Митът на кръга „Капитал“ за „успешните“ служебни министри Василев и Петков

През последните три месеца станахме свидетели на безпрецедентно лъскане на имиджа на двама министри от служебния кабинет на Румен Радев – този на финансите Асен Василев и на икономиката Кирил Петков. Двамата министри са доста близки до създателя на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев и се ползват с пълната му медийна подкрепа.

Притежаваните от Прокопиев медии, както и всички контролирани от него, а те не са никак малко, не се спряха и ден да сипят суперлативи към протежетата на разградския бос.

Колко успешни били тези министри, колко много работа били свършили за краткия период на служебния кабинет, колко били изчегъртали от оборите на предишното управление на Борисов, колко жалко би било, ако тези добри момчета не продължат да бъдат министри и в бъдещия редовен кабинет и прочие още хвалебствия.

Василев и Петков не спряха да дават интервюта, да обикалят телевизионните студия и да правят всякакви публични изяви и пиар акции. Както казват хората, когато нещо им дотегне – в къщи и чешмата в банята да пуснеш, я Асен Василев ще изтече от там, я Кирил Петков.

Те са навсякъде, в интернет сайтовете, на страниците на вестниците, в телевизионните новини и публицистичните предавания, и къде ли още не.

Понеже мейнстрийма години наред се контролира от Прокопиев, то прокситата му в служебното правителство имат неограничени възможности за изяви, които да бъдат подобаващо отразявани. Не е имало досега по мащабна и целенасочена медийна манипулация, напрапваща ни мантрата за „успешните“ протежета на кръга „Капитал“ в екипа на служебния кабинет. И след цялото говорене, целия медиен водопад от притворно възхваляване, няма начин човек да не се запита – вярно ли е това.

Не, не е вярно, цялото това говорене е само добре организирана медийна манипулация.

Дори бърз анализ на извършеното от Василев и Петков ще покаже, че действията им са изцяло поставени в зависимост от медийния бос Прокопиев и спуснатите от него поръчки. Или иначе казано Василев и Петков са в служебното правителство единствено за да служат на Иво Прокопиев. И двамата наистина му служат добре. Само в контекста на слугинажа си към Прокопиев двамата министри могат да бъдат определени като „успешни“.     

Какво свърши харвардския възпитаник Асен Василев в областа на българските финанси така и не стана ясно, но пък се оказа, че е вещ в измамите от най- различен характер. Успешният му бизнес преди да заеме длъжността на финансов министър се оказва поредица от измами на партньори, съдружници и търговски контрагенти. Преди няколко седмици бившият съдружник на Василев от Дания Мортан Лунд обвини публично финансовия министър в измама, като излезе с лицето си по бТВ.

Василев бил продал през 2009г. софтуер за резервации на самолетни билети, собственост на общата им фирма, на китайска компания без съгласието на съдружниците и то след като във фирмата са били инвестирани милиони за развитието на същия софтуер. Типично по български. За тази нагла измама на доверчиви чужди инвеститори не е нужно да имаш харвардско образование.

Друга инвестиция на финансиста с благовидна физиономия, която не издава по никакъв начин измамническото му мислене, също приключва с финансов неуспех. Общата му фирма с небезизвестната дама от столичния хайлайф Ралица Хофщетер – „Офроуд Продакшънс“ не е подавала финансови отчети в търговския регистър почти 13 години, въпреки изискванията на закона. Явно за Василев изискването за публичност на дейността на търговските субекти не е проблем.

Какво е работила фирмата му и какви финансови резултати е имала остава пълна тайна, но днес дяловете на фирмата са запорирани от множество кредитори, между които бившите служители на Държавна сигурност Румен Ралчев и Валери Димитров, както и „Райфайзен Ауто Лизинг България“.

