Над сто видни европейски консерватори, български министри, признати експерти в сферата на сигурността, отбраната и икономиката се събраха на срещата на върха за свободата на Алианса на консерваторите и реформистите /АКРЕ/, която за първи път се провежда в България. Домакин на събитието бе евродепутатът Николай Бареков, чиято партия е първият български легитимен член на формацията.

Сред участниците в събитието бяха президентът на АКРЕ Ян Захрадил от „Гражданска демократическа партия“ на Чешката република, който в момента е водещ кандидат на европейските консерватори за председател на Европейската комисия, изпълнителният директор на АКРЕ Ричард Милсъм,  министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на туризма Николина Ангелкова, бившият служебен премиер Рената Инджова, председателят на "Произведено в България" Пламен Грозданов, председателят на Националния борд по туризъм /НБТ/ д-р Поли Карастоянова, икономистът Димитър Чобанов, бившият секретар на МВР и бивш зам.- вътрешен министър проф. Николай Радулов, вицеадмиралът д-р Емил Люцканов и други. Специални гости на конгреса бяха и представители на консервативни партии и организации от над 15 държави, в това число Великобритания, Белгия, Швеция, Испания, Албания, Израел, Македония, Румъния. 

„Три са основните неща, които касаят евроинтеграцията – икономиката, сигурността и институциите”, заяви президентът на АКРЕ Ян Захрадил. Той е категоричен, че единният пазар е сърцевината на ЕС, но европейските институции трябва да бъдат зависими от волята на отделните държави, а не да си създават свой вакум на властта. Според него военният аспект на сигурността трябва да остане в рамките на НАТО, а ЕС да работи съвместно и да допълва техните усилия. По отношение на миграцията, Захрадил смята, че всяка една държава членка трябва сама да определи своите процедури и правила, касаещи предоставянето на убежище.

„В Европейския парламент трябва да бъде създадено ново мнозинство, което ще работи за децентрализиране на ЕС и промяна на посоката, в която се движи в момента, консерваторите в Европа могат да изиграят ключова роля за това”, убеден в президентът на АКРЕ.

След Брекзит промените в Европа станаха неизбежни, ще работим за създаване на коалиция в следващия ЕП между десни консервативни политически партии /ЕНП и ЕКР/, които да извършат така необходимите реформи на ЕС. Това заяви домакинът на събитието Николай Бареков. „Досега Европа се управляваше от една противоестествена коалиция между десни и консерватори и либерали и социалисти, която се провали”, категоричен е той. В тази връзка Бареков обяви, че утре предстои среща между европейските консерватори, водени от самия него и президента на АКРЕ Ян Захрадил, и премиерът Бойко Борисов. „Целта е от рано да бъдат положени основите на една стабилна и здрава коалиция между дясно центриски консервативни партии, които да налагат дневния ред на Европа, но не на брюкселките бюрократи, а на европейките граждани”, подчерта евродепутатът.

Бареков отбеляза и че е изключително доволен от обявената преди дни коалиция между ГЕРБ и СДС и същевременно крайно разочарован, че по-десните и по-консервативни  партии, в това число и самата негова политическа формация, не са намерили общ път. В тази връзка евродепутатът изрази надежда,че колегите му от ВМРО, които ще дебатират тази тема утре, ще проявят мъдрост и ще разгледат възможността за създаване на втора силна дясна коалиция, която да помогне в борбата срещу либералите и социалистите.

„Този конгрес е огромно признание за България, консерватизмът е важен за бъдещето на ЕС”, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов. Пред консерватори от цял свят той обяви ключова за икономическото развитие на държавата ни новина - преди 10 дни България за първи път е допусната да участва в разширено заседание на инвестиционния комитет към ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Караниколов изрази надежда, че след няколко дни ще бъдем одобрени за този процес, който по думите му е първа стъпка към одобряването за започване на процедура за членство в този клуб. „Ако това се случи, инвестиционният комитет към тази структура ще направи 16-месечен анализ на България и ще се дадат препоръки към българския бизнес, към българското правителство и всички институции, ако ние ги изпълним, не само България ще бъде допусната да кандидатства, но бизнес климата в България ще се подобри”, убеден е той.  

 „През последните три години България бележи ръст от 31% на чуждестранните туристи, ръст на приходите от туризма с 34%, близо 12% от БВП на България са от туризъм”, отбеляза от своя страна министърът на туризма Николинка Ангелкова. Тя подчерта, че основната цел на министерството е превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация.