> В този момент Волен реши да се върне към познатия образ на лош и страшен от зората на политическата му кариера. Когато пълнеше площадите с пламенни речи, а коментаторите го наричаха &quot;дразнител на партийната аристокрация&quot;. <br /> Сега обаче хората са раздвоени кой е истинският Волен. Този, който плаче след аборта на жена си Капка, или този, който подкокоросва да режат фесове и палят килимчета пред джамията? При всички положения емоцията е полезна в политиката. Но тя е като солта. Без нея е безвкусно, но когато е в повече, гозбата не става за ядене. /БЛИЦ<br />