През 2020г. бъдещият тогава финансов министър в служебния кабинет на Румен Радев излиза от фирмата, като прехвърля своите дялове на Хофщетер, но това не променя историята му с неясната дейност на фирмата и последиците от нея. Спорните моменти във финансовото битие на Василев продължават и чрез управлението на офшорни компании.

Непосредствено преди да стане министър Асен Василев е бил директор на дружеството „Акселберт Лимитид“ – офшорна компания, регистрирана на Британски Вирджински острови.

Какво е вършила тази компания също остава загадка, както и данъчно декларирани ли са у нас доходите на Василев като директор на компанията. Да не забравяме, че именно министър Василев назначи настоящия шеф на НАП културиста Румен Спецов, за който пък се оказа, че е продал своя фирма с огромни данъчни задължения, на фиктивно лице, за да се отърве от нея и разбира се да не си плати данъците.

Именно Василев е и основния публичен защитник на Спецов, като твърди, че тогавашния данъчен служител Спецов не е знаел за данъчните задължения на фирмата си по време на продажбата, въпреки че същата е била в данъчна ревизия. Мижи, да те лажем.
   
Най- големия гаф на министър Василев, който ще има тепърва своите правни и политически последици, е изготвянето на „черните списъци“ в изпълнение на решението на Министерски съвет след като американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) санкционира няколко български граждани и фирми, между които и бившия депутат от ДПС Делян Пеевски.

Василев е участник в работната група, която трябваше да установява свързаните със санционираните лица, без каквито и да са правила, на тъмно и без ясни критерии, като именно Василев е най- дейният участник в групата в стремежа си списъците да стават факт и да обхващат все повече лица и фирми. И това съвсем не е случайно, защото Асен Василев изпълнява задача на Прокопиев, нали затова е и служебен министър – да служи на Прокопиев.

А поставената от разградския бос поръчка е съвсем ясна, да бъдат ударени през „черните списъци“ колкото се може повече хора и фирми, които Прокопиев ще посочи като близки до неговия обществен враг номер едно Пеевски.

Защото и „черните списъци“ затова са създадени, за саморазправа с неудобните на Прокопиев. Няма никаква друга логика, която да оправдае приложения от прокситата на Прокопиев в служебния кабинет откровен фашизъм.

А че списъците нарушават основни и конституционно гарантирани човешки права, като обричат десетки невинни хора на „гражданска смърт“, без съд и присъда, това не интересува Прокопиев и неговите проксита. Но ще заинтересува съвсем скоро демократична Европа и тогава авторите на този нечуван за 21 век административен произвол и беззаконие, сред които и Асен Василев, ще трябва да отговарят.

Какво да кажем за другия харвардски възпитаник – министъра на икономиката Кирил Петков. Същият е и съучредител на „Да, България“ и деен автор на статии в медиите на кръга „Капитал“. Веднага след встъпването си в длъжност министър Кирил Петков бързо забърка публични скандали в ББР и в други държавни дружества, единствено с цел да изпълни поръчката на своя ментор Прокопиев, а и да вдигне собствения си рейтинг. Защото и до момента друг резултат от скандалите, освен евтин популизъм, няма.

А и не е ясно дали Кирил Петков въобще е министър, защото не отговаря на изискванията на закона, тъй като е с двойно гражданство, българско и канадско. И не се е освободил от канадското преди да влезе в служебния кабинет. По- голям политически скандал от това да се подвизаваш в министерство на икономиката без да е ясно като какъв и да издаваш цял куп нищожни административни заповеди и разпореждания, защото нямаш законово основание да заемаш длъжността министър. С две думи – голямо мазало. Нали Кирил Петков е декларирал, че отговаря на условията да бъде назначен за служебен министър. А и условията се броят на пръстите на едната ръка, трудно биха объркали дори обикновен човек, а още по- малко един харвардски възпитаник.
  
Още с първия си работен ден като „министър“ Петков подкара големите кредитополучатели в държавната ББР.

Явно се беше подготвял дни наред преди да заеме поста. И какво се оказа – да, има големи кредити отпуснати на няколко фирми, но същите са обезпечени с активи и се погасяват редовно. Нито един от кредитополучателите не е нередовен, всички изрядно плащат вноските си, от което и ББР печели доста милиони под формата на лихви. Целта на активното мероприятие бе повече от ясна.

Да се свържат някои от фирмите кредитополучатели с Делян Пеевски. И авторът на поръчката също е кристално ясен – Иво Прокопиев, който от години води медийна пропаганда за дискредитирането на Пеевски.

Подобно на Василев и съратникът му Петков усуква и кърши пръсти в услуга на Прокопиев, но накрая му се наложи да признае, че Пеевски няма кредити в държавната ББР. За това ли ручахме жабетата. От безотговорното говорене на Петков обаче пострада търговската репутация на големи български дружества, даващи работа на стотици работници и служители. Това ли трябва да е поведението на един „успешен“ български министър на икономиката. 

Нищо няма да решават, защото са част от задкулисието, срещу което безсрамно се тупат в гърдите, че се борят, но само на думи. Сега за да излезе от ситуацията Петков започна да пророкува, като същински оракул – „очакваме 250 млн. от тези кредити да не се върнат“. За едно голо очакване на харвардския възпитаник ли бе цялото това напъване, опитите да се смени управлението на банката с негови хора, съдебните спорове и сътресението, което служителите на държавния трезор преживяха. Петков обаче не спира до тук.

Сега „министърът“ е поискал от новото ръководство на банката да намери на всяка цена основания за прекратяване на кредитните договори с въпросните дружества, въпреки че са напълно редовни. Все адекватно поведение на един „успешен“ иначе министър на икономиката.

Заедно с изпълнението на възложената му от Прокопиев поръчка Кирил Петков, подобно на съратника си в служебния кабинет Асен Василев, не загърбва и личния си интерес. Колко големи приказки се изприказваха в медиите за невероятната инвестиция, която „министър“ Петков осигурил на целекупния български народ. Колко иновативно.

Немски електрически автомобили, които ще се произвеждали у нас и за които държавата ще плати 35 млн. евро според подписания от Петков меморандум за изграждането на завода.

Впоследствие се оказа, че заявеното от Петков се разминава с действителността и поражда основателни съмнения относно реализацията на проекта въобще. Оказа се, че зад базираната в Ахен немска компания, създадена през 2015г., стоят албански собственици, започнали бизнеса си с перални втора употреба. А Петков и шефа на борда на директорите на компанията Али Визваеи са учили заедно в Харвард.

Не е ясно още и какъв ще е размера на инвестицията на немската фирма в проекта за нов завод, както и се разминават данните на Петков и немската компания относно капацитета на завода. Според Петков новият завод ще произвежда 20 хил. коли годишно, а според "немците" – заводът у нас ще е микропредприятие.

Съмнение остава и в твърдението на Петков за нови 1000 работни места, след като дори дружеството майка в Ахен няма повече от 400 такива. И така нататък.

Да не се окаже, че шумно рекламираната иновативна инвестиция, с която Петков бил толкова горд, е просто една обикновена далавера на двама харвардски възпитаници, един българин и един албанец, струваща на държавата 35 млн. евро. И като сме почнали с пророкуването, типично в стила на Кирил Петков, да видим въобще ще има ли завод, защото ние не очакваме такъв да се построи.

Който и да погледне модела на промотираната нова електрическа кола, приличащ на детска играчка във формата на костенурка, и погледне модерните и стигащи често до футуризъм модели на електромобили на водещите в света автомобилни компании, основателно би се усъмнил в успеха на инвестицията.

Както би се усъмнил и в медийно създадените образи на „успешен“ финансов и „успешен“ икономически министър. Образи или по- правилно медийни балони, създадени от кръга „Капитал“, с които да бъдат прикрити истинските зависимости на „успешните“ иначе министри Василев и Петков.